Не се грижим за здравето си, защото нямаме средства, твърди легендата във волейбола
Верка СТОЯНОВА е една от най-големите волейболистки на България. На 11-годишна възраст учителката й по физическо възпитание я води със себе си на тренировки по волейбол. Така започва спортният път на бронзовата медалистка от олимпийските игри в Москва (1980 г.) и европейска шампионка за 1981 г. с 470 мача в националния ни тим.

В началото Верка играе като нападател. Но като отива при жените, сама преценява, че е доста ниска и се преквалифицира в разпределител. На този пост е избрана за №1 на европейското първенство през 1983 г. в Германия. През същата година печели клубната титла на континента с ЦСКА. За “червените” играе от 1969 до 1983 г. До 29-годишна възраст властите не дават на Верка Стоянова да подпише с чужд отбор. Затова чак през 1983 г. заминава за Италия, където играе в Реджо ди Калабрия, Спецано и Пескара. По-късно италианците викат българката, наградена и за най-добра изпълнителка на сервис, на Световната купа през 1981 г. в Япония, да учи на техники волейболистките от Ботуша. Верка Стоянова е носител на званието заслужил майстор на спорта. Притежава Народен орден на труда - златен.

- Г-жо Стоянова, имали ли сте травми по време на кариерата си?
- За разлика от много други спортисти, за тези 30-40 години, които прекарах на спортната площадка, успях да се контузя само два пъти - единия път в лакътя, а другия - в глезена. Спортът не е само здраве. Той има и своите негативи. Докато човек играе, се случват доста неприятни неща. Но аз бях една от щастливките. Докато играех, почти нищо не ми се случи.

- Как сте със здравето?
- Получих инсулт преди 6 години. Лекарите казаха, че е бил сравнително лек и че съм минала по тънката лайстна.

- Исхемичен, нали?
- Да.

- Преди инсулта имахте ли високо кръвно?
- Най-странното е, че нямах.

- Какво е вашето обяснение?
- И до днес не мога да си обясня защо го получих. Хората казват, че

почти всички болести са на нервна почва, от “хубавия” живот, който живеем, от тичането за щяло и не щяло.

- Какво е вашето мнение за българските болници?
- Има и добри здравни заведения. Има и такива, които са били в прилично състояние, но сега то не е такова. Просто трябва да се върне старото им положение.

- Можете ли да дадете пример?
- Преди време III СБАЛ беше в отлично състояние. Днес ми се струва, че е доста занемарена. Хубаво е, че възродиха болницата на МВР.

- Какви специалисти са нашите лекари?
- След като са толкова търсени за работа в цял свят, мисля, че са много добри.

- Според вас на какво ниво е здравеопазването ни?
- На средно. И това е не защото нямаме специалисти. Просто самите ние, българите, сме немарливи. Не сме научени да се грижим за здравето си. А и да искаме - не ни достигат средства.

- Какво е мнението ви за Здравната каса?
- Зная, че парите потъват някъде или че не се изплащат. Има много хора, които не си плащат здравните осигуровки. Бих казала, че Здравната каса е като цялата ни държава.

- Според вас хората в състояние ли са да си купуват лекарства без проблем?
- Не!

Като нямат пари, как ще го правят?!

- Кои са основните фактори, които увреждат здравето?
- Излишното хабене на нерви, цигарите и алкохолизмът. 50 мл алкохол няма да навредят на никого, по-скоро ще имат лечебно действие.

- Здрави хора ли са българите?
- Да. Мисля, че са здрави и работливи.

- Какво е волейболът за вас?
- Всичко.

- Какво е привлекателното в този спорт?
- Че е колективна игра. Лично мен ме привличаше възможността да докажа, че мога да играя и че съм по-добра от другите. Всеки иска да бъде на върха. След като постигнеш някакъв връх, както казват французите, с яденето ти идва и апетитът. Колкото повече печелех, толкова повече ми се искаше да печеля. Нашето поколение постигна доста във волейбола. Това е и моето удовлетворение. Много се радвам, че се спрях именно на този спорт. Преди това тренирах и други спортове.

- Какви?
- Плуване, баскетбол, лека атлетика. Но всички ми се виждаха скучни.

- Има ли миг от спортната ви кариера, който никога няма да забравите?
- Най-голямото ми постижение е олимпийският медал от Москва (1980 г.). След това с националния отбор през 1981 г. спечелихме европейската купа в България. Особено ценя и трите купи, които спечелих с ЦСКА. С този отбор също станахме европейски шампионки.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА