Дядото не харчи нито стотинка за себе си, яде каквото му дадат
Спомням си, че когато за първи път го видях, ме поразиха искрящите му очи. Старче с блага усмивка и вид на отшелник пресреща минувачите пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Бялата му брада се развява на вятъра, косите му са толкова дълги, че закриват лицето и сякаш му е останала благостта и усмивката. Дядото носи здрава, шаячна аба, голям калпак, торба през рамо и свински цървули. Снимката му може да влезе във всеки етнографски музей като експонат от XIX век.

Казва се Добри Добрев и е от Байлово, селото на Елин Пелин. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете.

Бай Добри вярва, че човешките закони ще умрат и само Господ ще ни спаси. Събира помощи за селската църква "Св. св. Кирил и Методий". От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница - 15 хиляди лева. 36 000 пък дарил на “Александър Невски”.

Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосва между Байлово и София.

Дори цървулите на краката сам си ги е направил. И дрехите също

Преди десетина години 40-те километра до София бай Добри изминавал пеша. На своите 98 години бай Добри много объркано намира думи да говори за вярата си в Бога, но иска да му служи до края на живота си. Защото лошото идва от дявола. Казва, че животът му е минал в правене на добро. Човек трябва да пази правдата и истината. Това е Божият път. Според дядото днес няма добро и затова животът е станал тежък. Вярата го е осенила някъде по средата на живота му. Бил е земеделец, орал нивите с рало, ходил с добитъка и още си спомня как се прави домашно сирене със сирище. На млади години не е бил чак толкова вярващ. Твърди, че майка му Катерина сама отгледала няколко деца, защото баща му загинал на война.

Май става дума за Първата световна война. Тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение.

Доколкото помни, той се оженил, когато дошли германците. Имал четири деца - някои измрели

Къщата в Байлово оставил на сина си. На дядото му стига да се подслони в църквата. Сам се гледа, не готви, кара на пости, не пие и хич не се оплаква. Напротив, сякаш е доволен от държеливостта си в тия трудни времена. Жена си навремето нещо не харесал. И избягал от нея.

Бай Добри помни Елин Пелин. С хубави изречения предаваше Божия свят, казва той. И си спомня разказа за оня селянин със звънчета на краката, който предупреждавал животинките и насекомите да се пазят от пътя му, за да не ги настъпи. Останал е в добрия минал свят с дълбоката убеденост, че Бог е до нас във всеки момент и всички можем да се оставим в Неговите ръце така, както дядо Добри се е оставил с детската вяра на божий странник. Много хора са го питали защо живее така. Старецът обикновено отвръща, че е сторил голям грях.

98-годишният байловец не докосва нито стотинка от събраните пари и се храни само с това, което хората му оставят:

ябълки, хляб, понякога сладки. Това е неговото покаяние. Понякога казва, че е извършил тежък грях, а в други случаи споменава, че не се разбирал с жена си. Той дори не знае, че е странник като онези, за които четем в книгите.

В края на делничното лутане е останал споменът за думите на бай Добри: "Молете се на Богородица, тя ще ви помогне!".

Поли БОЯНОВА