• Легендарният певец, който почина преди 6 г., всеки ден получавал по 20 любовни писма • Двамата с Маргрет Николова бяха незабравим тандем на сцената
<strong>Естрадният и зодиакален лъв - певецът Георги Кордов, си отиде през 2006 г., без да успее да навърши 72 г. Роденият на 25 юли 1934 г. в Хасково изпълнител започва своята кариера с участие в Първия младежки световен фестивал в Прага през 1947 г. Тогава е само 13-годишен, но успява да се пребори за награда с песента &quot;Ратайче&quot;.<br /> </strong><br /> Най-важната му среща е с класика композитор Йосиф Цанков. Той пише за Кордов шлагерите &quot;Приказка&quot;, &quot;Искам да те помня все така&quot;, &quot;Вечерна песен&quot;, с която прави дебют в студиото на БНТ при откриването й през 1959 г. Сред най-популярните му песни са &quot;Свири, хармонико&quot;, &quot;Брезите и момичето&quot;. Певецът с кадифения баритон е бил ръководител и солист на отдел &ldquo;Естрада&rdquo; към ансамбъла на БНА. От 1990 г. се посвещава на преподаване &ndash; бил е доцент по естрадно пеене в ДМА &quot;Панчо Владигеров&quot; в София и в НБУ. Практика бе да не дава интервюта. Той упорито странеше от светския живот, задоволявайки се с ролята на грижовен баща, съпруг и дядо и &quot;шлифовчик&quot; на млади певчески дарования. Бе обичан и ценен от колегите си от всички поколения, но предпочиташе да общува близко само с неколцина от тях. Сред най-верните му приятелки бяха Ирина Чмихова и Маргрет Николова, с която още в края на 50-те направиха незабравими дуети. Всеки ден получавал по 20 любовни писма и ги давал на колеги на &ldquo;отговорно пазене&rdquo;, тъй като <br /> <br /> <strong>жена му била много ревнива, <br /> </strong><br /> разказва наборка на Георги Кордов от гилдията. В последното си интервю ветеранът на естрадния подиум признава, че навремето наистина е имал много обожателки, които опъвали нервите на половинката му. &quot;Колкото и да иска една съпруга да приема тези неща нормално, аз си давам сметка, че е трудно. Имаше обаждания посред нощ, понякога злоупотреби. Тя невинаги приемаше нещата философски...&quot;, споделя той. <br /> <br /> През 1974 г. обаче внезапен трус едва не проваля кариерата на обаятелния и талантлив хасковлия. Ако се вярва на писателя разузнавач Петър Христозов, певецът е привлечен като обвиняем в процес срещу видни хомосексуалисти от музикалните среди. Христозов разкрива, че <br /> <br /> <strong>на подсъдимата скамейка са изправени и съвсем младият тогава Васил Найденов, Бисер Киров, Георги Христов, Орлин Горанов <br /> </strong><br /> &quot;Някои от тях са и мъжкари, загадъчно подметна авторът на дузина сензационни четива. Върху тяхното поведение е снето дознание официално, за да могат, когато потрябва, да бъдат злепоставяни&quot;, обобщи ексразведчикът. <br /> <br /> Дали това отговаря на истината, нито един от натопените певци не излезе с потвърждение или опровержение. Факт е обаче, че по това време Кордов &quot;внезапно&quot; слиза от сцената и се отдава на преподавателска дейност заедно с другата звезда от своето поколение Ирина Чмихова. Сред народа плъзва мълвата, че певецът е изхабил гласа си, дори че е развил заболяване на гласните струни.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Дискриминирани по сексуална ориентация<br /> </strong></span><hr /> <strong>През 1964 г. по директива на ЦК стартира процес срещу родните &quot;меки китки&quot;.<br /> </strong><br /> 26 интелектуалци са изправени пред съда, критикът Атанас Свиленов е тикнат зад решетките за две години. В последния момент предупреждават Емил Димитров за чистката, той бяга в чужбина. Неговият текстописец и интимен приятел Васил Андреев е наказан с &quot;общественополезен&quot; труд в тухларните на Южния парк. Цола Драгойчева спасила сина си Чавдар от преследване. Парцалев бил даден на съд.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Властта не обичала Георги Парцалев - бил популярен, безпартиен и хомосексуалист <br /> </strong></span><hr /> <strong>Комик №1 въобще не криел своите предпочитания<br /> </strong><br /> <em>Прието е да се смята, че кариерата на Парцалев била благополучна и щастлива и че както е бил народен любимец, тъй е бил тачен и от &bdquo;народната&rdquo; власт. <br /> <br /> Парцалев става народен артист едва преди смъртта си, бил трайно недолюбван от властта по три причини. <br /> <br /> Защото бил много популярен, защото бил безпартиен и защото бил с нетрадиционна сексуална ориентация.<br /> </em><br /> Като образован и ерудиран човек Парцалев пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, така и - доколкото е било възможно - от бдителното око на партията. Но влиза в полезрението на специалните служби заради &bdquo;нежната&rdquo; си ориентация. Привлечен е под отговорност през 1963 г. по известното дело за хомосексуалистите, но не му е издадена присъда след намеса от най-високо място. Лично Тодор Живков до края на живота му го притиска да се ожени, за да се сложи веднъж завинаги край на интимните му грехове.<br /> <br /> Парцалев е разработван обстоятелствено от ДС. Между 1979 и 1983 г. любимият ни комик е засипван с доноси, адресирани до Шесто управление на ДС. В историята остава като мит една негова фраза: &bdquo;Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате!&rdquo;. Това наистина казал пред съда тогава.<br /> <br /> Колеги от Сатирата още шушукат, че Парцалев е станал жертва на СПИН. Те си припомнят, че в края на 1987 г. Парцалев почнал да линее, загубил апетит, чувствал силни болки в цялото тяло. Според мълвата той лепнал смъртоносния вирус след сексуален контакт с млад лекар. Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на дебелото черво.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Гейовете си помагат <br /> </strong></span><hr /> <strong>Благодетелят Августин Пейчинов помага на сънародници в беда, особено на тези от левия тротоар<br /> </strong><br /> <em>Емигрантът милионер и синът на &ldquo;червената Соня&rdquo; се познавали още от &ldquo;софийските потайности&rdquo;, но през Лукановата зима Пейчинов даже спасил от гладна смърт професора и майка му. <br /> </em><br /> &ldquo;Тогава дори за кисело мляко трябваше да се редим на опашка в пет сутринта, разказва Драгойчев. Майка ми не искаше да напусне вилата в Бояна, а се нуждаеше от постоянно лечение. Четири медицински сестри денонощно се грижеха за нея. Нощно време обикаляхме с приятел бензиностанциите и купувахме в туби дизелово гориво за отоплението във вилата. Ще попитате - а откъде бяха доларите? Съдбата ми изпрати за приятел един българо-американец, на когото продадох срещу валута апартамента си. Нещо повече. Неговата кола често пътуваше до Солун, откъдето си набавяхме олио, плодове, зеленчуци... Така майка ми не почувства ужасите на тази зима...&rdquo; <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Неда ВАРНАЛИЕВА</strong></span>