Насочих се към онкохирургията с чувството, че така помагам на стотици хора да продължат живота си, категоричен е д-р Румен Тулев
Д-р Румен Тулев е завършил медицина през 1985 г. във ВМИ - Пловдив. Има специалност по хирургия и онкология, както и по здравен мениджмънт. Придобил е квалификации по ехография на повърхностни структури и коремни органи, конструктивна хирургия на гърдата. Работи в Комплексен онкологичен център - Пловдив от 1988 г. като хирург в хирургично отделение.


- Д-р Тулев, какво ще кажете на нашите читатели за рака?
- Най-напред трябва да дадем определение на рака. Основна характеристика на тумора е непрекъснатото и неконтролируемо от организма деление на група клетки, т.нар. туморни клетки. Те произхождат от нормални клетки, които са загубили физиологичните механизми на общуване с организма и на определен етап могат да прорастват в околните тъкани и да мигрират в други тъкани и органи, т.е. да метастазират.

Няма клетка в организма на човек, животно или растение, която да не може да претърпи злокачествена трансформация, да се превърне в ракова. Във всекидневния език “рак” е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват и разрушават здравата тъкан.

- Какви са причините за повишената заболеваемост от злокачествени заболявания?
- Факторите, които могат да трансформират нормалната клетка в туморна, се наричат канцерогени. Една голяма група от канцерогените са химични - около 2000 вещества от различни производства, селскостопански отрови, някои синтетични бои и химикали и много други, които замърсяват въздуха, водата и почвата и чрез тях - храните.

Направените прогнози сочат, че броят на новите случаи

ще нараства всяка година

и от 10 млн. през 2000 г. (4.7 млн. в развитите и около 5.5 млн. в развиващите се страни) те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Около 60% от тези случаи ще се появят в развиващите се страни на света.

- Кой рак е най-агресивен?
- Всеки тумор има различни степени на злокачественост, която се определя от диференциацията на туморните клетки, скоростта им на делене, възможностите им да инвазират съседните структури и да мигрират (метастазират) в други (далечни) органи. Не на последно място значение има и организмът, в който се развива туморното заболяване, т.е. един и същ тумор може да протича различно при различни организми. Има тумори, които се проявяват с метастазите си, без да може да се определи първичното огнище.

- Кое раково заболяване се диагностицира най-трудно?
- Има вече достатъчно ефективни методи за диагностика на различните видове ракови заболявания, но те не са универсални за всички видове рак и не могат да се прилагат с профилактична цел. Трудностите произтичат от това, че туморните заболявания в локален (т.е. не е дал метастази) стадий не дават никакви симптоми. Те се появяват, когато туморът нарасне и започне да притиска съседни структури или да метастазира. Това затруднява ранната диагноза на тези заболявания. Затова в развитите европейски страни, САЩ и Япония са разработени ефективни системи със сравнително ниска себестойност за откриване на предраковите състояния и най-честите туморни локализации в начален стадий. Тук може да се постигне много добра ранна откриваемост при редовни профилактични прегледи, поне веднъж годишно при специалисти-онколози - мамолог и гинеколог. За туморите на кожата и млечната жлеза от голямо значение са самонаблюдението и самоизследването, което е свързано с

добра здравна култура на населението

При мъжете най-честите ракови локализации са в бял дроб и простата. Първичната профилактика на практика при мъжете е насочена към борба с тютюнопушенето, оформяне на рискови групи - миньори, други професионални вредности, хронични бронхити и др. Изследванията на храносмилателния тракт (стомах, черва) - са по-трудоемки и с висока себестойност (рентгенови и ендоскопски методи), така че масови прегледи тук са невъзможни. Групите, подлежащи на стомашни изследвания, са:

- хора над 50-годишна възраст със стомашни оплаквания с давност няколко седмици,
- хора над 50-годишна възраст с родител, боледуващ или починал от рак на стомаха, които имат минимални стомашни оплаквания
- лица, понесли операция на язва преди 10 години.

