Взеха ми заведението в центъра на София, оплака се музикантът бизнесмен
На 16 ноември неуморният представител на зодия Скорпион Петко Петков от “Трамвай№5” е рожденик, а два дни преди това празнува и съпругата му Ани. Семейството им, за разлика от много други в музикалната гилдия, е успяло да оцелее, въпреки че мустакатият певец винаги е бил заобиколен от страхотни красавици в групата. Те имат две дъщери, едната от които – Марта, е прима балерина на Софийската опера и балет. Тримата внуци са слабостта на дядо Петко.

..............................................
- Петко, успя ли да се издължиш с този заем от 2 млн. евро, който беше взел?
- О, това е най-потресаващата клюка, която съм чул. Тиражирането й ми донесе милион порции проблеми. Аз през живота си заем не съм теглил. Единственото, което не разбрах, е за какво са ми тези 2 млн. евро.

- Върви ли им на Скорпионите в живота, та нямат нужда и от заеми?
- Върви им, защото Скорпионът е едно неуморно животно, което постоянно рие нещо.

- Те са и известни ревнивци. Проявявал ли си такава склонност към жена си?
- Когато се запознахме, много я ревнувах. Обяснимо е – тя много ми харесваше, много ми допадаше, и се страхувах да не я изпусна. Тя сигурно

също ме е ревнувала, защото работех с много жени.

Но постепенно това отшумя и се притъпи.

- Не се ли изживяваш малко като Луи дьо Фюнес от “Човекът оркестър”? Той се тормозеше с цял балет от красиви жени и бясно ги гонеше и ревнуваше. А ти?
- Май и аз така... След концерт като отидем някъде, винаги имаше закачки. Все се намираше някой, който искаше да се запознава с тях, да ги кани на питиета, на други неща... Изпитвах една такава особена ревност да не ги обсеби някой, да не ги вземе. Иначе не става дума за каквото и да било. Всички те си имаха гаджета, съпрузи.

- По-лесно ли се работи с хубави жени?
- Истината е, че умея да работя с много хора, най-различни. Още в “Студио В” на Вили Казасян бяхме 5 души и се разбирахме. През “Трамвай №5” се извъртяха наистина много красиви жени. В момента съм с Румен Дойков – е, той не е красавица, но е най-добрият български тенор.

- Пял ли си пред старите партийни ръководители?
- Пял съм много пъти пред Тодор Живков. Почти винаги участвахме, когато идваха делегации. Спомням си на кораба “Варна” - две денонощия се разхождахме в морето, за да изпеем 5 песни. Но беше весело. Младите хора винаги се забавляват. Тодор Живков и Петър Танчев много харесваха репертоара ни.

Но май повече харесваха момичетата

- Тато сигурно ги е канил на танци певиците...?
- Той канеше актриси. Не съм го ревнувал него, ха-ха.

- Ти си известен с много прякори – Петко Мустака, Петко Трамвая, Петко Петицата. Как ги възприемаш?
- Петко Мустака дойде от “Студио В”. Тогава бяхме аз, Пепи Цанков, Стефан Димитров, Асен Гаргов. Петко Трамвая и всичко останало ми се лепна от “Трамвай №5”.

- Известната поговорка “Музикант къща не храни” валидна ли е за теб? Затова ли си се захванал с ресторанти, кафенета?
- С каквото съм се захванал, ми е идвало отръки. А това за “музикант къща не храни” за нашата държава е абсолютно вярно. Бих казал и “Балетист къща не храни”. Дъщеря ми Марта, която е прима балерина на Софийската опера и балет, взема 500 лв. заплата. Дори не мога да кажа, че е подигравка. Такава невероятна балерина - една от малкото в държавата, за която мога с гордост да кажа, че балетът сякаш е създаден за нея - да изкарва мизерна заплата... умът ми не го побира.

- Ти много я подкрепяш!
- Да, но у нас както и да подкрепяш някого, нищо не може да се случи. Управляващите, от които зависи нещо, проявяват само парадност. Да се покажат на спектакъл, да пратят кошница с цветя, за да се отчетат и да им се чуе името. Никой не се е замислил, че не е нормално в България да има 5 прима балерини и те да взимат колкото една чистачка, без да искам да обиждам чистачките.
Приятели сме с Вежди Рашидов, но като стана министър на културата, той се дистанцира от приятелите си.

Ако в министерството са на мястото си, трябва да се сетят, че съществува такова безумие. Толкова е очевадно!

- Не си ли дал на Марта съвет да излезе от родината?
- Марта имаше фантастични предложения. Канеха я в Ню Йорк, в Стокхолм, в Париж - за прима балерина при това. Но тя иска да танцува в любимата си страна.

- А ти защо не излезе от родината?
- Аз почти бях излязъл. 1989-а година бях заминал за Италия, исках да взема и децата поне за няколко години. Тогава си мислех, че за толкова кратък период ще отмине кризата. Но не дадоха визи на децата. Много мои приятели се спасиха. Румен Петков - известният ни аниматор, по същото време заминаваше за Америка и това му бяха думите: “Е, хайде, ще се видим там”. Но децата са нещо много важно. Винаги съм се съобразявал със семейството си.

- Сигурно все пак нещо е мръднало напред в съзнанието на българина, след като двамата с Румен Дойков сте се обърнали към класиката и се надявате на успех?
- Дуетът ми с него включва най-известни канцонети и арии. Всички тези класически парчета ме върнаха към студентството. Учех в Консерваторията фагот и след това - и малко пеене. Искаме да оставим на публиката едни вечни неща, които стават дори за маса. Вярно е, че времената са абсолютни различни. Тези вечни неща трябва един ден да научат и внуците ми. “Соренто”, “О, соле мио”, “Гранада”, Наздравица от “Травиата”. Румен мога да го сравня с Лучано Павароти - толкова хубава постановка на гласа има. Неслучайно и нашият дует се нарича “Белканто”.

- Е, сега зимата като затвориш заведението пред Галерията за чуждестранно изкуство, ще имаш много време. Какви пак проблеми имаш с това заведение?
- Не ми се говори! Като направиш нещо хубаво и все се намира някой, който ще поиска да ти го вземе. Тъжното е, че няма идеи, няма напор за осъществяване на нещо. Най-лесно е да се вземе наготово. Но....няма да се предаваме!

Едно интервю на Люси Крумова