Генералът беше свален от Тодор Живков, защото отказа да поиска смъртна присъда за Горуня
Магдалена Начева е хористка в Старозагорската опера, пяла е в много спектакли на наши и световни сцени. Тя прие репортер на „ШОУ”, за да разкрие за първи път дълбоко пазени тайни, свързани с родни и чуждестранни ВИП-персони.


- Магдалена, целият ти дом е белязан със знаци от страната на Фидел - специален кубински кът, книги, абаносови маски, картини, сувенири... Какво те свързва с Куба?
- Огромна любов! Много приятелства, незабравими контакти. Три години и половина, през който живях там с моя, за жалост, вече покоен съпруг инж. Начев. Той работеше като съветник в Министерство на агрикултурата в Куба от 1982 до 1986 г. Това за мене е велик народ. И до днес продължават контактите ми с кубинците. Винаги съм канена в кубинското посолство на националния им празник 7 януари.
 
Неотдавна пак си говорих с кубинската посланичка Тересита Капоте Камачо. Наричам я просто Компанейра Тересита. Тя е удивителен човек! Учила е в България и знае прекрасно български език. Та, тя ме помоли да организирам в българо-кубинския клуб вечер на петимата големи кубински революционери – Фидел Кастро, Раул Кастро, Ернесто Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Сенора Санчес. С Куба ме свързва и едно гостуване на кубинския национален балет с великата и неотразима балерина Алисия Алонсо в Стара Загора. Изнесоха страхотен спектакъл в старозагорската опера. Мъжът ми и маестро Димитър Димитров още бяха живи. На този спектакъл

полусляпата вече Алисия Алонсо танцува блестящо

- „Болеро”-то. Един фантастичен спектакъл. И моят съпруг, който беше първи интендант на този театър, реши да направи след спектакъла частен купон за кубинския национален балет в огромния ни апартамент в Стара Загора. Кубинците много обичат „поерко”- печено прасенце на шиш, „польо фрито” - пържено пиле, техния кубински ром и „сербеса”- бира. Начко се беше подготвил перфектно с изобилие от тези деликатеси, много мезета и много питиета. След спектакъла целият кубински национален балет заедно с министъра им на културата дойдоха у дома.

- И къде в един апартамент ги събра толкова народ?
- О-о-о, апартаментът ни е огромен! Само холът е към 60 квадрата, пет стаи... Дойдоха около 35 човека от балета и останаха безкрайно впечатлени. А и мъжът ми беше финансово много добре. И само да знаеш какъв купон стана вкъщи! Пихме, пяхме до сутринта. Вихриха техните страхотни танци. Веселиха се от сърце...

- Имаш много книги на кубински автори...
- Имам и лично подарена ми от самия Фидел Кастро книга с личен надпис до мен! Тя се нарича „Ен марча кон Фидел” в превод означава „Всички ние сме с Фидел”, или просто „С Фидел”. Това е книга на неговите стъпки в революцията.

- Нима? Как така ти я подари лично?
- Книгата я получих на ръка лично от брат му Раул Кастро, когато живеех в Куба. Той ми я донесе, запечатана в плик. Стана при едно посещение на Раул в Сиего де Авила, където бяхме. Това е провинция в Централна Куба с огромни плантации от екзотични плодове и растения.

Фидел и съпругът ми се познаваха лично

и той беше високо ценен от него. Имаше много отличия, награди и грамоти от кубинското правителство. Тази книга бе и своеобразен отговор - жест на благодарност.

- За какво точно става дума?
- Докато бяхме в Куба се разболях. Наложи се да ми оперират вените. Това беше една невероятна съдова операция на три от вените на двата ми крака, на които и до днес никой от нашите лекари не може да повярва, че ми е правена такава интервенция. Следа няма ни от шевове, ни от някакъв постоперативен страничен ефект.

Беше животоспасяваща операция. Трогната от професионализма и вниманието на д-р Лосада, който ме оперира, написах писмо до Фидел. Отговорът му беше именно тази книга. Получих я на 3 март, когато Раул Кастро празнува с нас националния ни празник. Бях изненадана от това, че самите

кубинци празнуват нашия национален празник

Обичаха много да им пея. Развикаха се: “Канта, Маддалена!” - „Пей Магдалена!” И... Магдалена запя. Започва едно неотразимо веселие. Български песни, кубински песни, руски песни...

- Навремето, когато Фидел Кастро пристигна в България, се говореше, че изчезнал от охранителите си, за да отиде при Йорданка Христова, така поне вървеше слухът. Ти чувала ли си нещо за това, след като си толкова „навътре” с темата Фидел и Куба?
- Нищо подобно! Фидел не е отсядал нито е нощувал при Йорданка Христова.

В Куба са сигурни, че с Йорданка Христова той никога не е имал връзка!

А колкото за изчезването му от охраната при посещението му в България - истината е следната. Знам я от моята приятелка Виолета Божилова, колежка от операта - племенницата на генерал Дико Диков, а тя от своята майка, която е сестра на Диков - леля Иванка. Виолета има и снимки и може да бъде документирано това твърдение. Та, Фидел Кастро, когато идва в България, наистина изчезва, бяга от охраната си, но не за да отиде при Йорданка Христова, а при своя голям приятел генерал Дико Диков. И тази вечер Фидел Кастро остава да нощува при него в софийското му жилище. А и съпругата на Диков е жива и здрава в момента, мисля че е към 90-годишна, но е на крак и е със запазен интелект и може да го докаже.

Ген. Дико Диков е бил ятак на Тодор Живков, МВР-министър, но Тато го „разжалва” /това никой не го знае/, като го изпраща посланик в Куба, където пък Диков и Фидел Кастро стават първи приятели. А тази „немилост” от Тодор Живков към него е заради Горуня.

- Какво знаеш за това?
- Знам, че Живков е искал смъртната присъда на Горуня, но след като Дико Диков отива при сестра си - майката на Виолета Божилова, тя му казва: „Аз съм била ятачка на Тодор Живков и на Горуня, и на много други, но ако ти произнесеш или се съгласиш със смърт за Горуня -

брат да не си ми!”.

Сестрата на ген. Дико Диков бе жена, която отказа народна пенсия и си отиде от този свят с пенсия от 42 лева.

Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА