Димитър Добрев, универсалният спортист: И борец съм, и щангист съм, гимнастик и боксьор...

В навечерието на Летните олимпийски игри (юли &ndash; август 2012 г.) в. &bdquo;Над 55&ldquo; започва поредица разговори с видни български олимпийци. Целта е да се припомни какви забележителни спортисти е раждала нашата страна.&nbsp; Събеседник този път е изключителният първомайстор на родния спорт Димитър Добрев. <br /> <br /> <em>Шампион по борба, щанги, гимнастика, бокс, лека атлетика &ndash; мнозина със сигурност ще кажат: &bdquo;Това не е истина!&ldquo;. Истина е обаче, когато става дума за Димитър Добрев, който този април изпълни 55+26 (14.04.1931 г.).<br /> </em><hr /> <br /> <strong>Бай Димитре, каква е тази каскада от титли в толкова много различни спортове?<br /> </strong>- Е, е, трябва да се уточни! Олимпийски шампион съм по борба в класическия стил от Рим 1960-а, имам и вицешампионска титла от предишната олимпиада в Мелбърн (1956). Изобщо борбата ми е голямата любов, другото е по-малко.<br /> <br /> <strong>Би ли разказал по-подробно за тези твои &bdquo;любовни истории&ldquo;?<br /> </strong>- С борбата съм започнал още по поляните на родното ми село Езерче, Разградско. За двата си олимпийски медала вече ти казах. Щях да бъда първи от нашите борци със златен медал, ако не беше ме изпреварил Никола Станчев в Мелбърн. Все пак станах първият със злато в класическия стил и два медала от две последователни олимпиади.<br /> <br /> <strong>След златото в Рим си обявен за Спортист № 1 на България за 1960-а, имаш две титли от Световния младежки фестивал (Младежката универсиада) в Москва (1957), където побеждаваш всички и в двата стила. Ти си и единственият български треньор и на класиците, и на свободняците...<br /> </strong>- С борбата замалко да се размина! След въргалянето по родните ми ливади, където всеки искаше да премери сили с &bdquo;даскалчето&ldquo; (родителите ми бяха учители в различни села и градчета из Делиормана), дощя ми се да се пробвам и в друго. Вече имах над 300 победи в различни преборвания, които ценя много. Захванах се с щангите и в началото на 50-те години вече бях републикански шампион и трети на европейското студентско първенство в Будапеща.<br /> <br /> <strong>А вярно ли е, че си бил гимнастик, лекоатлет и боксьор?<br /> </strong>- Като гимнастик влязох в тогавашния Висш институт по физкултура и спорт. Може и да не е за вярване, но бягах 100 метра за около 11 секунди. Ха, да ги видя сегашните младежи! Даже искаха да ме правят десетобоец. Но аз избрах борбата, макар че бях прехвърлил 20-те. Да си призная, че влязох във ВИФ и защото още на портала даваха по един чуден ватиран анцуг и чифт нови гуменки. А за стола им казваха, че е най-добър в света. Така хубаво миришеше.<br /> <br /> <strong>А какво даваха за олимпийска титла?<br /> </strong>- По 800 лева за сребърен и 1000 за златен медал. После, като се пенсионирах, взех 265 лева пенсия, което беше добре, но животът много бързо поскъпна. Добре, че през 2003-та Боян Радев убеди спортния министър Лучано, та ни увеличиха на олимпийските шампиони пенсиите отначало на 400, после на 600 лева, та сега не се оплаквам. Живея достойно и смятам да не се давам.<br /> <br /> <strong>Би ли споделил с какво бориш 8-те десетилетия?<br /> </strong>- Ами, редовно, всяка сутрин, си правя гимнастиката. И не падам под 3-4 км ходене на ден. Така трябва да прави всеки, за да не се чувства излишен. Още преди 10 години си продадох колата, защото движението по нашите пътища стана невъзможно. Инак цели 30 години бях зад волана, но все ме дърпаше да се поразкърша.<br /> <br /> <strong>Очевидно борбата е твоята съдба, но не си ли мислил да се занимаваш с нещо друго?<br /> </strong>- Вярно, че бях много яко, гъвкаво момче и надвивах всички мои набори, а и по-големите. Но много ме влечеше математиката. Намирах място за нея дори когато се готвех за Олимпиадата в Рим. А за тренировки почти не ми оставаше време. Готвех се за изпити във ВИФ, четях допълнително, но олимпийското злато от Рим ми заблестя изкусително, стори ми се, че дължа успехите си повече на дарбата, отколкото на солидната подготовка. Може и да не е било точно така, но пътят ми вече беше определен. И може би щях да спечеля още много отличия, само че по мое време състезанията бяха много малко. Нямаше европейско първенство, само балканско &ndash; печелил съм го 5 пъти. Световните бяха през 4 години. Ако ти съвпадне с програмата един грип, губиш всичко.<br /> <br /> <strong>Това ли беше причината да се занимаваш активно с толкова много спортове?<br /> </strong>- Да. Това беше една от причините, защото бях убеден, че спортовете си помагат един на друг. И сега, и винаги съм бил противник на ранната специализация. Може би затова останах само две години начело на националните отбори по борба. Все пак имам много и талантливи ученици. А най-голямото ми откритие е двукратният олимпийски шампион Боян Радев.<br /> <br /> <strong>Бай Димитре, ти имаш всички отличия на Международната федерация по борба (ФИЛА) като почетен треньор и педагог, както и специално отличие за заслуги. Твойто мнение се цени изключително високо по целия свят. Колко златни медала предвиждаш за българската борба от Лондон &ndash; 2012?<br /> </strong>- Трудно ми е да отговоря. Все пак не се занимавам активно с борба от 90-те години на миналия век. Но при всичките подобрени условия за българската борба смятам, че ще бъдат 3-4.<br /> Нека с това пожелание, а също и за здраве, да завършим нашия разговор.<br /> <br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ</strong>