Лора Видинлиева ми предложи 1 милион подкуп
Николай Колев-Босия остава като една от най-оригиналните дисидентски фигури в историята на българския преход – човек с активна гражданска позиция и безстрашен да я изрази. Каквото и да му струва.

Репортер на „ШОУ” се срещна с него буквално минути след излизането му от съда след поредното дело, което той води срещу ексглавния прокурор Никола Филчев за обида и клевета по повод негово публично изказване, че Босия е бил наркопласьор...


- Кольо, как приключи заседанието на съда?
- Искат ми още едни доказателства - че записът от предаването по bTV, който съм предоставил, е коректен. Филчев там ме нарича “пласьор на хероин”. Луд човек! Луд и престъпник! Брат си три пъти го вади от затвора и го пуща да си замине за Америка. И три пъти го връщат от границата! А той тръгнал да хвърля обвинения срещу мен. Наркотици аз в живота си не съм виждал. Лидол, кодеин и др. лекарства от психотропен вид – да. Баща ми пиеше кодеин заради болки. Ако аз бях наркопласьор, щях ли да имам първото си собствено жилище в живота, едва сега – като станах на 61?!

- Защо Филчев те обвини точно за наркотици според теб?
- Ще ти обясня. Периодично и в НСС и в ДАНС караха агенти на службите да пускат за мен, че съм казал еди-какво си, че еди-какво си съм направил, за да могат да ме подслушват официално. `Щото те неофициално не са спирали да ме подслушват. И понеже знаеха, че аз знам това нещо и ако поискам документ, а те нямат такъв,

ще ги навра в кучи гъз

им трябваше някакво основание. Стигнаха дотам в тъпотиите, че бяха казали, че подготвям военен преврат. Срещу мен е имало три разработки – „Бърлога”, „Болния” и „Комбинатор”.

За наркотиците по-специално се започна през 2001-а. Аз написах в едно списание три статии, в които с документи и факти доказвах лудостта и престъпните действия на Филчев. Първи дадох сигнал за жълтата му книжка.

- Как намери медицинския документ?
- Има пътища, има и хора, които, като ти имат доверие, че няма да ги издадеш, ти доставят съответния документ. Тогава Атанас Атанасов са го натиснали да наредят подслушването ми. Викат Донка Митева – тая същата, която сега се отметна от Трактора – агент „Сестрата” от НСС, и й казват какво да напише. И тя го написва – че аз съм наркотрафикант и държа наркотиците на цялата Старозагорска област. Атанасов подписва и започват официалното ми подслушване. Цели 8 месеца. Тези записи аз още тогава ги поисках. Не ги дадоха и аз си ги придобих по мои начини. Да, но понеже не са получени по официалните пътища, не важат в съда. Отказаха да ми предоставят преписката –била „секретна”. И започнаха дело срещу неизвестен извършител - за това кой ми е дал информацията. Извикаха ме един ден в НСС и някакъв следовател ме разпитва откъде съм я придобил. „Имаш ли си, му викам, магаре бе, момче?!” Той вика: Що?

„Я си е...и магарето!”

му казах, и станах и си тръгнах. С това делото приключи.

Като започнах аз да водя дело срещу Филчев за обида и клевета, се стигна дотам, че поисках националното му издирване. Водеше се посланик в Казахстан, но там е бил само два дни. През цялото време е бил в Швейцария, Германия и България. Шубето е голям страх. Като го откриха, беше вече преподавател в УНСС и студентите плачеха от налудничавите му глупости. Намериха го да му връчат призовката чак през 2010-а година.

- Добре, как си обясняваш, че фигура като Филчев беше издигната до такъв пост?
- И него го държат с компромати. Нямаше да го направят главпрокурор, ако не го държаха с компромати.

- Явява ли се Никола Филчев на делата?
- Не, идва адвокат.

- Имало ли е опити да те подкупят, за да не говориш нелицеприятни работи?
- 1 милион ми предлагаше Лора Видинлиева, за да не пусна един материал за нейния бизнес със скариди. Тя имаше една верига цехове за чистене на скариди в България. Прати ми човек. Другият подкуп ми го предложи синът на Цар Киро – Иван. Аз съм ти разправял тая история как с Киро се запознахме в затвора – той беше прибран за контрабанда и за опит за организиране на убийство.

