Онези като мен, живели много време в комунизма, трудно се пренастройват
<strong>Маститият кино- и литературен критик Атанас Свиленов комай още не е избрал позиция &ndash; да се срамува или гордее с донесенията си до Държавна сигурност за видни и не толкова български писатели, драматурзи и кинодейци, които е пишел преди 10 ноември от името на агент &bdquo;Пламенов&rdquo;. В докладите пък, които е оформил въз основа на тях неговият вербовчик и водещ офицер ОР (оперативен работник) кап. Петко Михов, Свиленов е наречен &bdquo;нашият приятел&rdquo;. <br /> </strong><br /> Оценяват го така: &ldquo;Той пише красиво, дори изящно, находчиво, точно, просто и ясно. Атанас Свиленов е майстор на интервюто и анкетата. Разговорите му с български и чуждестранни писатели са образец в жанра, но и увлекателно четиво с интересни сюжети и герои...&ldquo;<br /> <br /> В едно признание пред медиите по повод 70-годишнината му Атанас Свиленов обаче вижда Атанас Свиленов като един човек, който някога, преди 50 години, е имал много планове, много сини мечти за постигане и който разбира колко малко е постигнал... Така се преценява. &ldquo;... Живях и живея във време, в което бях и съм принуден да се съобразявам с неща, които би трябвало да пренебрегвам. Време, в което съм поел твърде много илюзии. А прозрението, че са илюзии, е дошло твърде късно. Може би не съм проявявал достатъчно силен характер. Както казваше Атанас Далчев: В българската литература таланти колкото щеш, характерите са кът! Поне така се преценявам аз...&rdquo;<br /> <strong><br /> Като на повечето хора, изкушени от писаното слово,<br /> </strong><br /> досието на ДС доносника с &bdquo;огнения&rdquo; псевдоним е доста обемно &ndash; нали литератор описва литератори, с присъщата за съсловието словоохотливост. Навредили ли са на някого тези доноси? Еднозначен отговор могат да ни дадат липсващите страници, онова, което е останало извън кориците на извехтялата сиво-зелена папка. От съхраненото &ldquo;за поколенията&rdquo; се вижда, че само в един случай е предписано да се предприеме репресивна мярка &ndash; когато в навечерието на поредната априлска литературна дискусия в паркхотел &bdquo;Москва&rdquo; литературоведът Светлозар Игов изпада в крайно възбудено състояние и заплашва, че ще предизвика огромен скандал на Запад с изобличителна книга за Людмила Живкова, ако неговият заклет враг Любомир Левчев дръзне дори да спомене името му в доклада си. След като агент &bdquo;Пламенов&rdquo; описва с най-големи подробности разговора си с Игов и душевното състояние на своя колега, е резолирано &bdquo;обектът&rdquo; да бъде настанен (не е уточнено как, но се подразбира &ndash; принудително) в психиатрия. <br /> <strong><br /> С най-видим хъс литературният критик се поставил в услуга на политическата милиция, <br /> </strong><br /> когато срещу него е заведено следствено дело още през 1964-та (за хомосексуални прояви - Атанас Свиленов е имал прякор &ldquo;Шоколадовата Зизи&rdquo;, лепнат му заради влечението към циганетата и младите негри...), клейми пиесата на нашумелия по това време драматург Константин Илиев &bdquo;Великденско вино&rdquo;. В нея той открива &ndash; ни повече, ни по-малко, аналогии със съвременното боричкане за власт, което я прави идеологически вредна и опасна. <br /> <br /> Около пиесата царяла психоза, че е едва ли не гениална, но &bdquo;нашият приятел&rdquo; не е съгласен с това. За гениална я провъзгласявали главният драматург на Народния театър Чавдар Добрев и художникът Георги Иванов. И какво да си мисли за тях властта, щом агент &bdquo;Пламенов&rdquo; я громи като пълна с намеци за това кой да води бащина дружина&hellip; с идеологическа нечистоплътност&hellip;, мръсни намеци и обобщения за целия ни народ&hellip; и за величието на революцията изобщо&hellip;<br /> <br /> И това се е откъснало от перото на един културтрегер, който след 10 ноември години наред бе рупор на разкрепостеното мислене, противник на цензурата и идеологическите клишета, радетел за творческа свобода и писателска неприкосновеност, за ангажираност само с каузата на демокрацията&hellip; Думи&hellip; думи &ndash; и преди, и тогава. <br /> <br /> Всеки народ си заслужава &ldquo;писателите&rdquo;. И &ldquo;двойното счетоводство&rdquo; на интелектуалци като Атанас Свиленов и подобните нему по слово и дело. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Наум ВИКТОРОВ</strong></span>