В Хасковска област има най-много работници, удостоени със званието „Герой на социалистическия труд”
Сещаме се за героите на социалистическия труд, когато видим некролога на някой от тях. Ако има кой да се сети да го публикува. Иначе отдавна сме забравили и за постиженията в труда им, и за славата, която имаха, и за хъса, с който се трудеха. Героите, които слагаха златните си значки само на Първи май и Девети септември, оредяха толкова много, че тези, които са все още живи, се броят на пръсти.

...
С Димитър Добрев, журналист, написал над 60 очерка за героите на труда, бивш кмет на Хасковска община и първи секретар на Общинския комитет на БКП, се връщаме към онези времена, в които се създаваха героите на труда.


Г-н Добрев, празникът на труда – Първи май, отшумя, но това не пречи да си поговорим за някогашните герои на социалистическия труд, които заставаха на трибуните редом с Тодор Живков. Колко от тях са от Хасковски окръг, как са им връчвани отличията и наистина ли ги заслужаваха?
- Да, аз имах щастието да познавам всичките герои, носители на златни значки, и знам как протече животът им и какво стана с тях през годините. Въпросът е сериозен и така сериозно би трябвало да се подходи към тези хора, които тотално и категорично са забравени. Аз бях кореспондент на вестник „Труд” от 1980 до 1988 г., а след това три години бях кмет на Хасковска община, а после и първи секретар на общинския комитет на БКП. През това време най-много герои на социалистическия труд станаха в Хасковска област. Бързам да кажа, че Коста Андреев, тогавашният главен редактор на „Труд”, е от нашия край и държеше много за нашия окръг. Той беше ръководител на най-четения вестник в България. Вестник със стабилни позиции, не като сега, и водещ в модернизацията на печата. Негова беше инициативата да се поместват най-много материали за героите на социалистическия труд в Хасковско. И за тези, които вече бяха удостоени със званието, и за тези, на които им предстоеше да закичат златната значка.

Тогава е било време на истинска борба за себедоказване чрез труда?
- Да, така беше, а Коста Андреев беше човек с широк мироглед, виждаше нещата и в широчина, и в дълбочина, умееше да предвижда събитията. Навярно затова даде ход на инициативи, които по-късно доведоха до утвърждаването на много нови имена в трудовата надпревара. Ние журналистите, без да звучи нескромно, правехме очерци за тези хора, които започваха от първа страница и продължаваха на вътрешните. Така успяхме да наложим много имена, които станаха или два пъти герои на социалистическия труд, или за първи път закичиха златната значка.

По какъв критерий се определяха тогава заслужилите за това звание?
- Званието „Герой на социалистическия труд” се даваше за изключителни постижения в областта, в която работят тези хора. Но героите бяха издигани от там, където нямаше висш интелектуален труд. Говоря за физическия труд, където мерките бяха по-ясни и открити. Например в миньорството, в машинното обслужване, в строителството…

От коя сфера са излъчени най-много герои на труда?
- Най-много удостоени със званието имаше сред миньорите, тъй като там трудовите подвизи се измерваха в линейни метри и кубици. След това в строителството, където мерките също бяха конкретни, градеж, мазилки, бетон. На трето място бяха многомашинничките от текстилната промишленост. При нас това бяха предприятията „Маргарит Гогов” – Харманли, и „Жеко Димитров” – Хасково, където тъкачките обслужваха по много станове. Говоря за дейности, които бяха изключително важни за икономиката на страната. Но за да заслужи един човек това звание, трябваше да има много висока позиция на работното си място. Освен това се гледаше и това дали тези трудови хора са членове на партията. Ако не бяха, след удостояването им непременно се привличаха в партийните бюра и комитети и рано или късно ставаха членове на партията. Например миньорите, два пъти удостоени със златната значка, Ради Станчев от Димитровград и бай Райчо Павлов от Маджарово бяха делегати на партийните конгреси. Дори лично аз съм готвил словото на бай Райчо, защото много се държеше на този важен партиен форум да се чуе гласът на отрудените хора. Това беше истински празник за Хасково, защото членовете на политбюро лично го поздравяваха за словото му.

Какво получаваха тези хора по онова време?
- Освен широка обществена подкрепа тези хора получаваха еднократна премия от 1000 лева и по 100 лева месечен доход. Тогава много от най-трудолюбивите се натискаха да стават герои на соцтруда заради тези привилегии. Не искаха да получат най-престижния орден „Георги Димитров”, защото той нямаше паричен еквивалент.

Колко са героите от Хасковски окръг?
- Два пъти носители на златната значка са Ради Станчев, бай Райчо Павлов и обаятелната и красива тъкачка многомашинничка от „Маргарит Гогов” – Харманли, Иванка Гинева. За съжаление, тя почина преди доста години. От Харманли е и първият за окръга герой и това е Саид Мустафов, бащата на депутата Юнал Лютви. Той е работил в Керамичната фабрика и нека не звучи пресилено, но негова е заслугата синът му да получи образованието си във Франция, а по-късно да работи и във Френското посолство. Не знам защо промени фамилията на баща си, бай Саид не заслужаваше това.

А Трандьо Гьоков?
- Той пък е първият, който закичи златната значка като миньор в “Марбас”. Но нека обобщя. Освен Трандьо Гьоков и Ради Станчев в „Марбас” – Димитровград, герой стана и Слав Славов, който беше с една ръка и беше директор на предприятието. Герой беше и директорът на Химкомбината Иван Симов. Той по-късно се премести в София и стана секретар на профсъюза.

А в Хасково имаше ли носители на златната значка?
- Имаше, разбира се, и то трима. Първата беше Руска Грозева, тютюноработничка, която и до днес редовно срещам да се разхожда със съпруга си из града. Втората е Йорданка Йовчева, която продължава да работи, макар че годините й са доста напреднали. А третият е Димитър Шишков, дългогодишен директор на тютюневия комбинат „Тракия”.

Моля? Но този човек днес е клошар. Аз почти всеки ден го срещам да се рови в кофите за боклук, ходи облечен с един толкова мръсен шлифер, че не личи какъв е бил цветът му…
- Да, той наистина е в окаяно състояние. Откакто почина съпругата му Панка, той наистина ходи в такъв вид. Вероятно нейната смърт е отключила нещо в главата му. А той е човекът с най-голям директорски стаж в Хасково – около 40 години. По негово време в комбината бяха внедрени най-модерните за страната машини. В Благоевград това се случи няколко години по-късно. За съжаление, днес от тютюневия комбинат в Хасково останаха само спомените за онези времена, когато в него работеха повече от 2000 души. И се правеха най-добрите цигари с марка „Хасково”, от които пушеха само определени хора. Те въобще не се пускаха на пазара…


Тодорка НИКОЛОВА