След Девети голямата писателка е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор
Един зимен ден на 1952 г. приятелка на наскоро излязлата от затвора Фани Попова-Мутафова я сварва в квартирата й да се бъхти над разнебитена пернишка печка, опитвайки се да я разпали. Но какво е изумлението й, когато вижда, че най-популярната писателка в България преди Девети, авторката на 35 книги къса като обезумяла страници от спряната от продажба историческа класика „Иван Асен II”. „Никому не е нужен – казва тя, – натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила...“

- Защо изземат от книжарниците романа й, с какво смущава новите властници?
- След Девети Мутафова е осъдена на 7 години затвор за „великобългарски шовинизъм”. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те „фашисти“ – негови членове, тя е поставена на четвърто място само защото догмата не позволява да е преди бившия премиер проф. Богдан Филов. Добре че в болницата на затвора за нея се грижи една сестра, прочела преди години много от романите й, та мъничката и крехка писателка успява да оцелее. Великодушно я помилват след 11 месеца заради тежката астма, от която боледува, но литературната й смъртна присъда не подлежи на преразглеждане.

Причината да я обвиняват във „великобългарски шовинизъм” е, че заедно със съпруга си – известния архитект, писател и критик Чавдар Мутафов, и други видни интелектуалци Мутафова става член на основаната през 1938 година историко-научна организация „Ордата”. Дружеството има за цел да обяснява истината за древната българска история. След идването на комунистическия режим членовете на „Ордата” са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии.

Обвиняват я и в „прогерманска дейност”. И за да бъде наклеветена докрай, в писателските среди пускат омерзителния слух, че немското посолство в София й давало дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. А там тя

много пъти се разхождала под ръка със самия Хитлер,

който дори й подарил златен пръстен с рубин.

Когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани и да преведат нейни книги, някакъв чиновник веднага пита ЦК на партията какво да се прави. Оттам отговарят: „Кажете им, че е умряла“.

Истината е, че със своите 35 книги, издадени до 1944-та, Мутафова е най-популярната писателка у нас. Тя е жена с епически размах на писането - всяка година издава по една книга. Малко известен факт е, че замисля да напише романа "Реката", чийто сюжет започва от древните траки – тема, която днес е супермодерна поради големия им принос в европейската култура. Жалко наистина, че перото й е пречупено. Големият поет Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”

- Кога пада ветото над книгите й?
- Чак през 1962-ра по случай 60-ата й годишнина. Тогава церберите на културата великодушно решават да се преиздадат романа й „Дъщерята на Калояна“ и сборник с разкази. Но й поставят едно условие: да напише предговор-самокритика и да редактира книгите. Така Мутафова е принудена да се отрече от всичко, в което вярва. Дълго време се колебае. Отхвърля написан от друг предговор. Накрая „Дъщерята на Калояна” излиза с нов предговор. Приятелите на авторката обаче са твърдо убедени, че той не е написан от нея, а от някой друг Така и до днес не е известно кой го е съчинил.

"При едно критично разглеждане на моите исторически романи аз открих в тях известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя. Поради това трябваше да отстраня известни части от романа и да прибавя нови, които бяха необходими, за да се постигне една правдива картина на изобразяваната в романа епоха", четем в предговора. Така в духа на изискванията към преработеното издание, които й се дават в писмен вид, тя прибавя цели 50 нови страници
Както и трябва да се очаква, мнозина нейни ревностни читатели и почитатели й пишат гневни писма: Как можа да се продадеш? Ти ни предаде! Фани отново се затваря в къщи. Плаче по цели нощи, пита се: Струваше ли си преиздаването на „Дъщерята”?

Междувременно на сцената на театър „Сълза и смях” забиват камбаните на някогашния Търновград в чест на освобождаването на България от византийско робство под предводителството на Асеновци. „Отгоре” са дали съгласие трупата да постави пиесата на Мутафова "Солунският чудотворец". Но радостта на авторката не трае дълго –

в апогея си, при пълни салони, постановката е свалена,

тъй като е задухал нов политически вятър по "македонския въпрос".

- Сега книгите й се преиздават, но днешните читатели все още много малко знаят за нея. Коя всъщност е Фани Попова-Мутафова?
- Родена е през 1902 година в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участник във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на книги с военна тематика. Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория.
Мъничка, слаба, много красива, винаги елегантна – така я описват съвременниците й. Обича бижутата и марковата парфюмерия, любимият й цвят е лилав, често ходи облечена с него. Докато останалите момичета се мотаят по паркове и журове, тя чете и пише, обикаля българските светини, за да попие от техния дух и да го отрази в романите си, книгите й се купуват като топъл хляб.

Омъжена е за своята голяма и единствена любов - писателя Чавдар Мутафов, който е с 13 години по-голям от нея. Той също е роден в Севлиево, но двамата се сприятеляват в Мюнхен, където тя учи пиано, а той – машинно инженерство, а след това и архитектура. Имат един син – Добри Мутафов, кръстен на дядо си ген. Добри Попов, и внучка – Фани Добрева-Турмачка.

След Девети Чавдар Мутафов има същата нещастна съдба като жена си. Когато тя се завръща болна и съсипана от затвора, научава, че съпругът й е изпратен в лагер. Той е

пети в „оня списък“

Освобождават го след година, но скоро след това умира. Фани остава съвсем сама. Някогашните й приятели я подминават, от страх да не ги сметнат и тях за „фашисти”. Не излиза от къщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги.

През юни 1977-а се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното й състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. Последното й убежище е като в казарма, в помещение с 23 умиращи жени. През последния ден на юни моли за църковно погребение. Последното й желание! Но на другия ден се явяват за тялото някакви Ножарови, демек – роднини, които не искат и да чуят за църковно погребение. И уреждат граждански ритуал.

От Съюза на писателите не присъства нито един човек

дори от кумова срама. Добре че един стар приятел на Фани – епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото...

- Чувал съм да се говори, че двама наши известни писатели са публикували като свои неиздадени романи на Фани Попова-Мутафова. Каква е истината?
- Това твърдеше в скандалните си дневници недолюбващият „литературните корифеи” писател-дисидент Йордан Вълчев. Там е записано следното: „29 ноември 1977 г. Фани Попова–Мутафова била направила завещателен плик, отваряем три месеца след смъртта й. В плика имало друг плик, адресиран до Пантелей Зарев. В него известявала, че понеже след 9 септември 1944 г. била преследвана и не могла да издава книги, а написала два романа, дала ги на млади хора, за да излязат под тяхно име – само и само да излязат. Тези млади хора били Стефан Дичев /”За свободата”/ и Антон Дончев /”Време разделно”/. Повече нищо – нито претендира за пари, нито пише каквото и да било. Това е слухът, който се понесе снощи в Клуба на писателите и обходи на бърза ръка масите.”

Ще цитирам също известната литературна критичка Благовеста Касабова, която се изказва доста нелицеприятно за мастития академик Антон Дончев. В едно интервю наскоро тя сподели: „Фани Попова-Мутафова

умря в пълна мизерия,

много по-трагично и от Атанас Далчев. За нея написах специална книга. Дълго време се колебаех, преди да я навестя в жилището й. Когато събрах смелост и прекрачих прага на дома й, щях да припадна – Фани лежеше в едно допотопно легло с метални тръби, изпаднала на дъното като клошарка. А през стаите сякаш беше минал тайфун. По-ужасяващото беше, че последните написани от нея неща излязоха под друго име. Нека новите им “автори” да си носят кръста.”


Венелин МИТЕВ