Победихме Белгия в трети мач на неутрален терен с 2:1 с двата великолепни гола на Георги Аспарухов и се класирахме на финалите в Англия, спомня си ветеранът
<strong>В близо стогодишната история на &ldquo;Славия&rdquo; редица футболисти са оставили ярки следи с представянето си. Един от тях е Димитър Ларгов - джентълмен на терена, образец на коректност и пожертвувателност. Неслучайно той бе дългогодишен капитан на &ldquo;белия&rdquo; отбор, тъй като притежаваше качествата на истински лидер.<br /> </strong><br /> &ldquo;Бях полузащитник и играта ми беше свързана с единоборства, с използване на шпагати, на ножици. Играех често с глава, правех плонжове. Контузиите ме съпътстваха. Имах изваждане на дясната раменна става, получих частична луксация. Разтягал съм ахилесово сухожилие&rdquo; - споделя той. <br /> <br /> Ларгов започва футболната си кариера в столичния &ldquo;Септември&rdquo;, където играе един сезон. През 1956 г. облича бялата фланелка на &ldquo;Славия&rdquo; и 11 години остава верен на този отбор. С &ldquo;белите&rdquo; изигра 220 мача в &ldquo;А&rdquo; група, в които отбеляза 19 гола. През 1963, 1964 и 1966 г. стана носител на Купата на Съветската армия, но<br /> <br /> <strong>така и не можа да стане шампион през 1967 г.,<br /> </strong><br /> въпреки че отборът имаше всички шансове да триумфира като първенец, тъй като разполагаше с отличен състав. И все пак &ldquo;белите&rdquo; станаха първият български тим, достигнал до полуфинал в европейски клубен турнир - за Купата на носителите на национални купи през 1967 г. По пътя си &ldquo;Славия&rdquo; преодоля последователно уелския &ldquo;Суонси Таун&rdquo;, френския &ldquo;Страсбург&rdquo; и швейцарския &ldquo;Сервет&rdquo;, за да отстъпи на полуфинала от шотландския &ldquo;Глазгоу Рейнджърс&rdquo; след минимални загуби с по 0:1 и в двата мача. Ларгов бе основна фигура в тези двубои и имаше съществен принос за този исторически рейд на &ldquo;белите&rdquo;. <br /> <br /> Димитър Ларгов има и 24 мача в националния отбор. Дебютира на 13 май 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София. Участва на олимпийския футболен турнир в Рим през 1960 г. След загубата в световната квалификация срещу Франция с 0:3 в Париж обаче той загуби титулярното си място и така и не успя да вземе участие при първата поява на България на световните финали в Чили през 1962 г. Нещо повече - и в следващите световни квалификации той не бе сред избраниците на треньора Рудолф Витлачил.<br /> <br /> И когато се стигна до решаващия бараж срещу Белгия във Флоренция, под давление и на председателя на футболната ни федерация Недялко Донски, <br /> <br /> <strong>Ларгов отново бе викнат под знамената, <br /> </strong><br /> за да бъде капитан на тима, който бе обвеян със слава след &ldquo;Флорентинската епопея&rdquo;. &ldquo;Най-щастливият миг в кариерата ми бе на 29 декември 1965 г. Тогава победихме Белгия в трети допълнителен мач на неутралния терен във Флоренция с 2:1 с двата великолепни гола на Георги Аспарухов и се класирахме на финалите в Англия&rdquo; - спомня си той. Вече в минутите след триумфа се случва нещо, за което се пише години наред. Нека отново да чуем истината от него: &ldquo;След мача припаднах от вълнение, но причината беше една - пълно физическо изразходване и изтощение по време на мача. Психическото напрежение преди заминаването ни и по време на самия двубой беше огромно. Получих срив от изтощение. Призля ми. Припаднах в банята, под топлия душ. После се появиха язвителни коментари в западния печат, че едва ли не съм взел допинг и затова съм припаднал. На тези нападки най-добре отговори един френски журналист, който каза: <br /> <br /> <strong>&ldquo;Да, имаше допинг, но това бе морален допинг!&rdquo; <br /> </strong><br /> На световното първенство в Англия Ларгов игра само в третия мач срещу Унгария, загубен с 1:3 в Манчестър. Това всъщност бе и неговото последно участие с националната фланелка. <br /> <br /> След края на кариерата си той сякаш се откъсна от футбола. Но в средата на 80-те години на миналия век Ларгов отново застана в светлината на прожекторите. Беше председател на ДФС &ldquo;Славия&rdquo;, както и на ФК &ldquo;Славия&rdquo;. От 1991 до 1993 г. беше президент на БФС, като стана един от първите демократично избрани ръководители на българския футбол. Как се е чувствал на тези постове? &ldquo;Като президент на футболния съюз имах много проблеми, с които трябваше да се справяме. Едно е да се работи в клуб, друго е човек да оглавява футбола в България. По това време се сблъсквах с редица непочтени, нечисти постъпки. В &ldquo;Славия&rdquo; определено ми беше по-леко, тъй като там нещата бяха регламентирани, регулирани, нямаше проблеми с финансирането. &ldquo;Славия&rdquo; имаше много големи успехи и в други спортове. Дълбоко съм свързан с този клуб, тъй като целият ми спортен път мина там&rdquo; - обобщава той. <br /> <br /> Освен контузиите, които са били негов неизменен спътник в кариерата, Ларгов има и едно премеждие в чужбина. &ldquo;През 1994 г. бях в Зимбабве и се заразих с малария. Най-вероятно ме беше ухапал комар. Болестта се разви бързо, като треската започна след два дни. <br /> <br /> <strong>Бях вдигнал над 41 градуса температура и бях на път да си отида от този свят <br /> </strong><br /> Лечението на маларията е страшно. Прекарах в болницата около 20 дни, след което се възстанових&rdquo;.<br /> <br /> На 10 септември миналата година Димитър Ларгов навърши 75 години. А на тържеството по повод Футболист на годината той получи специален приз за цялостен принос в развитието на българския футбол. <br /> <br /> <br /> <strong>Румен ПАЙТАШЕВ<br /> </strong>