Занимаваше се с метали – основно злато, платина и сребро. Целият електрокарен завод „Рекорд” е работил за него – стържели среброто от платките, а Киро го продавал в Турция. Та, Киро тогава отърва присъда от 20 години благодарение на Митьо Паричката – Димитър Попов, който беше по онова време съдия. Киро му бутна 50 000 да му свали присъдата и вместо 20 лежа 6-7 години в затвора. Вече през 89-а съдбата пак ни срещна с Киро в конвойното. Мене ме караха в Бобовдол – за антикомунизъм, заради „Подкрепа”, а него – за апашки работи - в Старозагорския. Срещаме се и Киро ми вика: “И аз искам да вляза в „Подкрепа”!” Теглих му една и го отрязах: “Като си махнеш присъдите!”, викам. Като прокарахме Желювата амнистия, един ден на вратата на квартирата ми – тогава живеех до пазара „Димитър Петков”, звъни един циганин. Покойният Иван - големият син на цар Киро. „Татко ме прати, вика, да ти дам тая чанта!” – и ми бута някаква чанта. Вътре - пълна с пари - едно 20 хиляди, че може и повече да са били. Да съм го извадел от затвора.

Изритах сина му с един шут надолу по стълбите и му запокитих и чантата в задника

Минаха се има-няма два месеца и Киро излезе от затвора. С подписа на Желю Желев. Но виж, сега да дойде Цар Киро, и ще го видиш да ми целува ръка. Всички престъпници имат голям респект от мене. Дори те много добре си дават сметка кой що за стока е.

- Не се ли чувстваш омерзен от всичко това – от това кой яхна прехода? Колко гладни стачки имаш в затвора и в Главно следствено?
- Първият път – през 89-а, 31 дни бях само на вода. Тогава битката беше на живот и смърт. Това беше смисълът на живота ми, но аз не съм си правил илюзии, че нещата ще се променят. После гладувах още 23 дни. Разбих си здравето, но нищо. Вярвам, че си е струвало. Ако аз не съм видял добро, то искам децата ми да го видят.

- Колко деца имаш?
- Имам само един законен брак и пет дъщери. Трите ми големи дъщери завършиха Консерваторията. Някога и аз свирех на цигулка. Исках да свиря на виолончело... Едната от големите ми дъщери е в Торонто, другата беше в Москва, сега е в скандинавските страни, а третата е тук. Двете, малките ми дъщери - едната е в 7-и, другата е в 4-ти клас. Имам и две внучета. Та, децата и внуците ми ако могат да видят доброто, ще съм доволен.

- Какво мислиш за изчезването на Галевите?
- Ако са избягали, това е много глупава постъпка. Присъдата има давност 15 години. Само че според мен работата е друга. Имаше едно време една песен – „Партизан за бой се стяга”. Пита ме един колега: „Защо партизан, а не партизанин?” Ами, викам, те партизаните са били в гората, а „партизан” е бил тоя, дето само се е „стягал”. Та и Галеви.

Те се крият, а никой не ги търси

- А костюмираните “играчи” като Милен Велчев – за тях какво мислиш?
- Ами виж с какви бащи са расли такива като него! Баща му беше в Лондон, после в Нигерия и след това в Зимбабве – представител на БГА Балкан. Парите ги направи там. Заедно с брата на Луканов, със Стен Марк и със съветника на царя Асен Ошанов – това долно ченге.

- Защо наричаш така Ошанов?
- И той ме попита същото, а аз му отвърнах, че знае къде е районният съд – ако иска, да ме съди. Историята, дето я разправя той - тая с банковия обир, пък как му откраднали колата и т.н., е пълна художествена измислица.

Ошанов е бил пратен в Копенхаген от ДС да работи за една мокра поръчка – за убийство на българин

Това не го отрече пред мен и покойната Васа Ганчева. Защото баща й – Лалю Ганчев, му спасява кожата тогава. Лалю вечерта преди ареста го качва на ферибота и го праща в Източна Германия. Ошанов се жени за бившата си жена Камелия Станчева три дни, преди тя да замине като търговски представител в Скандинавието, за да може и той да си оправи документите и да замине. И Васа ми го е казвала, а и сестра й Вера го знае това.

- Защо не те понася Вера Ганчева?
- Тя е дълга история. През 89-а ме изгониха от Софийския затвор. Не ме щяха вътре. Аз три пъти съм бил в затвора и съм искал да остана вътре, да ми издадат присъда, те ме гонеха. Та и тоя път ме гонят. Посрещат ме Радой Ралин и Борето Христов. Водят ме в писателското кафене. И там като ни виждат, настава една паника и ужас – не ни искат. Затвориха кафенето, та три дни после не го отвориха. Левчев се крие, партизанства – жалка история... Както и да е. Тогава аз разбирам, че Вера Ганчева, като председател на ПЕН клуба, на един конгрес в Щатите казала, че аз съм напуснал България. Това ми го потвърди после и Румяна Узунова – тя правеше интервюта с мен и общувахме. Румяна, между другото, също работеше за ДС, но това е друга тема. Та като чувам аз това нещо, отивам в издателство „Народна култура”, където работеше Вера Ганчева. Знам, че издаваха само чужди автори.

„Нося ви, й викам, едни мои стихове, да ги публикувате!” „Само, вика ми тя, ако живеете в чужбина!” „Ами, казвам, нали точно вие сте казала, че аз съм напуснал страната и не живея в България, така че сега или трябва да ми издадете стихосбирката, или трябва да ми се извините!” Тя стана лилава направо, и мълчи като г..з. Аз - с едно дънково яке и с рекордер в джобчето – записвам разговора. Накрая й казах, че на мен ми е достатъчна гледката – какъв стана видът й, и че може и да не ми се извинява. Васа после ми търси сметка що съм се държал така със сестра й. „Сестра ти, викам, да си мери приказките!”. Васа, колкото и да беше груба и арогантна, беше по за предпочитане от перфидната Вера.

- Какво мислиш за Кристалина Георгиева?
- Кристалина не е истинското й име! Тя е била записана Сталинка. Сменила си е името като ученичка. Това обяснява всичко. Познавам мъжа й. Бяхме близки с брат му - покойният писател Васил Кинов.

За Кристалина какво да ти кажа. Кукловодите, които дърпат конците на такива като нея, са едни и същи – оттам идва всичко.

- Сидерова, Кристалина, Кунева – всяка от тях май си мисли, че е оная жена, за която пророкуваше Ванга, че ще оправи България...
- Ще оправят те! Глупости! Капка е същият “шантаж” като майка си. Майка й беше преподавател в ИЧС-то. И се залюби с един неин студент, йорданец.

Без да се развежда с баща й на Капка, отива в Йордания и там се жени за студента! Влиза в двубрачие, значи.

Обаче оня почва да я бие. Тя успява да избяга в Сирия и чрез посолството ни там се връща обратно тука, пак при първия си мъж – пухльо!

Аз пък известно време живях при първия мъж на Капка. Радой ме помоли да отида при Кин, когато той искаше да се самоубива заради нея - да се хвърля от 14-ия етаж. Щото Кин научи последен за Капка и Волен. Аз живеех тогава с една циркова акробатка. Идва една вечер Радой и ме моли да отида да вардя Кин да не направи някоя глупост. Митко беше десетинагодишен и живееше при баба си и дядо си, а Капка въртеше любов вече с Волен, но продължаваше да живее в единия от трите апартамента на Радой – в „Хаджи Димитър”. Радой беше в големия апартамент до бившето кино „Изток”, Кин в „Красно село”, а тя - там. Направи си изводите за Капка. А, и друго: Радой репресиран, такъв-онакъв, ама три апартамента имаше, пък аз бях все по квартирите.

- Имали сте едно лошо сбиване двамата с Волен...
- Той искаше да ми счупи очилата, аз го хванах за вратовръзката

и го понаритах малко

Правеше се на мъж, `щото бях написал, че е агент на ДС. А то е истина. Две криминални дела са водени срещу него и покрай тях го вербуват.

- Е, как такъв човек става главен реактор на „Демокрация”?!
- Как?! Ами Петър Стоянов – агент Виктор?! Ами Йордан Василев – агент Емил?! Йордан Василев го вербуват още като студент през 57-а година – във Военното контраразузнаване е бил! Йордан има и лошо пиянство. И по принцип е зъл по характер.

Те с Блага взаимно се цакаха

Викаха си „Данчо”, „Блажка”, а се цакаха! Благовест Сендов беше готов да ми свидетелства в съда, като взе да ме съди Йордан Василев. Защо? - Сендов е бил главен научен секретар на БАН. В един период, в отсъствието на акад. Балевски, изпълнява длъжността председател. Докладват му, че Йордан Василев бие някаква жена в кабинета си в Института по български език и литература. Каква се оказва работата? - Йордан Василев си имал официална любовница в БАН тогава, обаче хванал някаква друга мадама и я вкарал в кабинета си. Официалната отива в обедната почивка за „дозата” секс, обаче заварва кабинета заключен, а отвътре се чува пъшкане.

Почнала тя да блъска по вратата, да крещи. Вдига гащите Йордан, отваря вратата и й шибва два шамара, та я събаря на земята. Оная почва да пищи, събира се тълпа. Сендов пуска заповед за дисциплинарно уволнение на Йордан Василев. Обаче буквално същия следобед идват двама с шлифери и му казват: „Другарю Сендов, не може да уволнявате другаря Йордан Василев. Правите грешка!” Сендов отказва да ги послуша и след 15-20 минути му звънят вече по телефона. Обажда му се секретарят на ЦК по идеологията – тоя дето беше на „Работническо дело”, и му казва: „Сендов, скъсайте заповедта!” Не е трудно човек да си направи изводите... Като почна да ме съди Йордан Василев, на второто дело адвокатът му се отказа да влезе в залата. Явно като видя свидетели като Сендов и се отказа. Така се прекрати делото.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА