Верка Стоянова: Получих инсулт!

<strong>Верка СТОЯНОВА е една от най-големите волейболистки на България. На 11-годишна възраст учителката й по физическо възпитание я води със себе си на тренировки по волейбол. Така започва спортният път на бронзовата медалистка от олимпийските игри в Москва (1980 г.) и европейска шампионка за 1981 г. с 470 мача в националния ни тим. <br /> </strong><br /> <em>В началото Верка играе като нападател. Но като отива при жените, сама преценява, че е доста ниска и се преквалифицира в разпределител. На този пост е избрана за №1 на европейското първенство през 1983 г. в Германия. През същата година печели клубната титла на континента с ЦСКА. За &ldquo;червените&rdquo; играе от 1969 до 1983 г. До 29-годишна възраст властите не дават на Верка Стоянова да подпише с чужд отбор. Затова чак през 1983 г. заминава за Италия, където играе в Реджо ди Калабрия, Спецано и Пескара. По-късно италианците викат българката, наградена и за най-добра изпълнителка на сервис, на Световната купа през 1981 г. в Япония, да учи на техники волейболистките от Ботуша. Верка Стоянова е носител на званието заслужил майстор на спорта. Притежава Народен орден на труда - златен.<br /> </em><br /> <strong>- Г-жо Стоянова, имали ли сте травми по време на кариерата си?<br /> </strong>- За разлика от много други спортисти, за тези 30-40 години, които прекарах на спортната площадка, успях да се контузя само два пъти - единия път в лакътя, а другия - в глезена. Спортът не е само здраве. Той има и своите негативи. Докато човек играе, се случват доста неприятни неща. Но аз бях една от щастливките. Докато играех, почти нищо не ми се случи.<br /> <br /> <strong>- Как сте със здравето?<br /> </strong>- Получих инсулт преди 6 години. Лекарите казаха, че е бил сравнително лек и че съм минала по тънката лайстна.<br /> <br /> <strong>- Исхемичен, нали?<br /> </strong>- Да.<br /> <br /> <strong>- Преди инсулта имахте ли високо кръвно?<br /> </strong>- Най-странното е, че нямах.<br /> <br /> <strong>- Какво е вашето обяснение?<br /> </strong>- И до днес не мога да си обясня защо го получих. Хората казват, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>почти всички болести са на нервна почва, от &ldquo;хубавия&rdquo; живот, който живеем, от тичането за щяло и не щяло.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Какво е вашето мнение за българските болници?<br /> </strong>- Има и добри здравни заведения. Има и такива, които са били в прилично състояние, но сега то не е такова. Просто трябва да се върне старото им положение.<br /> <br /> <strong>- Можете ли да дадете пример?<br /> </strong>- Преди време III СБАЛ беше в отлично състояние. Днес ми се струва, че е доста занемарена. Хубаво е, че възродиха болницата на МВР.<br /> <br /> <strong>- Какви специалисти са нашите лекари?<br /> </strong>- След като са толкова търсени за работа в цял свят, мисля, че са много добри.<br /> <br /> <strong>- Според вас на какво ниво е здравеопазването ни?<br /> </strong>- На средно. И това е не защото нямаме специалисти. Просто самите ние, българите, сме немарливи. Не сме научени да се грижим за здравето си. А и да искаме - не ни достигат средства.<br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за Здравната каса?<br /> </strong>- Зная, че парите потъват някъде или че не се изплащат. Има много хора, които не си плащат здравните осигуровки. Бих казала, че Здравната каса е като цялата ни държава.<br /> <br /> <strong>- Според вас хората в състояние ли са да си купуват лекарства без проблем?<br /> </strong>- Не! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Като нямат пари, как ще го правят?!<br /> </strong></span><strong><br /> - Кои са основните фактори, които увреждат здравето?<br /> </strong>- Излишното хабене на нерви, цигарите и алкохолизмът. 50 мл алкохол няма да навредят на никого, по-скоро ще имат лечебно действие.<br /> <br /> <strong>- Здрави хора ли са българите?<br /> </strong>- Да. Мисля, че са здрави и работливи.<br /> <br /> <strong>- Какво е волейболът за вас?<br /> </strong>- Всичко.<br /> <br /> <strong>- Какво е привлекателното в този спорт?<br /> </strong>- Че е колективна игра. Лично мен ме привличаше възможността да докажа, че мога да играя и че съм по-добра от другите. Всеки иска да бъде на върха. След като постигнеш някакъв връх, както казват французите, с яденето ти идва и апетитът. Колкото повече печелех, толкова повече ми се искаше да печеля. Нашето поколение постигна доста във волейбола. Това е и моето удовлетворение. Много се радвам, че се спрях именно на този спорт. Преди това тренирах и други спортове.<br /> <strong><br /> - Какви?<br /> </strong>- Плуване, баскетбол, лека атлетика. Но всички ми се виждаха скучни.<br /> <strong><br /> - Има ли миг от спортната ви кариера, който никога няма да забравите?<br /> </strong>- Най-голямото ми постижение е олимпийският медал от Москва (1980 г.). След това с националния отбор през 1981 г. спечелихме европейската купа в България. Особено ценя и трите купи, които спечелих с ЦСКА. С този отбор също станахме европейски шампионки.<br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong></span>