Писателят Николай Стоянов: Съпругът на пророчицата изоставя годеницата си, за да се ожени за Ванга

<em>Николай Стоянов е роден през 1948 г. в Карлово, но детството му минава в Петрич, родния град на баща му Методи, който е кум на Ванга и съпруга й Димитър Гущеров. Неговата баба и леля му също са били много близки на пророчицата. <br /> </em><br /> <em>Стоянов е един от най-изявените франкофони на България. Автор е на петнадесет книги с проза и няколко радиопиеси, по негови сценарии са заснети четири тв филма. Основател и председател на международната фондация &ldquo;Балканика&rdquo;, която ежегодно присъжда едноименната награда за литература, добила популярност още като &ldquo;Балкански Нобел&rdquo;. Носител е на Вазовата награда, на европейската награда за поетична проза, както и на наградата &ldquo;Париж Европа&rdquo;, присъдена му през 2005 г. от общината на Париж и ЕС за принос към културата на обединена Европа. <br /> <br /> Книгата му &ldquo;Случаят Ванга&rdquo; излезе преди броени дни и предизвика небивал читателски интерес. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-н Стоянов, премълчахте ли нещо във вашата излязла наскоро книга &ldquo;Случаят Ванга&rdquo;? Дали поради липса на място, дали заради някаква вътрешна &ldquo;цензура&rdquo;, или пък за да запазите &ldquo;материал&rdquo; за друга книга пак с главно действащо лице пророчицата от Рупите?<br /> </strong>- Нямам усещането, че не съм казал всичко, което съм искал да кажа в тази книга. Знам обаче нещо извън текста и това ми го каза моят добър приятел &ndash; телевизионният журналист международник Тома Томов, който направи един великолепен филм за Ванга. Томето ми каза, че осиновеният син на Ванга, който е прокурор в Петрич и председател на фондацията &ldquo;Ванга&rdquo;, споделил с него, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пророчицата му била казала кога ще бъде краят на света <br /> </strong></span><br /> Но го зарекла да не казва на никого. И понеже това не е информация от първа ръка и може да е така, но може и да не е, не съм го включил в книгата. <br /> <strong><br /> - Кое от предсказанията на Ванга за вас не може да забравите?<br /> </strong>- Като дете, юноша и студент &ndash; това бяха периодите, в които контактувах най-активно с Ванга, впрочем тя беше и на сватбата ми, никога не съм я питал за нещо лично, за нещо мое. Изпитвал съм винаги ужас да научавам неща, които е по-хубаво да не знаеш, иначе губиш мотивацията да живееш.<br /> <br /> Същото ми каза между другото и Светлин /Русев &ndash; б.а/. Те бяха много близки с Ванга. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Никога не съм искал да ми казва каквото и да било за мен. Изпитвам ужас!&rdquo;<br /> <br /> </strong></span>Това бяха думите на Светлин. <br /> <br /> <strong>- Вие пръв разкривате, че за да се ожени за Ванга, съпругът й Димитър Гущеров изоставя годеницата си Зоица, а това дори за мъж според тогавашните обичаи е било изключително укорно, да не говорим какво й е било на зарязаната мома. Та в този план съпругът на пророчицата сигурно е бил разяждан от някакъв вътрешен конфликт, от чувство за вина, вие така намеквате в книгата си, и с това обяснявате основно и слабостта му към алкохола, която го погубва сравнително рано.<br /> </strong>- Аз бях забравил тази история с мъжа на Ванга и когато говорихме с Евтим Евтимов нещо за дъщеря й, той всъщност ме подсети. След това понеже аз обичам да проверявам нещата, отидох в къщата на Ванга, преди да издам книгата и говорих със сегашния уредник. Тогава те ми казаха: &ldquo;Да, да, така е...&rdquo; Даже нейният син ми каза: &ldquo;Идва в къщата Зоица, идва синът й, ние разговаряхме с него, така е било&rdquo;. <br /> <br /> Всички, които питах, казаха, че всичко е така. Това ми даде ключ към въпроса защо се е осъществил този брак, как е просъществувал. <br /> <br /> Леля ми, която е била не само много хубава жена, но и много сугестивна, му е казала на Димитър: <br /> &ldquo;Виж какво, нищо няма да загубиш. Първо, тя е страшно свястна жена, много хубав човек. Готви страхотно, шие, плете... Чистофайница е. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Освен това с тази нейна способност никога няма да останете гладни&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Плюс това Ванга познала къде са откраднатите от убития му брат златни наполеони. Намират го на нивата с размазана глава. Легнал нещо да почине и... Що ли ги е носил, искал е сигурно да ги скрие някъде. <br /> <br /> Димитър беше добър човек сам по себе си, но не беше духовен. Не беше уникален, не беше някакъв богат дух, че да си каже: &ldquo;Абе, край, на колене й падам на тази жена, жертвам си живота!&rdquo; Беше практичен човек, можеше да оправи всичко с ръцете си даже и къщата сам си я построи. Но за този жест се иска нещо друго, нещо...<br /> <br /> <strong>- ... извън неговата природа...<br /> </strong>- ... да, извън природата му. Когато леля ми на майтап я пита: &ldquo;Ванге, какво ще кажеш за брачната нощ?&rdquo;, тя й отговаря: &ldquo;Тая работа не е за чужди очи&rdquo;. И приключва въпроса. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>По моему бракът е бил консумиран<br /> </strong></span><br /> но нямат деца. Сега, дали причината е в пророчицата, дали в мъжа й, не мога да кажа. Това е Божа работа. <br /> <br /> Димитър смътно е усещал, че след като Ванга има тази дарба, винаги ще имат пари. Тя не искаше пари, но й ги оставяха от благодарност. Да не говорим за периода, когато беше на щат към общината. <br /> <br /> Ванга донесе страшно много пари на Петрич, милиони левове. <br /> Защото таксата беше за българи една, за чужденци &ndash; друга. <br /> <br /> <strong>- Тоест, облагали са я с данък, по съвременному?<br /> </strong>- Не, всички пари отиваха за общината. Ванга беше на заплата. От нея тогава се издържаха още няколко човека. Имаше шофьор, охрана, един кръг хора, които се грижеха за нея... Всички те бяха на щат към общината.<br /> <br /> <strong>- Има обаче и нещо друго. Сега всяка втора гледачка е обявявана за шарлатанка, изобличавана и дори разследвана, докато над Ванга е бил опънат чадър &ldquo;отгоре&rdquo;. Как си обяснявате този парадокс?<br /> </strong>- Настъпваше време, когато властта усети, че става въпрос за някакъв феномен, който не отговаряше на нейните материалистични и атеистични възгледи и постулати, но беше ясно, че това не може да остане скрито и затворено. Големият интерес към Ванга можеше да създаде други неприятности и властта реши, че е по-добре да даде възможност, ако тя може да помогне на хората, да помага под формата на научни изследвания. На вратата й пишеше: &ldquo;Обект. Институт по сугестология&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Негов шеф е бил проф. Георги Лозанов, но докато вие не написахте, че десет години е бил под домашен арест, никой нямаше да научи за трагичната му съдба.<br /> </strong>- Прекара инфаркт, инсулт, а годините под домашен арест дори бяха повече от десет. През това време не излезе от къщи. Те му взеха всичко, затвориха института, арестуваха го на летището... Носил е някакви записани сеанси на Ванга, за да ги съобщи на научен симпозиум, но го задържат заради тях. Изобщо куп неприятности. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Съсипаха му живота на човека<br /> </strong></span><br /> Докато руските учени, които не робуват на идеологията докрай, са направили доста изследвания. <br /> <br /> <strong>- Признавам, че бях изненадана, когато прочетох във вашата книга за Ванга, че нейната племенница Красимира Стоянова не само е &ldquo;приватизирала&rdquo; и &ldquo;окупирала&rdquo; тази тема, но дори е присвоила чужд текст за феномена от Рупите! Разкажете още веднъж тази история. <br /> </strong>- Малко преди промените в България Красимира ми донесе в редакцията на сп. &ldquo;Пламък&rdquo;, където работех тогава няколко странички като конспект. И аз, като издател, си казах: &ldquo;Аха, ние ще публикуваме тази книга, тя може да е много любопитна!&rdquo; По това време племенницата на Ванга работеше при Любомир Левчев. <br /> <br /> Да, но от четири страници книга не става. Питам я: &ldquo;Ти можеш ли да я напишеш?&rdquo; &ndash; &ldquo;Не, вика, аз никога не съм писала книга&rdquo;. &ndash; &ldquo;Добре, о&rsquo;кей тогава, но не очаквай от мен да я напиша&rdquo;. Още не бях готов, пък и имах тогава да решавам други проблеми. И а и с Христо Ганов бяхме разговаряли като хора на литературата за Ванга. Знаех неговото отношение към пророчицата, за този тип разбирания за нещата, за това, че светът не е единствен и че стоят на една ос минало, настояще и бъдеще. И Христо каза: &ldquo;Да, с удоволствие, стига да ми уредите среща с нея&rdquo;. И ние му уредихме няколко срещи с Ванга, която вече беше на легло, но той ходеше и правеше записи на разговорите си с нея. И в крайна сметка написа тази книга. <br /> <br /> Когато я донесе, Красимира я взе, за да я прочете и да допълни нещо. Връща я и изведнъж виждам, че нито на титулната страница, нито в карето съществува името на Христо Ганов?! И я питам: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &ldquo;Абе, Красимира, защо не виждам името на Христо Ганов на тази книга?&rdquo;<br /> </strong></span><br /> &ndash; &ldquo;Че какво общо има той с тази книга?&rdquo; И аз казвам: &ldquo;Чакай, чакай, чакай! Той я е написал!&rdquo; &ndash; &ldquo;А! Написала съм си аз книгата!&rdquo;. И аз казвам: &ldquo;От този момент не искам да те виждам!&rdquo;<br /> Тя дала на баща ми копие от ръкописа на книгата, а той беше човек, много &ldquo;натопен&rdquo;, вътре в нещата, и много повече от мен ги знаеше. И той ми каза: &ldquo;Тук има неточности, даже съзнателно изкривени неща&rdquo;. <br /> <br /> Ванга например никога не е била активен борец против фашизма. Според баща ми брат й не е загинал като партизанин, а като войник, в сраженията. Но Красимира така твърди. Аз не съм бил свидетел, но според баща ми не е било така. И в един момент даже се усъмних в някои от нещата, които тя беше допълнила. И й казах: &ldquo;Поради твоето некоректно поведение към Христо Ганов ние няма да публикуваме книгата. Вземи си ръкописа, не искам да те виждам&rdquo;. Така приключихме и оттогава не съм я виждал. <br /> <br /> Но този синдром е характерен за почти всички близки хора на феномени или на други големи личности. Затова за Венетка, която до края Ванга смяташе за своя дъщеря, в книгата на Красимира Стоянова има едно-единствено изречение: че правела хубаво кафе. Коя е Венетка? Откъде идва тя? Това никъде не се обяснява. Близките на Ванга не искаха да се внушава, че Венетка е отгледана от нея. А тя не беше осиновена само заради това, че в ония смутни години, когато нито новите закони действат, нито старите са приключили, а и Ванга беше гледана с недобро око, това нямаше как да се осъществи. Но истината е, че Ванга се отнасяше към момичето като към свое дете. <br /> <br /> Знам как Ванга я държеше много строго, искаше тя да учи, да добие и умения на домакиня... Викаше й: &ldquo;Керка, керкичката ми...&rdquo; /&rdquo;дъщеря ми&rdquo;, &ldquo;дъщеричката ми&rdquo; &ndash; б.ред./, а Венетка й викаше: &ldquo;Мамо...&rdquo;<br /> <br /> В един момент обаче <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>момичето си хареса един музикант от Петрич, развей прах малко, викаха му Зънката <br /> </strong></span><br /> защото свиреше на китара. Иначе се казваше Кирил. Венетка беше 16-ина годишна тогава, четеше новините по местния радиовъзел, чийто шеф беше Евтим Евтимов. Ванга беше много против, не й даваше да се вижда със Зънката... Изобщо считаше, че той не е за нея мъж. И Венетка избяга. <br /> <br /> Ванга така й се разсърди, че три или четири години не ходеше при нея. После, като й се родиха две <br /> дъщерички на Венетка, разбрах, че Ванга й е дала пари за да си построи къща. И тя до смъртта й наминаваше да я види, нещо да й направи, да се погрижи... Венетка е един много свестен човек, много мек и тих и никога няма да чуете нищо от нея. Никога няма да иска да говори. <br /> <br /> <strong>- Досега не се знаеше и че Ванга едва ли не е спасила живота на Блага Димитрова!<br /> </strong>- Факт е, че Блага имаше тежка операция. Даже може би две, но не са били сполучливи. И Данчо Василев тогава ми се обади и каза: &ldquo;Моля те да направим връзка с Ванга!&rdquo;, а за прием при нея се чакаше много дълго. Аз си обърнах къщата, защото бях загубил номера на &ldquo;петолъчката&rdquo; й. Тя каза: &ldquo;Утре, но рано, преди пет саата, защото идат и отцепват района&rdquo;. Явно е щял да идва някой от големите началници. <br /> <br /> Малко преди това бях работил в радиото и имах връзки там, а Данчо ме беше помолил да запишем срещу заплащане класическа музика, защото само тя облекчавала нечовешките болки на Блага след операцията. Но и самата Ванга беше казала в нейния си енигматичен стил нещо от рода на: болки, музика...<br /> <br /> Отидох при тонрежисьорите от радиото, имах един приятел композитор, който работеше там, и те казаха: &ldquo;Какви пари, бе, ние за Блага Димитрова денонощно ще работим!&rdquo; И направиха огромно количество записи от златния фонд на радиото. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА <br /> </strong>