Проф. Виктор Чучков на 66: Бях щастлив, че работих със синовете си във филма “Тилт”

Проф. Виктор Чучков е композитор и концертиращ пианист, роден на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиано, на 20 г. печели право на стипендия в Римската музикална академия &bdquo;Санта Чечилия&ldquo;. Завършва Националната музикална академия &ldquo;Панчо Владигеров&rdquo; в София. Има редица международни изяви и признания, получава многобройни престижни награди. <br /> <br /> <em>Свири в много европейски радио- и телевизионни станции. Професор е по камерна музика. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България. Автор е на някои от най-обичаните детски песни, като например &quot;Химн на сътворението&quot;, &quot;Дъга&quot; и др. Участва и в създаването на филма &quot;Тилт&quot;. <br /> </em><hr /> <strong><br /> Пошегувахте се, че ви се иска да сте на 33, а не на 2 по 33 г. При вашата толкова богата биография и кариера, защо?<br /> </strong>- Жалба за младост? Просто шега. Всъщност събуждайки се сутринта на 25 февруари, се чувствах много добре, но може би защото един от синовете ми, който е далече от тук, ме поздрави и ме попита на колко години ставам, а като му отговорих, той започна да се смее. Стана му весело, защото не се очакват някак си от мен тези вече нарастващи числа &ndash; 66?! Макар че натрупването на годините ме прави все по-замислен, по-отговорен. Трябва да отстоявам името си. В момента много повече ми се сяда на пианото, да подготвям концерти, а по-нарядко да се отдавам на идеи за композиране, по-естествено за мен в момента е свиренето. Чувствам се някак си все по-отдаден на публиката, което явно е признак на едно узряване и ме прави щастлив, когато посланието от пианото достигне до хората. А това се чувства и по време, и след концерт.<br /> <br /> <strong>Вашата фамилия май е обречена на успех?<br /> </strong>- &ldquo;Вината&rdquo; е в хубавата музика и тази наша страст към класическата музика и не само. Всъщност всяка хубава музика за мен е едно поле на доказване, така че всеки жанр в музиката и в изкуството изобщо си има своите достойнства.<br /> <strong><br /> Написахте и музиката към най-нашумелия български филм &ndash; &ldquo;Тилт&rdquo;. Трудно ли ви беше?<br /> </strong>- Това беше най-дългият, най-трудният процес в моя живот и в писането на филмова музика. Защото поръчителите бяха моите синове, които можеха да ме критикуват, можеха да изискват много, и дори се наложи да си променям многократно някои идеи, а пък и много от написаното не влезе в работа, защото филмовият композитор е подчинен на режисьора и на сценариста. Накрая обаче бях много удовлетворен, макар че доста се уморих, имаше много забавни моменти в нашата работа, синовете ми сменяха също доста неща в движение, преправяха сценария, особено финала, и това ме водеше до смени в моята музика. Бях щастлив, че работех с тях и че все пак са получили някакво музикално възпитание, макар че не са професионалисти, имат усет към това, което чуват или трябва да чуят. Най-важното е вкусът всъщност.<br /> <br /> <strong>В такова семейство като вашето това не е чудно...<br /> </strong>- Съпругата ми Елена Чучкова също е с голяма музикална култура, тя беше започнала като музикален оформител и сега отговаря за един оркестър, който записва филмова музика. Така че светът на киното и музиката са много на почит. От малки вкарахме нашите деца в този свят и някак си естествено сцената, музиката, киното, дублажите ги спечелиха отрано. Даже големият ми син, който е режисьор, завърши художествена гимназия, но въобще не мислеше да кандидатства художествена академия. Откриваха от малки грешки в монтажите на филмите, които гледахме по телевизията, беше доста забавно.<br /> <br /> <strong>Вие сте изнасяли концерти в най-прочутите зали по света. Къде публиката най-топло ви е посрещала?<br /> </strong>- Може би в Бразилия и Холандия, най-много концерти съм имал там и, разбира се, в Италия. Много бяха интересни срещите с публиката в двете отдалечени и по манталитет страни като Бразилия и Холандия. Публиката в Бразилия е най-топла и жадна за европейското, за тях България не е отделна страна, а просто част от Европа. В Холандия пък е много възпитана, интелигентна, там след концерт на другия ден те срещат на улицата и те поздравяват, помнят те. Но от друга страна пък, България е според мен първа по броя на талантите, даже един от моите професори в Италия казваше, абе, вие, славяните, сте по-даровити от нас, италианците, които могат да пеят, но не могат да чувстват музиката така, както е при вас. Така че винаги съм се възхищавал и съм помагал на младите таланти у нас, като цигуларката Мила Георгиева например. Не знам дали е за съжаление, но повечето млади дарования прескачат границите на България, за да намерят по-голяма перспектива.<br /> <br /> <strong>Спомняте ли си първия концерт?<br /> </strong>- Знаете, че съм от Горна Оряховица, бях някъде 10-11-годишен, свирих в едно читалище, където изгасна токът, аз си продължих, а хората на излизане подхвърляха през смях, че това хлапе свири и на тъмно, и на светло. Голяма заслуга да бъда в този коловоз на музикалното изкуство имаха майка ми и главно баща ми, който беше лекар, но свиреше на цигулка.<br /> <br /> <strong>Броите ли си концертите?<br /> </strong>- Не, дори понякога се учудвам на колегите, че знаят точния им брой, но аз мога да кажа просто че са няколкостотин. Имало е години на много интензивна концертна дейност, сега са по-малко, но пък за мен е голямо удоволствие, когато ме поканят от Софийската, Бургаската, Пловдивската и Русенската филхармония...<br /> <br /> <strong>Какъв е стандартът на живот на един толкова известен музикант като вас?<br /> </strong>- Бих казал нормално добър. Всичко зависи от ангажиментите, от нещата, за които човек се раздава, не мога да се оплача. Разбира се, за композиторите у нас е имало години, когато са подпомагани много повече.<br /> <br /> <strong>Вярно ли е, че с италианския композитор Енио Мориконе ви свързва добро мъжко приятелство?<br /> </strong>- Ние сме много добри колеги и познати. Неотдавна го посетих в Рим, той пак пишеше много, макар че има стотици филми с негова музика, и то все с награди, много работи, много е зает. Става сутрин с петлите, изцяло е отдаден на творчеството си и на четиримата си вече големи синове. Говори с много любов за България.<br /> <br /> <strong>И вашите синове са пораснали, какво не им отказвате?<br /> </strong>- Ние се стремим да бъдем приятели във всички области на живота, така че няма случай да съм им отказал нещо, но пък и аз имам нужда от тях, тъй като трябва да си сверя часовника &ndash; било с времето, било с вълненията на по-младите.<br /> <br /> <strong>Имате четири внучета, как се чувствате като дядо?<br /> </strong>- Малко ми е трудно да приемам това обръщение &ldquo;дядо&rdquo;, обаче се свиква, защото пък е голяма радост.<br /> <br /> <strong>А какво обичате да правите извън музиката?<br /> </strong>- Много обичам да шофирам и да карам водни ски, макар че не съм го правил вече две години. Обичам да съм сред приятели, да играя шах, добър съм. При мен обаче няма пълна почивка, винаги я смесвам с разни идеи, които нахлуват в мене и трябва да ги изразя по някакъв начин, обикновено на пианото.<br /> <br /> <strong>Какво ви предстои?<br /> </strong>- Отдавна съм получил правото да издам на дискове мои записи от Националното радио, може би ще направя и един диск с моя филмова музика, тъй като с детска вече имам, макар че интернет и телевизиите изместват почти всичко. Винаги съм смятал, че съм могъл повече да дам и като пианист, и като композитор, затова мисля да не се отделям от сцената все още... А мога да раздавам и още много грижи за семейството си. Няма да е излишно.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Елена КОЦЕВА <br /> </strong><br />