Победихме Белгия в трети мач на неутрален терен с 2:1 с двата великолепни гола на Георги Аспарухов и се класирахме на финалите в Англия, спомня си ветеранът
В близо стогодишната история на “Славия” редица футболисти са оставили ярки следи с представянето си. Един от тях е Димитър Ларгов - джентълмен на терена, образец на коректност и пожертвувателност. Неслучайно той бе дългогодишен капитан на “белия” отбор, тъй като притежаваше качествата на истински лидер.

“Бях полузащитник и играта ми беше свързана с единоборства, с използване на шпагати, на ножици. Играех често с глава, правех плонжове. Контузиите ме съпътстваха. Имах изваждане на дясната раменна става, получих частична луксация. Разтягал съм ахилесово сухожилие” - споделя той.

Ларгов започва футболната си кариера в столичния “Септември”, където играе един сезон. През 1956 г. облича бялата фланелка на “Славия” и 11 години остава верен на този отбор. С “белите” изигра 220 мача в “А” група, в които отбеляза 19 гола. През 1963, 1964 и 1966 г. стана носител на Купата на Съветската армия, но

така и не можа да стане шампион през 1967 г.,

въпреки че отборът имаше всички шансове да триумфира като първенец, тъй като разполагаше с отличен състав. И все пак “белите” станаха първият български тим, достигнал до полуфинал в европейски клубен турнир - за Купата на носителите на национални купи през 1967 г. По пътя си “Славия” преодоля последователно уелския “Суонси Таун”, френския “Страсбург” и швейцарския “Сервет”, за да отстъпи на полуфинала от шотландския “Глазгоу Рейнджърс” след минимални загуби с по 0:1 и в двата мача. Ларгов бе основна фигура в тези двубои и имаше съществен принос за този исторически рейд на “белите”.

Димитър Ларгов има и 24 мача в националния отбор. Дебютира на 13 май 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София. Участва на олимпийския футболен турнир в Рим през 1960 г. След загубата в световната квалификация срещу Франция с 0:3 в Париж обаче той загуби титулярното си място и така и не успя да вземе участие при първата поява на България на световните финали в Чили през 1962 г. Нещо повече - и в следващите световни квалификации той не бе сред избраниците на треньора Рудолф Витлачил.

И когато се стигна до решаващия бараж срещу Белгия във Флоренция, под давление и на председателя на футболната ни федерация Недялко Донски,

Ларгов отново бе викнат под знамената,

за да бъде капитан на тима, който бе обвеян със слава след “Флорентинската епопея”. “Най-щастливият миг в кариерата ми бе на 29 декември 1965 г. Тогава победихме Белгия в трети допълнителен мач на неутралния терен във Флоренция с 2:1 с двата великолепни гола на Георги Аспарухов и се класирахме на финалите в Англия” - спомня си той. Вече в минутите след триумфа се случва нещо, за което се пише години наред. Нека отново да чуем истината от него: “След мача припаднах от вълнение, но причината беше една - пълно физическо изразходване и изтощение по време на мача. Психическото напрежение преди заминаването ни и по време на самия двубой беше огромно. Получих срив от изтощение. Призля ми. Припаднах в банята, под топлия душ. После се появиха язвителни коментари в западния печат, че едва ли не съм взел допинг и затова съм припаднал. На тези нападки най-добре отговори един френски журналист, който каза:

“Да, имаше допинг, но това бе морален допинг!”

На световното първенство в Англия Ларгов игра само в третия мач срещу Унгария, загубен с 1:3 в Манчестър. Това всъщност бе и неговото последно участие с националната фланелка.

След края на кариерата си той сякаш се откъсна от футбола. Но в средата на 80-те години на миналия век Ларгов отново застана в светлината на прожекторите. Беше председател на ДФС “Славия”, както и на ФК “Славия”. От 1991 до 1993 г. беше президент на БФС, като стана един от първите демократично избрани ръководители на българския футбол. Как се е чувствал на тези постове? “Като президент на футболния съюз имах много проблеми, с които трябваше да се справяме. Едно е да се работи в клуб, друго е човек да оглавява футбола в България. По това време се сблъсквах с редица непочтени, нечисти постъпки. В “Славия” определено ми беше по-леко, тъй като там нещата бяха регламентирани, регулирани, нямаше проблеми с финансирането. “Славия” имаше много големи успехи и в други спортове. Дълбоко съм свързан с този клуб, тъй като целият ми спортен път мина там” - обобщава той.

Освен контузиите, които са били негов неизменен спътник в кариерата, Ларгов има и едно премеждие в чужбина. “През 1994 г. бях в Зимбабве и се заразих с малария. Най-вероятно ме беше ухапал комар. Болестта се разви бързо, като треската започна след два дни.

Бях вдигнал над 41 градуса температура и бях на път да си отида от този свят

Лечението на маларията е страшно. Прекарах в болницата около 20 дни, след което се възстанових”.

На 10 септември миналата година Димитър Ларгов навърши 75 години. А на тържеството по повод Футболист на годината той получи специален приз за цялостен принос в развитието на българския футбол.


Румен ПАЙТАШЕВ