Някога биехме на футбол всички балкански съседи наред, а сега...
<strong>През 30-те години на миналия век той е един от най-добрите футболисти на България. Михаил Лозанов, или Танка, както е известен на всички заради своята мощ, пробивност и топовен шут, почти цяло десетилетие е ключова фигура в нападението на столичния &ldquo;Левски&rdquo;. <br /> </strong><br /> Роден е в Перник и 19-годишен облича синята фланелка. С &ldquo;Левски&rdquo; изиграва 79 мача за първенство, в които бележи 43 гола - едно завидно постижение за времето. Лозанов <br /> <br /> <strong>има щастието да триумфира с първата шампионска титла за &ldquo;сините&rdquo;<br /> <br /> </strong>през 1933 г., като я дублира четири години по-късно. Той е и носител на купата &ldquo;Улпия Сердика&rdquo; през 1930, 1931 и 1932 г. През 1935 г. Танка играе известно време в чехословашкия отбор &ldquo;Моравска Славия&rdquo;, а от 1937 до 1939 г. облича фланелката на мюнхенския &ldquo;Байерн&rdquo;. Освен това стига и до признанието да бъде капитан на тима, което само доказва какъв е бил авторитетът му сред останалите съотборници. За него в Германия се говори като за перлата в нападението на баварците. Разбира се, в онези години &ldquo;Байерн&rdquo; не е онова страшилище, в което се превръща от края на 60-те години, но въпреки това двете години на Лозанов в Германия издигат престижа на българския футбол, който се бори да заеме своето място под слънцето. <br /> <br /> След завръщането си в България Михаил Лозанов отново играе в &ldquo;Левски&rdquo;, където приключва кариерата си през 1941 г. на 30-годишна възраст. През 30-те години<br /> <br /> <strong>нападателното трио на &ldquo;Левски&rdquo; Пешев - Панчев - Лозанов всява смут сред съперниците <br /> </strong><br /> Именно тримата са и основните играчи на националния отбор в онези години. С националната фланелка Лозанов има 38 мача, в които бележи 10 гола. Той дебютира на 19 април 1931 г. срещу Югославия в Белград при загубата с 0:1 в мач от първия турнир за Балканската купа, а последния си двубой играе на 22 октомври 1939 г. срещу Германия 1:2 в София. Като национал през 1931 г. Танка печели Купата на Българския олимпийски комитет. В първия мач срещу Турция именно той отбелязва първия гол, дал началото на внушителната победа с 5:1. Срещу Югославия губим с 0:2 на почивката, но малко след подновяването на играта Лозанов с глава намалява разликата, за да се стигне впоследствие до пълния обрат - 3:2 за България. <br /> <br /> Специален отзвук имат победите на България в турнира за Балканската купа през 1932 и 1935 г., който е най-авторитетното състезание по онова време. През 1932 г. турнирът е в Югославия и &ldquo;плавите&rdquo; не крият амбициите си да го спечелят на своя земя. Но българите надминават себе си и в решителния дуел с домакините печелят с 3:2, като автор на третия гол е Лозанов. А посрещането на победителите в София е най-импозантното събитие в годините преди Втората световна война. В края на същата година Турция, която не взима участие в турнира, ни кани за приятелски мач в Истанбул. Домакините искат да спечелят престиж с една победа над балканските шампиони, но сметките им се оказват криви. При резултат 2:2 десет минути преди края <br /> <br /> <strong>става нещо невероятно - Мишо Лозанов запява химна &ldquo;Шуми Марица&rdquo;<br /> </strong><br /> Сякаш електрически ток преминава през телата на нашите играчи и на гребена на ентусиазма те стигат до победното 3:2, а &ldquo;турците тръпнат, друг път не видели&rdquo; подобно нещо. <br /> <br /> През 1935 г. турнирът се провежда в София, а Лозанов бележи първия гол при победата над Румъния с 4:0. България и Югославия завършват с равен брой точки и равна голова разлика, но впоследствие Балканският комитет решава купата да бъде връчена на нашия отбор. <br /> <br /> Михаил Лозанов участва и в първите световни квалификации за България. През 1934 г. той бележи единствения гол при загубата от Австрия във Виена с 1:6, като взима участие и при разгрома от Чехословакия с 0:6 през 1938 г. Той е и сред тези, които претърпяват най-съкрушителното поражение в цялата история на националния отбор - 0:13 срещу Испания на 21 май 1933 г. в Мадрид. <br /> <br /> След края на сезона 1993-1994 г. &ldquo;Левски&rdquo; за пореден път стана шампион, а капитанът на тима Наско Сираков влезе в ложата на стадион &ldquo;Васил Левски&rdquo;, за да връчи трофея на Михаил Лозанов. А той <br /> <strong><br /> с носталгия си припомни позабравените триумфални мигове <br /> </strong><br /> от първата шампионска титла преди шест десетилетия. Лозанов почина на 3 декември 1994 г. на 83 години, но ще остане завинаги в историята на &ldquo;Левски&rdquo; и българския футбол. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>