- Очакваме през следващата година и България да разполага с кибернож. Това ще промени ли според вас онкологичната картина у нас?
- Използването на кибернож има значение основно за лечение с голяма прецизност на тумори на труднодостъпни места, които не могат да бъдат оперирани по класическите методи, предимно при мозъчни тумори. Правят се опити и за лечение и при други локализации за тумори до 3 см - простата, черен дроб, панкреас и др.

- С какви заболявания се обръщат най-често към вас пациентите?
- Най-често ме търсят за диагностика и лечение на тумори на млечната жлеза, щитовидна жлеза, тумори на кожата и храносмилателния тракт.

- Кои симптоми не трябва да пренебрегваме?
- Така зададен, въпросът не е коректен. За различните локализации (а те са десетки) симптомите са различни, т.е. няма универсални симптоми за рак, затова ранната диагноза е свързана най-вече с първичната и вторична профилактика на туморните заболявания. Общите симптоми на туморното заболяване, като отслабване, обща слабост, безапетитие и анемия са симптоми на авансирал процес и нямат значение за ранното откриване на раковия процес, когато лечението е ефективно.

- Какво лечение прилагате във вашата клиника?
- Аз работя в Хирургично отделение, така че при нас се прилага основно хирургичното лечение. Оперират се най-много пациенти с рак на гърдата, като броят операции с тази локализация може би е най-голям спрямо останалите клиники в страната, тумори на храносмилателния тракт, на кожата, като най-опасен от тях е меланомът. Този тумор зачестява през последните години.

- Кой е най-младият пациент във вашата практика с туморно заболяване и успяхте ли да овладеете рака при него?
- Тъй като не работя в Детска хирургия, разбираемо е, че при нас не се лекуват деца с туморни заболявания.

Най-младата жена, оперирана от рак на гърдата, беше на 19 години.

- Какви са вашите впечатления - мъжете или жените се разболяват по-често от рак?
- Наблюдава се известен дисбаланс между половете, като мъжете са по-засегнати от жените (55% от новите случаи и смъртността са при тях).

- С успехите, постигнати в лечението на кой ваш пациент се гордеете най-много?
- За мен е успех, когато опериран от мен пациент идва на контролни прегледи след 5, 10, 20 години. Гордея се, когато се срещам с такива пациенти, това прави труда ни стойностен.

- Може ли да се говори за профилактика на раковите заболявания и какво е нивото им в България?
- Профилактиката е насочена в две направления:

- Първична профилактика - напълно отстраняване или намаляване концентрацията на канцерогенни вещества в околната среда, както и ограничаване контакта на хората с тях.

- Вторична профилактика - активно откриване и лечение на предраковите заболявания. Основно значение тук имат профилактичните прегледи и самонаблюдението. Тъй като тумор може да възникне във всеки орган, трудно и дори невъзможно е да се създаде система от изследвания, която да профилактира всички туморни локализации. След анализ на структурната заболеваемост от рак обаче могат да се създадат скринингови методи за откриване на най-разпространените форми на заболяването - с честота над 1 на 100 000 души.

Има стратегия за профилактика на рака на гърдата, на рака на простатата и маточната шийка. Профилактиката е оставена в ръцете на личните лекари и на кампанийни мероприятия, които не дават нужните резултати.

Последните най-често са показни акции, каквито бяха профилактичните прегледи за рак на гърдата под егидата на съпругата на президента Антонина Стоянова. Прегледите се извършваха за сметка на лечебните заведения и по-специално на лекарите в тях, без финансов стимул. Лекарите получаваха почетна грамота. Лошото е, че с грамота не можеш да храниш децата си.

- Винаги съм се питала, лекарите, които лекуват онкологично болни пациенти, как издържат?
- Отговарям с една дума - рутина.

- Всеки ден се срещате с тежки съдби, с болка, с отчаяние...
- Лично аз съобщавам на пациента с определени изразни средства, които да не го отчаят, а да го мотивират да се бори и да продължи напред.

- Какво ви дава сили да продължавате ден след ден да се срещате с болката?
- Като хирург аз се срещам с пациентите в тяхната лечима фаза. На радикално хирургично лечение те подлежат само когато заболяването е още в локален стадий. Да не забравяме, че по-голямата част от тежките хирургични интервенции са по повод злокачествени заболявания.


Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА