Генералът беше свален от Тодор Живков, защото отказа да поиска смъртна присъда за Горуня
<em>Магдалена Начева е хористка в Старозагорската опера, пяла е в много спектакли на наши и световни сцени. Тя прие репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;, за да разкрие за първи път дълбоко пазени тайни, свързани с родни и чуждестранни ВИП-персони.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Магдалена, целият ти дом е белязан със знаци от страната на Фидел - специален кубински кът, книги, абаносови маски, картини, сувенири... Какво те свързва с Куба?<br /> </strong>- Огромна любов! Много приятелства, незабравими контакти. Три години и половина, през който живях там с моя, за жалост, вече покоен съпруг инж. Начев. Той работеше като съветник в Министерство на агрикултурата в Куба от 1982 до 1986 г. Това за мене е велик народ. И до днес продължават контактите ми с кубинците. Винаги съм канена в кубинското посолство на националния им празник 7 януари.<br /> &nbsp;<br /> Неотдавна пак си говорих с кубинската посланичка Тересита Капоте Камачо. Наричам я просто Компанейра Тересита. Тя е удивителен човек! Учила е в България и знае прекрасно български език. Та, тя ме помоли да организирам в българо-кубинския клуб вечер на петимата големи кубински революционери &ndash; Фидел Кастро, Раул Кастро, Ернесто Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Сенора Санчес. С Куба ме свързва и едно гостуване на кубинския национален балет с великата и неотразима балерина Алисия Алонсо в Стара Загора. Изнесоха страхотен спектакъл в старозагорската опера. Мъжът ми и маестро Димитър Димитров още бяха живи. На този спектакъл <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>полусляпата вече Алисия Алонсо танцува блестящо<br /> </strong></span><br /> - &bdquo;Болеро&rdquo;-то. Един фантастичен спектакъл. И моят съпруг, който беше първи интендант на този театър, реши да направи след спектакъла частен купон за кубинския национален балет в огромния ни апартамент в Стара Загора. Кубинците много обичат &bdquo;поерко&rdquo;- печено прасенце на шиш, &bdquo;польо фрито&rdquo; - пържено пиле, техния кубински ром и &bdquo;сербеса&rdquo;- бира. Начко се беше подготвил перфектно с изобилие от тези деликатеси, много мезета и много питиета. След спектакъла целият кубински национален балет заедно с министъра им на културата дойдоха у дома.<br /> <br /> <strong>- И къде в един апартамент ги събра толкова народ?<br /> </strong>- О-о-о, апартаментът ни е огромен! Само холът е към 60 квадрата, пет стаи... Дойдоха около 35 човека от балета и останаха безкрайно впечатлени. А и мъжът ми беше финансово много добре. И само да знаеш какъв купон стана вкъщи! Пихме, пяхме до сутринта. Вихриха техните страхотни танци. Веселиха се от сърце...<br /> <br /> <strong>- Имаш много книги на кубински автори...<br /> </strong>- Имам и лично подарена ми от самия Фидел Кастро книга с личен надпис до мен! Тя се нарича &bdquo;Ен марча кон Фидел&rdquo; в превод означава &bdquo;Всички ние сме с Фидел&rdquo;, или просто &bdquo;С Фидел&rdquo;. Това е книга на неговите стъпки в революцията.<br /> <br /> <strong>- Нима? Как така ти я подари лично?<br /> </strong>- Книгата я получих на ръка лично от брат му Раул Кастро, когато живеех в Куба. Той ми я донесе, запечатана в плик. Стана при едно посещение на Раул в Сиего де Авила, където бяхме. Това е провинция в Централна Куба с огромни плантации от екзотични плодове и растения. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Фидел и съпругът ми се познаваха лично <br /> </strong></span><br /> и той беше високо ценен от него. Имаше много отличия, награди и грамоти от кубинското правителство. Тази книга бе и своеобразен отговор - жест на благодарност.<br /> <br /> <strong>- За какво точно става дума?<br /> </strong>- Докато бяхме в Куба се разболях. Наложи се да ми оперират вените. Това беше една невероятна съдова операция на три от вените на двата ми крака, на които и до днес никой от нашите лекари не може да повярва, че ми е правена такава интервенция. Следа няма ни от шевове, ни от някакъв постоперативен страничен ефект.<br /> <br /> Беше животоспасяваща операция. Трогната от професионализма и вниманието на д-р Лосада, който ме оперира, написах писмо до Фидел. Отговорът му беше именно тази книга. Получих я на 3 март, когато Раул Кастро празнува с нас националния ни празник. Бях изненадана от това, че самите<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>кубинци празнуват нашия национален празник <br /> </strong></span><br /> Обичаха много да им пея. Развикаха се: &ldquo;Канта, Маддалена!&rdquo; - &bdquo;Пей Магдалена!&rdquo; И... Магдалена запя. Започва едно неотразимо веселие. Български песни, кубински песни, руски песни... <br /> <br /> <strong>- Навремето, когато Фидел Кастро пристигна в България, се говореше, че изчезнал от охранителите си, за да отиде при Йорданка Христова, така поне вървеше слухът. Ти чувала ли си нещо за това, след като си толкова &bdquo;навътре&rdquo; с темата Фидел и Куба?<br /> </strong>- Нищо подобно! Фидел не е отсядал нито е нощувал при Йорданка Христова. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В Куба са сигурни, че с Йорданка Христова той никога не е имал връзка! <br /> </strong></span><br /> А колкото за изчезването му от охраната при посещението му в България - истината е следната. Знам я от моята приятелка Виолета Божилова, колежка от операта - племенницата на генерал Дико Диков, а тя от своята майка, която е сестра на Диков - леля Иванка. Виолета има и снимки и може да бъде документирано това твърдение. Та, Фидел Кастро, когато идва в България, наистина изчезва, бяга от охраната си, но не за да отиде при Йорданка Христова, а при своя голям приятел генерал Дико Диков. И тази вечер Фидел Кастро остава да нощува при него в софийското му жилище. А и съпругата на Диков е жива и здрава в момента, мисля че е към 90-годишна, но е на крак и е със запазен интелект и може да го докаже. <br /> <br /> Ген. Дико Диков е бил ятак на Тодор Живков, МВР-министър, но Тато го &bdquo;разжалва&rdquo; /това никой не го знае/, като го изпраща посланик в Куба, където пък Диков и Фидел Кастро стават първи приятели. А тази &bdquo;немилост&rdquo; от Тодор Живков към него е заради Горуня.<br /> <br /> <strong>- Какво знаеш за това?<br /> </strong>- Знам, че Живков е искал смъртната присъда на Горуня, но след като Дико Диков отива при сестра си - майката на Виолета Божилова, тя му казва: &bdquo;Аз съм била ятачка на Тодор Живков и на Горуня, и на много други, но ако ти произнесеш или се съгласиш със смърт за Горуня - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>брат да не си ми!&rdquo;. <br /> <br /> </strong></span>Сестрата на ген. Дико Диков бе жена, която отказа народна пенсия и си отиде от този свят с пенсия от 42 лева.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>