Сега работя върху нов медикамент, който блокира вируса, още докато е в кръвта. В България има между 11 и 14 хил. носители на ХИВ-вируса, обясни експертът
Доц. д-р Евгени Гъбев е роден в София през 1948 г. И двамата му родители са лекари. През 1974 г. завършва медицина в Медицинския университет в София. Работи по разпределение като лекар в Окръжна болница - Ямбол, заедно със съпругата си, която също е лекар.

След отбиване на редовната си военна служба в същия град постъпва като аспирант чрез конкурс в Централната лаборатория по хелминтология, БАН, сега Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ), БАН. Създава единствената у нас специализирана лаборатория за изпитване на нанотехнологични лекарствени препарати за лечение на паразитни и вирусни заболявания (ехинококоза, трихинелоза, фасциолоза и СПИН). Женен, с един син, който е молекулярен вирусолог. Понастоящем работи в същия институт, ИЕМПАМ, БАН, София.

Над 30 години изминаха от откриването на СПИН. През тези години много учени по света са се опитвали да открият лек за чумата на 20 век, но безуспешно. Единственият човек, открил начин да се справи със СПИН, е българин! Доц. Евгени Гъбев е създал нов метод и препарат за лечение на СПИН заедно със своя баща проф. Евгени Гъбев. Технологията е патентована още през 1991 г., а резултатите са представени на различни международни конгреси по СПИН. Лекарството се казва Липохивир. Сега доцент Гъбев работи върху ново лекарство срещу СПИН, с още по-мощно действие от първото.


- Поздравявам ви за откритието, доц. Гъбев! В такъв момент се гордея, че съм българка! Благодаря ви, че ми давате повод за това. Към днешна дата докъде сте стигнали с лекарството против СПИН, което сте открили?
- Преди да ви отговоря, искам да поздравя вашата редакция и всички ваши читатели с Новата година и да ви пожелая най-вече здраве, като лекар.

Изминаха над 10 години, откакто лекарството против СПИН Липохивир, което създадохме заедно с моя баща - проф. Евгени Б. Гъбев, беше изпитано върху животни за токсичност. Оказа се, че не е токсично, и направихме постъпки до Института по лекарствени средства в София, сега преименуван в Изпълнителна агенция по лекарствата, и Министерството на здравеопазването. Получихме разрешение и направихме в Инфекциозна болница “Проф. Иван Киров” пилотно клинично изпитване върху десет много тежко болни пациенти. Не ХИВ носители, а тежко болни хора от СПИН с много лоши показатели. Но, за съжаление, не всички доброволци можеше да бъдат събрани в един и същи ден, за да започнем клиничните изпитвания. Между 4 и 11 месеца продължи лечението на доброволците, което не е съвсем достатъчно. Трима от болните получиха много голямо подобрение, дори считаме, че един от тях ще се излекува напълно, ако лечението с Липохивир продължи. След като направихме математически и статистически анализ на получените данни, се оказа, че действително този препарат дава много по-добри резултати от получените досега със стандартните антиретровирусни препарати, и то само за няколко месеца. Имунните СД4 хелперни клетки, които са основна мишена на вирусната атака, на двама от пациентите се увеличиха до нормата, а при другите се повишиха значително (не забравяйте, че бяха много тежко болни пациенти). Единият от тях имаше количество на вируса в кръвта (вирусен товар) 1 милион и двеста хиляди РНК копия/мл кръв и 19 (норма 700-1500) СД4 Т клетки в микролитър - това е предсмъртно състояние. Повечето болни имаха между 100 и 200 хиляди вируса, което също е много, и брой на СД4 клетките около 200. В повечето случаи болните ХИВ носители живеят с вирусен товар 30-40 хиляди и с около 300-400 СД4 клетки.

- Защо спряхте тестването на вашето лекарство?
- За съжаление спонсорите, които финансираха това изключително скъпо изследване, заедно със закупуването на апаратурата, производството на лекарството, заплащането на труда на специалистите, които работеха с нас, дори и храната на болните и специалните несъдържащи фосфати перилни препарати за бельото, фалираха. Те бяха австралийци, с гръцки произход. Преговорите с тях продължиха почти една година. Те се колебаеха, ние се колебаехме, защото обикновено хората не дават средства с възвръщане

и печалба в далечна перспектива

Всички искат за една-две години да се получи многократна възвращаемост на вложените средства. След това се запознаха с възможностите на института, в който работя, с ръководството. Важна роля изиграха направените преди това сравнителни изследвания за антивирусна ефективност на Липохивир върху заразени с вируса клетъчни култури (съвместно с доц. д-р Д. Бешков и проф. д-р Р. Аргирова от Централната лаборатория по СПИН). Започнахме изследвания върху животни съвместно с Катедрата по фармакология и токсикология към МУ в София с ръководител тогава проф. М. Караиванова и главни изпълнители доц. М. Мичева и докторите А. Аструков, Н. Данчев, С. Константинов, В. Димитрова и доц. А. Попов от Катедрата по анатомия към МУ. За да се получи официално разрешение за изследване на хора, трябва да се представят много сериозни доказателства за безвредност на препарата в краткосрочен и дългосрочен план. За тази цел се проведоха токсикологични изследвания върху над 400 лабораторни мишки и плъхове в течение на около 2 години. Лекарството се произвеждаше в ИЕПП, БАН (сега ИЕМПАМ) от нас по патентованата ни нанотехнология и се инжектираше в различни дози, по различни начини на въвеждане - мускулно, венозно и подкожно, а на контролните групи се инжектираше стандартен (не нанотехнологичен) препарат по начин, който се използва в клиничната практика, и физиологичен разтвор. Чрез това изследване се тестваше препаратът само за остра и хронична токсичност.

Плъховете не боледуват от СПИН

Лекарството беше изследвано само за токсичност, но не и за ефективност. Анти ХИВ ефективността му беше предварително изследвана в течение на 1 година на клетъчни култури, както беше вече споменато. Тя беше около 67 пъти по-висока в сравнение с рутинно използвания препарат. За две години получихме необходимите данни от токсикологичните изследвания, след това ги обработихме статистически с моя баща, с когото фактически сме откривателите на това лекарство. За съжаление той почина преди три години. Казваше се Евгени Богомилов Гъбев и завеждаше Катедрата по епидемиология към МУ. Той беше един от пионерите, които започнаха епидемиологични проучвания върху разпространението на СПИН и ХИВ вируса в България, само една-две години след като болестта беше открита в Америка.

- През коя година се случва това?
- През периода 1981-82 г. се открива болестта в САЩ. Нашите здравни органи много скоро решиха, че трябва да се обърне внимание на този проблем, защото България е на кръстопът. Както се оказа след това, опасенията не бяха напразни. По данни, публикувани на сайта на МЗ към 13 ноември 2011 г., у нас са регистрирани 1438 ХИВ позитивни лица. Действителната им бройка, включваща и нерегистрираните случаи, се получава, като се умножи по 8-10, т.е. - 11 000-14 000 носители на вируса.

Получихме разрешение и в продължение на една година търсихме доброволци. Болни имаше, но те не искаха да идват.

- Защо?
- СПИН като краен стадий на ХИВ инфекцията е и социално заболяване. Болният работи някъде, но не казва на никого, особено в работата си, че е болен, защото веднага ще го уволнят. Освен това бяха от далечни краища на България - от Черноморието, от южната ни граница, от София. Накрая, най-вече баща ми, успя да се свърже с главните лекари от кожно-венерическите диспансери в големите градове. Те с цената на упорит труд, за което искрено им благодаря, успяха да убедят някои пациенти и един по един започнаха да идват при нас, в Инфекциозна болница “Проф. Иван Киров”, София. За съжаление не можехме да чакаме всички да се съберат. Списъкът съдържаше около 50 души, но впоследствие се оказа, че не могат да дойдат всички. Затова

започнахме с десет души

Лекарството се произвеждаше всяка седмица от събота до четвъртък на следващата седмица, без почивен ден, като работехме само 3-ма души, проф. Е. Б. Гъбев, инж. Елена Воева, която беше наета на работа от спонсорите, за да ни помага, и аз. Работният ден беше по 10-12 часа. Беше закупена най-съвременната апаратура от Канада. В петък сутринта взимахме готовото лекарство от нашата лаборатория и го транспортирахме в Инфекциозна болница, където под ръководството на професор д-р Иван Диков, докторите К. Костов, Т. Духовникова, И. Радева, И. Габърска м.с. Ж. Петровска, Я. Кючукова и лаборант В. Ботева се провеждаше терапията и се проследяваше клиничното състояние и лабораторният статус на пациентите. Всяка седмица се събирахме на съвещание всички участници, включително и официалните наблюдаващи нашите действия специалисти акад. д-р Р. Цанев, проф. д-р Димитър Тодоров и чл. кор. д-р П. Узунов. Резултатите след това ги обработих лично аз - бяха много, около 60-70 хиляди цифрови данни от лабораторните показатели. Броят на Т хелперните клетки от кръвните проби на пациентите беше определян чрез FACS от д-р Петкова под контрола на доц. К. Плочев във ВМА, а вирусният товар чрез ХИВ PCR - от д-р А. Цветанска в Института по педиатрия към МУ. Стандартните клинико-лабораторни тестове бяха провеждани от д-р Габърска и лаборант Ботева в специалната СПИН лаборатория на Инфекциозна болница. Серумната концентрация на активната субстанция на препарата беше определяна лично от мен с помощта на изключително прецизния йонен анализатор, който нашите спонсори доставиха от САЩ. Оказа се, че лекарството е много ефективно. Например, единият от болните беше рибар. Ние започнахме изследвания през май, но той дойде значително по-късно и през септември-октомври ни заяви, че се препитава с морски риболов с още 3-4 души (колегите му бяха започнали да се съмняват, че е болен, и трябваше да си тръгне). Да излизаш в морето и да ловиш риба в 5-6 часа сутринта в течение на 8-10 часа през ноември, декември при минус 15-20 градусови температури и силен морски вятър в открита лодка, когато си много тежко болен от СПИН, значи да си подпишеш сам присъдата! Но

понякога човек рискува собствения си живот

в името на семейството и доброто си име. Дойде отново в Инфекциозна болница след няколко месеца с много тежка двойна бронхопневмония. Не си спомням точно вече, но мисля, че беше докаран с кола в кома. Колегите, разбира се, я овладяха. Оказа се, че неговият вирусен товар и броят на СД4 клетките не бяха се влошили, напротив - бяха се запазили, въпреки неколкомесечното прекъсване на лечението с Липохивир. Това показва, че лекарството има много мощно и продължително действие. Обикновено при спиране на рутинната терапия, наречена HAART, високоактивна анти-ретровирусна терапия, вирусните и имунните показатели веднага се влошават и пациентът е пак болен, все едно, че не е бил лекуван. Това се дължи на латентната (скрита) форма на ХИВ, срещу която съвременната рутинна терапия е безсилна. При прекратяване приема на лекарствата вирусът излиза от депата в кръвта или се активира латентната му форма и заболяването излиза от контрол. За нас този резултат беше изключителен, затова и ви го съобщавам. Той показва, че нашият препарат, освен че има продължително (депо) действие, вероятно унищожава и вирусите в неговите клетъчни и органни резервоари и ДНК латентната му форма.

- Какво трябва да се направи още, за да доведете нещата с лекарството против СПИН докрай?
- Трябва да се вложат много пари. Необходимо е

да се направи пилотен завод

или лаборатория за продукция, за да може да се проведат втората и третата фаза на клиничните изследвания. Ние сме направили първа фаза и пилотното изследване на 10 души, а трябва да се направи още на 50-100 човека.

- Търсили ли сте помощ и съдействие и от други хора и институции, след като вашите спонсори са фалирали?
- Говорил съм с Food and Drug Agency (FDA) - Американската институция за одобряване на лекарствените средства, която е стандарт в света по одобряване на фармацевтичните продукти, за да може да се продават в цял свят. Казаха да им пишем, когато започнем новото клинично изследване за конкретно обсъждане. Според тях няма задължителен брой на пациентите, но около 50 болни ще са достатъчни. Това трябва да се направи на няколко места - в България, някъде в Америка и в Европа, в няколко независими специализирани центъра. Казва се многоцентрово клинично проучване, което струва много пари.

- Колко много?
- Тогава щеше да струва около 14 милиона долара за 3-4 годишен период, а сега - много повече, защото на Запад застраховките на болните са много по-сериозни, лекарите получават по-голяма заплата от нашите специалисти. В България успяхме да патентоваме лекарството. След това подадохме документи за световен и европейски патент - стигнахме донякъде, но пак финансовите средства ни спряха. Сега европейският ни патент така си виси и не можа да се реализира. Необходими са огромни средства за патентоване.

- А българската държава не реагира ли по някакъв начин?
- Нямам еднозначен отговор. Някои хора реагираха много благоразположено. Ходил съм при президента Желев, приеха ме негови съветници. Тогава положението беше много бурно. Само ми казаха хората: “Поздравления!” и нищо повече. Пращали сме материали с описание на препарата в Министерството на здравеопазването, но за съжаление не се получи отговор. Но това беше преди години...Това са стари работи, а аз обичам да мисля за бъдещето. Миналото няма да се върне. Човек трябва да върви напред.

- Уморихте ли се вече да се блъскате в стени?
- Преди това се занимавах и с други патенти, тъй като работя в Института по експериментална патология и паразитология, ИЕПП (сега с друго име ИЕМПАМ). Имам вече над 16 български и чуждестранни патента, но тогава ги плащаше държавата и тичането не беше толкова много. Просто сега не виждам смисъл, защото трудът е много голям, екипът ни се разпадна, както ви казах вече, а

сам човек не може да се справи

В наше време в състояние на световна икономическа криза отпускане на средства за нещо, което е стратегическо и с дългосрочен план на реализация, могат да си го позволят само най-развитите икономически страни.

- Казвате, че това са стари работи. Това означава ли, че работите върху ново лекарство за СПИН?
- Да. Както току-що ви казах, трябва да се обърне гръб на миналото и да се живее с настоящето, като се гледа в бъдещето. В момента работя върху нов препарат, на базата на една моя хипотеза за наличие на вътре-вирусна система за навигация на вируса в кръвната циркулация при ориентирането му и намиране на таргетната клетка и съответно заразяването й. Не съм го съобщил официално, сега го споделям пред вашите читатели за пръв път.

- А как действа той?
- Той действа на така наречената навигационна система на вируса, върху която работя от около година. Това е, просто казано, “компасът” на вируса. Заразяването с ХИВ става по кръвен път. Навлизайки в кръвта, вирусът трябва за около 3-4 часа, при първична инфекция, да се свърже и зарази определен брой СД4 клетки, а те са едва 10% от общия брой бели кръвни клетки (левкоцити). Ако инфекцията не се извърши за това кратко време, ХИВ става неинфекциозен и се изхвърля от организма. Вирусът заразява едва 1 клетка на 100 хиляди. Затова, ако не притежава някакъв “компас”, ще е много трудно той да ги “открие”, което става чрез специфичните клетъчни рецептори и съответната “антена” върху повърхността на вируса, белтъчна молекула, наречена gp120. Просто си помислих, че в цялата жива природа почти няма организми, при които да липсва дори елементарен механизъм за навигацията, тоест за ориентиране в средата, в която живеят. Това е нещо, което

съществува от създаване на живота на Земята

и е жизненонеобходимо за оцеляване и продължаване на видовете. Ето няколко типични примера. Прелетните птици прелитат всяка година хиляди километри с изключителна точност по отношение на тяхното ориентиране в пространството по време на полета им денем и нощем. Сравнително неотдавна се разкри, че тази навигация се дължи на специфичен фоторецептор, криптохром, който е част от магнито-рецепторната система за навигация. Земноводните, насекомите, бактериите също имат някаква навигационна система. И аз си казах, защо вирусът да е изключение, той е част от живата природа. Без навигация шансът му да срещне специфичната прицелна клетка и да я зарази при попадане в кръвоносен съд е минимален (както вече ви казах, той заразява едва една СД4 клетка на 100 000). Освен това вирусът е около 100 000 пъти по-малък от диаметъра на среден по големина кръвоносен съд. Ако направим аналогия според тези сравнителни размери, вирусът може да се сравни с малък кораб, останал без навигация в Тихия океан. Повече от ясно е, че той не ще достигне своята крайна цел, а напротив - шансът му да оцелее, и то при лимитирано време като при ХИВ (например в зависимост от запасите от гориво, храна и вода) е минимален. За 3-4 часа, ако не достигне клетка и не я зарази, ХИВ се изхвърля от организма. Така че той има лимитирано време и огромно разстояние, в което да открие прицелната клетка. Така започнах да работя в тази насока. Новото лекарство разрушава симетриите на разпространение на вируса в клетката - те се разбиват от веществата, които вкарваме на болния. Така вирусът остава без навигация и загива, но което е много важно - това става извън клетката, без даже да се докосва до нея. Загивайки извън клетката, разпадните му продукти, най-вече антигени, РНК и/или епизомална - неинтегрирана в генома на клетката ДНК, която дава начало на нови вируси при определени условия - се изхвърлят, а не попадат в нея както при унищожаване на вируса от рутинните средства, защото дори и да не е заразена клетката, достатъчно е вирусът да я докосне и тя загива от апоптоза (програмирано самоубийство на клетката, когато тя по някакъв начин е инфектирана или променена патологично, така че да е вредна или безполезна за организма). Сега има лекарства, които блокират навлизането на ХИВ вируса в клетката, но не могат да предотвратят докосването до рецептора и клетката пак загива, самоубивайки се. Нашето лекарство блокира вируса, още докато е в кръвта, преди да е направил какъвто и да било контакт с клетката. Това е най-новото, върху което работя сега.

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА