Дамян Дамянов: Тодор Живков криеше, че има брат!

<strong>Дамян Дамянов е син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерския съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември. <br /> <br /> </strong><em>Дамянов-син от малък расте сред родните и чуждестранни партийни величия и познава голяма част от тях отблизо. За читателите на &ldquo;Над 55&rdquo; той разказа прелюбопитни подробности от биографията на Тодор Живков, за неговите най-близки хора, както и за самопровъзгласяването му за инспектор от Народната милиция. <br /> </em><br /> <strong>Дамяне, ти след толкова години за пръв път изнасяш шокиращата информация за съществуването на брат на Тодор Живков! Какво знаеш за него?<br /> </strong>- Въпросът за личността на брата на Тодор Живков беше от най-загадъчните не само в онези години. Нито аз, нито баща ми не си спомняхме някога Живков да е говорил за брат си. Той по принцип не говореше за роднините си, даже и за сестра си Цвета Маркова. На адреса, където живееше моето семейство &ndash; ул. &ldquo;Тодор Страшимиров&rdquo;, през 1968 г. под нас на втория етаж се настани Атанас Малеев със семейството си, т. е. братът на Мара Малеева, а той се пада шурей на Тодор Живков. Искам да подчертая, че Тодор Живков и Атанас Малеев бяха много близки, почти братя. Постепенно майка ми Вера Дамянова се сближи със семейство Малееви и по-точно със съпругата му Недялка. Аз впоследствие станах приятел с дъщеря му Уляна и сина му Христо. Може би само един-два пъти Недялка и самият Малеев споменаваха, че Тодор Живков има брат, който живее в чужбина и е на дипломатическа работа. Също от мой близък генерал, който беше женен за момиче от фамилията Живкови, знам, че Тодор Живков има брат, но някои казват, че той се казва Георги, а други, че се казва Христо. Безспорно е доказано, че братът на Тодор Живков е бил нещо като касиер на дипломатическия корпус и е отчитал финансите на дипломатите. Освен това, доколкото си спомням, през 60-те и 70-те години имаше един член на ЦК на БКП - Христо Живков, който именно се занимаваше с такава работа. Възможно е обаче Тато да има още един брат на име Георги, за когото Малееви са споменавали бегло, че пребивава в Австрия, Швейцария и Унгария. Най-големите си тайни Тодор Живков е споделял под сурдинка само с ген. Мирчо Спасов и зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов. Никой не смееше да задава въпроси на тази тема. Ето защо и днес остава загадка съществуването на брат на Тодор Живков, но по всяка вероятност такъв има. <br /> <br /> <strong>Смяташ, че Живков съзнателно премълчава някои неща?<br /> </strong>- През 1945 г. всички функционери на БКП са били задължени да си напишат подробни автобиографии. В своята <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той премълчава някои факти, защото явно не е било удобно <br /> </strong></span><br /> Първият факт е, че майка му Маруца (която аз лично познавах) е била една от личните камериерки на цар Фердинанд от 1908 до 1911 г., когато е освободена от двореца поради неизяснени обстоятелства. Най-вероятно поради това, че е била бременна. Тя била изпратена от царските покои с подаръци и чеиз, положени във волска кола. До този момент семейство Живкови са били изключително бедни. Аз познавах и неговия баща Христо. Той доживя до дълбока старост, беше весел човек, шегаджия. Живков в последните години от живота на родителите си редовно ги канеше да живеят по един-два месеца на вилата му над Княжево. Там бай Христо общуваше с охраната и с внука си и често пускаше бисери като: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &bdquo;Най обичам да пикая на теферич!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Вторият момент е, че през 1935 г. Тодор Живков е бил изключен от партията и в течение на 6 години не взима никакво участие в обществения живот. И едва през 1943-44 г. след среща с Георги Чанков (който тогава е бил секретар на ЦК), на която Живков го моли да му бъде дадена отговорна работа, а Чанков харесал младежа и тъй като са имали остра нужда от кадри, го назначава за партиен секретар на софийските квартали Коньовица и Ючбунар. От уставна гледна точка партийното членство на Живков би трябвало да бъде възстановено, като се снеме или отстрани наказанието, а това не е направено. Така че де факто той става партиен секретар на партийна организация, от която преди това е бил изключен.<br /> <strong><br /> Защо е бил изключен от партията?<br /> </strong>- Заради три последователно неизпълнени партийни поръчения.<br /> <br /> <strong>Кои са те?<br /> </strong>- Живков не се е справил със задача да се построи трибуна за някакъв митинг. В кино &ldquo;Роял&rdquo; пък не е могъл да разпръсне позиви, като се оправдал с това, че било пълно с цивилни полицейски агенти. Когато го попитали как ги е познал тези агенти, той се измъкнал по негов си начин. В това време в новосформираното партийно бюро на Софийския окръжен комитет на партията, чийто председател е бил баща ми, идва една бележка от затвора, където е арестувано цялото бивше ръководство на софийската партийна организация &ndash; 1934 г. В тази бележка пишело, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всички съмнения около арестуването на бившите функционери падат върху Тодор Живков<br /> </strong></span><br /> Всъщност и старото, и новото ръководство са го използвали за куриер и сътрудник. Между впрочем, в почти всички софийски гостилници Тошо бил известен като Манчо Лекето, тъй като, когато се хранел, редовно се покапвал. Това било ежедневието му, защото, обикаляйки от кръчма в кръчма, той надавал ухо на провежданите разговори. <br /> <br /> Един неизвестен факт ще разкажа. Когато се е разглеждало партийното положение на Живков, баща ми фактически му спасява живота. Заседанието на партийното бюро е било закрито. Живков чакал отвън, без да знае, че е имало остри изказвания и предложения за най-строго наказание. Тогава баща ми излиза отвън и му казва: &ldquo;Тодоре, ти си младо момче, а партията трябва да помага на младите. Може и да си допуснал някои грешки, но аз ще предложа най-меко наказание. Понеже другарите са ти много ядосани, аз ще поискам да бъдеш отстранен временно от партийна работа с изпитателен срок от 5 години. Това е максималното, което мога да направя за теб, защото и за по-леки провинения ние директно изключваме от партията&rdquo;. Баща ми е бил много лоялен към Тодор Живков. Така например след 9 септември 1944 г. е можел да каже много компрометиращи факти за Живков, но не го направил, в това число и пред Хрушчов, който го разпитвал по темата. <br /> <strong><br /> Как Живков се е задържал на върха? <br /> </strong>- Това не може да се каже с две изречения. Първо, защото той като че ли е роден под щастлива звезда и успява по всякакъв начин да обръща нещата в своя полза и идеално да се впише в системата. Напорист е и изключително амбициозен, превъзхожда всички останали по хитрост и политически талант. Той е обсебен от властта, обсебен е от технологията на властта, напълно отдаден и дрогиран с власт. Освен това притежава организационен талант и успява да задоволи материалните и духовните потребности на тези, които го следват. Успява да накара партията и нейните органи, включително и УБО, да работят за него и неговите приближени. Неудобните той отстранява веднага. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Секретността обслужваше Живков и той обслужваше секретността <br /> </strong></span><br /> Как се е задържал? Не може само с вътрешни фактори. Необходима е била постоянната подкрепа на Москва. Тодор Живков е единственият ръководител в социалистическия лагер, който има дълготрайна подкрепа на СССР до идването на власт на Горбачов. Трябва да се каже, че Живков е поддържал приятелски лични отношения с всеки един ръководител на Съюза и с неговото семейство. Засипвал е генералния секретар и неговото семейство с ордени и подаръци и много добре се е ориентирал кой от тях на какво би се зарадвал и какво би приел. Но и това не е достатъчно. Трябва и те да залагат на него, и то постоянно. Ще посоча един епизод. Непосредствено след 9 септември Тодор Живков и няколко негови сподвижници започват да търсят полицейските архиви и да правят собствени разследвания в Дирекция на полицията на Лъвов мост. Разбират обаче, че най-важните архиви не са там. Те са се намирали в полицейска вила в района на Павлово. Когато стигат до там, разбират, че са изпреварени от група партийни другари, близки на Трайчо Костов. Ръководител на тази група бил Стефан Богданов. По същото време хората на Живков завземат хотел &ldquo;Славянска беседа&rdquo;. Бай Тошо показва наляво и надясно документ, че е инспектор от Народната милиция и разпитва задържаните. Междувременно един месец по-късно му се издава такъв документ. По същото време в &ldquo;Славянска беседа&rdquo; на един от етажите се настанява част от съветското окупационно командване, включително и един генерал от КГБ. Дейността на групата на Живков достига до ушите на Руси Христозов, първи началник на Народната милиция и министър на вътрешните работи. Тогава Христозов извиква Тошо и го пита: &ldquo;Какви ги вършиш?&rdquo;. Живков му показва документа и се оправдава, че бързо трябва да се извършат революционни действия и да се приключи с миналото. Тогава Христозов се ядосва и му казва: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Този документ е фалшив, <br /> </strong></span><br /> нали аз трябва да ти издам разрешителното?!? Между другото, Руси Христозов, освен че е български генерал, е и полковник от съветското военно разузнаване. Той споделя с Антон Югов, който отговаря за сигурността в партията, за случката с Тодор Живков и, както е била практиката, двамата изпращат докладна до ген. Бирюзов - командващ съветските войски в България, как да постъпят с нерегламентираните действия на самопровъзгласилия се шеф на милицията. Идва отговор: &bdquo;Товарища Тодора Живкова не трогайте! Мы позаботимся о нем!&rdquo;. И наистина, на следващия месец - ноември 1944 г., идва официалното назначение на Тодор Живков, подписано от регента Тодор Павлов от името на малолетния български цар Симеон за назначението му за главен инспектор на Народната милиция. Най-вероятната версия за неспирния възход на Тодор Живков е тази, че той с невероятния си нюх е отишъл при съветския генерал, чистосърдечно му е казал, че полицията се е опитвала да го вербува, но той е устоял и че неговото единствено желание сега е да се постави в пълна услуга на Съветския съюз и неговото партийно ръководство. Явно руснаците са заложили на него.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</strong></span>