• На 50 и кусур певицата е в Топ 50 на най-красивите българи • „Бяла роза” може да накара и болен да се хване на хорото
Една от най-популярните и обичани фолклорни певици може да бъде обект на завист за много от своите по-млади колежки. И ако стройната фигура и хубостта си дължи на наследствен ген, то жизнеността и духът й са си чисто нейна заслуга. Макар че е баба на 4 внучки и на 2 декември ще прибави още една година в биографията си, с изпълнението на прочутата си песен „Бяла роза” Славка Калчева кара и старците да залудуват на хорото.

.................
Любопитна и не много известна подробност е, че само преди три години тя се дипломира и вече има завършено икономическо образование. Славка обаче остава вярна на любовта си към музиката и песента и вече усилено готви поредния си нов албум.


Славке, според теб защо хората непрекъснато говорят за това на колко си години?
- Знаеш ли, благодарна съм на Господ, че ми е запазил гласа и имам вдъхновението да работя. Колкото до постоянните спорове за възрастта ми, това е типично българска черта. Като изглеждаш добре, започват да шушукат – тя си е правила нещо, ама как така изглежда толкова добре... Е, нямам нищо по себе си! Досега не съм си правила никакви хирургически интервенции за разкрасяване. И не чувствам потребност! Аз съм в абсолютна хармония със себе си, в абсолютен мир с вътрешното си аз. Нямам комплекси, не страдам, нямам нужда да си опъвам бръчките, нито да си слагам силикон. Нямам нужда, разбираш ли? Как изглежда човек външно, зависи от това какъв е отвътре. Ако си завистлив, злобен, зъл, гаден и не умееш да прощаваш, няма как да изглеждаш добре. При мен това е ген, не 50 процента, ами 80, другото е поддръжка.

Какво включва това, другото?
- Разбира се, че си налагам ограничения. Аз не мога да седна на масата и да се тъпча. И на мен ми се хапва, и на мен ми се пийва, но трябва да се контролирам, с тази професия иначе не може. Малко или много си подбирам храните. И ако спортувам редовно, ще изглеждам още по-добре. (Смее се.) Но пак ти казвам - повечето е ген, това е. Татко почина, Бог да го прости, на 82, ами той нямаше бръчки.

Преди време неслучайно попадна в Топ 50 на най-красивите българи...
- Дори и не знаех за това, чух го след време. Обаче в Топ 50 на най-красивите българи на 50 и кусур години много добре звучи!

Имаш две внучки тийнейджърки. По какво приличат на теб?
- Добри са, хубави са, ученолюбиви са...

Обичат ли да си споделят с теб, разказват ли ти за гаджетата си например?
- (Смее се.) Споделят, ама колкото порастват, толкова по-малко го правят. Иначе много ме обичат. Всъщност аз имам не само 2 внучки. Смело мога да кажа, че съм щастлива жена, имам 2 прекрасни деца и 4 прекрасни внучки! Най-голямата ми е казала, че трябва да й пея на сватбата, другата и тя си го е поръчала. Въобще много време още ще се мъча, докато не ги оженя и не им попея на сватбите. Сега постоянно ми искат автографи, уреждат целия клас. Най-голямата ми казва: „Бабо, моите съученици направо са луди по теб. Гледам ги и им се чудя”. Тя е по-сдържана, малката е по-отворена, купонджийка е. Решила е, че ще става певица, ходи на уроци. Какво повече да искам от този живот. Искам само Бог да ми даде здраве и глас още дълги години.

Песента ти „Бяла роза” се свързва с един от най-хубавите мигове в живота на хората. Според теб промени ли се сватбата през последните години?
- Промени се, да. Първо, като започнем оттам, че хората вече не правят такива големи сватби - по два дни, с оркестри. Всички искат да вдигнат голяма сватба на детето си, но за съжаление, условията, времената се промениха. Финансите не го позволяват. Българите са си запазили традициите, все още се прави булчинско хоро, чупи се питката, ритат бакърчето с китката, всичкото си е както едно време. Това са ни корените, това е хубавото на българската сватба.

Тази твоя песен може да накара и болен да се хване на хорото. Преди време се чу, че една свекърва дори починала, докато играела на нея. С какво си обясняваш тази невероятна сила на „Бяла роза”?
- О, много ме подразни, когато го прочетох, но се оказа, че е вярно. И знаеш ли какво ме ядоса - че уж сериозен вестник го беше отпечатал на първа страница. Като че ли няма други важни новини в цялата страна! Колкото до силата на тази песен, аз съм автор на музиката й и на половината от текста, обаче и досега не мога да си обясня откъде идва тя. Абе, нещо когато трябва да стане, става. Може би някой отгоре ме е докоснал в онзи момент, знам ли.

Истина ли е, че си ходила при ясновидка да ти гадае?
- В началото, когато и аз го прочетох, дори не можах да се сетя за какво става въпрос. После си спомних, беше преди години. Хората и тогава ме познаваха, но сега е друго, много по-популярна съм. И понеже аз съм Славка Калчева, онази жена си позволява да си прави реклама на мой гръб. Та после се сетих кога и защо съм ходила при нея. Бях прекъснала музикалната си кариера за няколко години, занимавах се със семеен бизнес – ресторанти, дискотеки, такива неща. И някой беше влязъл в офиса, беше извършена кражба с взлом, отмъкнаха пари, техника, документи се загубиха. И понеже полицията не можа да открие крадците, аз се принудих да отида при тази жена. В крайна сметка нито крадците откриха, нито пък тя ми позна. И много се изненадах, че го разправя след толкова време. Обаче нали се сещаш каква реклама е за нея. Оттогава не съм ходила при такива хора и не искам да ходя. Каквото има да става, Господ си знае работата, то ще си стане.

Признаваш, че си домошарка, как го съчетаваш с работата си?
- Така е, за мен важи правилото – моят дом е моята крепост. И понеже постоянно съм сред хора, искам като се прибера, да ми е спокойно. Тук си почивам, тук релаксирам, много обичам да си стоя вкъщи.

Е, едва ли не каниш никога гости!
- Каня, разбира се, най-вече семейството си, брат си, имам и едни близки приятели. Иначе по принцип, ако ми дойдат гости отдалече, предпочитам да ги изведа навън, да вечеряме някъде. Но много близки, приятели и колеги съм канила у дома, винаги са добре дошли. От няколко години моята колежка от Ямбол Тони Дачева ми идва на гости и аз ходя у тях, събираме се. Но като цяло не мога да кажа, че постоянно каня хора и правим някакви вечери и купони. Пък и да ти призная - най-близките ми приятели не са много.

С какво ги гощаваш, когато ти гостуват?
- Ами, ако е зима като сега, много обичам да готвя традиционни български манджи – сарми с кисело зеле, тиквеник, баница. И като се видим с Тони или други приятели, те ми казват – хайде, кога ще сготвиш едно свинско със зеле с червено винце? Правя неща, които и децата ми обичат. Имам един специалитет - чорба от свински крачета с чесънче... Да си оближеш пръстите!

Кажи ми как реагираш, когато се сблъскваш с клюки или хорската завист?
- Не съм чула по мой адрес кой знае какви гадни клюки. Да ти кажа ли на какво се дължи това? Когато вървя по улицата, срещам обичта на хората, а не злоба и завист. Не съм чула зад гърба си някой да си говори и шушука, не се правя на звезда, аз съм една от тях. И благодаря, че съм пощадена от клюката!

Едно интервю на Милена ИВАНОВА