Имала България и има едно ми чедо... Димитър

Роденият през 1928 г. в благоевградското село Градево композитор Димитър Янев е орисан да свири и пее. Единият му дядо бил най-добрият певец и танцьор в Горноджумайска околия, другият се славел като най-кадърния цигулар в региона. Затова отрано грабнал акордеона, който не изпуска и до днес. А зад гърба си има почти 100 авторски песни. <br /> <br /> <em>Но не спира да работи. Независимо къде е - дали при дъщеря си в Благоевград, или където го открихме преди три дни - в родното селище. <br /> <hr /> <br /> </em><strong>Как си със здравето, бай Димитре, как е настроението ти на тези години?<br /> </strong>- Чудесно се чувствам, а всекидневието ми преминава във вдъхновение. Мъртвите са нещастни, защото не могат да работят. Щастлив съм, че мога да се трудя. А аз очаквам още вдъхновение за нови творби. Пиша поредната си песен. Всичко мога, всичко правя, само пари нямам. Но за мен са важни любовта и романтиката, а тези две неща помагат за правенето на добра музика.<br /> <br /> <strong>Какво е за теб творчеството на песни, на музика на народна основа?<br /> </strong>- Музиката пречиства от злоба, от завист, от всичко негативно. Затова ми е лесно да правя все нови и нови неща. Не мога да стоя със скръстени ръце. Моят най-голям вдъхновител и като живот, и като творчество е поетът Никола Вапцаров. Възхищавам се и на делата му, и на поезията му. Възрастта не е порок, нали? Най-голямото признание за всеки композитор е, когато негова авторска песен се възприема от хората като народна. Така повечето българи смятат &quot;Имала майка едно ми чедо&quot;, &quot;Стар мерак&quot;, &ldquo;Пиринска младост&rdquo; и други за народно творчество, но истината е, че текстът и музиката са мои. <br /> <br /> <strong>В първите ти години като творец Пиринска Македония беше като политически парещ картоф за партийните големци. Как гледаха тогава на твоето творчество?<br /> </strong>- Да, имаше такъв период, но нещата се промениха... Никога няма да забравя първата си среща с бившия държавен глава Тодор Живков през 1973 г. в Бояна. Изпях на Първия най-напред песента &quot;Българин&quot;. &quot;Разкошна е, ама имам една любима песен, казах - &quot;Имала майка едно ми чедо&quot;. Можеш ли да я изкараш?&quot;, попитал Тодор Живков. &quot;Само я запей и аз ще пея с теб&quot;, допълни той. След като двамата изпълнихме песента, казах му, че аз съм неин автор. Оттам насетне, където и да бях на веселба, Тато все питаше: &quot;Къде е Митко?&quot;, а ако отсъствах, нареждаше: &quot;Дайте ми Митко!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Е, тези факти говорят, че си получил голямо признание през годините?<br /> </strong>- Най-голямото признание за всеки композитор е, когато негова авторска песен се възприема от хората като народна. Така повечето българи смятат &quot;Имала майка едно ми чедо&quot; и &quot;Стар мерак&quot; за народно творчество, но истината е, че текстът и музиката са мои&quot;, разкрива бай Митко. Горд съм, че по ресторанти, седенки, тържества, че и стадиони се носят моите &quot;рожби&quot; - &quot;Стар мерак&quot;, &quot;Пирин е голема планина&quot;, &quot;Българи&quot;, &quot;Пиринска младост&quot;. Списъкът няма да се побере на цяла вестникарска страница! От музиката няма отърване, няма пенсия...<br /> <br /> Разбира се, не закъсняха и наградите от Първия. Най-напред станах &quot;заслужил деятел на изкуството&quot;, а през 1984 г. заедно с поетесата Леда Милева получихме званието &quot;Народен деятел на изкуството и културата&quot;. Много звания и ордени, ордените са голямо признание за всеки творец. Но който разчита те да го хранят, е обречен да си умре гладен. Пенсионирах се с 80 лева пенсия. Получавах едни 100 лева за званията, но демократите ме лишиха от тях. Сега получавам 151 лева и 30 стотинки. <br /> <br /> Ето такива ги надробиха сегашните, с моите песни израснаха, без моите песни България не може, но ме лишиха. <br /> <br /> Изпращах молби до Народното събрание, до Министерството на културата, до министър-председателя &ndash; отговориха ми, че сега разработват някакъв статут на какви условия трябва да отговаря един творец, за да му се отпусне персонална пенсия.<br /> <br /> <strong>Има ли хора, които ти помагат през тези тежки времена?<br /> </strong>- Добре, че имам приятели, страшни почитатели на моите песни, та ми помагат с по 10, по 20 или 50 лева на месец, за да оцелея. Ще ги спомена - Борис и Огнян Бирови, Марин Топузов, Васил Сотиров, в последно време и бившият депутат Емил Костадинов, когато закъсам за хляб и за лекарства, помага човекът.<br /> <br /> <strong>Жив и здрав да си, бай Митко, очакваме твоите нови песни, с които да зарадваш истинските почитатели на българското народно творчество!<br /> </strong><br /> <br /> <strong>Михаил АХЧИЕВ<br /> </strong><br />