Чакам някой да ме запознае с любовницата ми Даниела
Влади Въргала спокойно може да бъде наречен нещо като Франсис Форд Копола. И единият, и другият заложиха всичко, което имат в името на една кино идея. Вярно, че Въргала е далеч от американската мечта и едва ли със своята лента “Операция Шменти-капели" ще стане мултимилионер, каквото постижение има знаменитият американски режисьор със своя “Кръстник”. Българската мечта на Влади е да си върне заемите и да направи сънародниците си малко по-добри. Засега със сигурност негова собственост са само филмът, вилиците, лъжиците и паниците вкъщи, които никоя банка не може да му отнеме.

........................
- Значи вземаш кредит и почваш да снимаш със съмишленици? Все пак това не е търговска операция, финансови разчети правили ли сте?
- Бизнес план? Да, имал съм всичко. В рамките на кредита, който съм теглил, съм можел да погася всичко абсолютно всичко и затова този заем от ДСК-банка е бил абсолютно обективен. Вярно, че трябваше да ипотекирам всичко, което може да се заложи, но и те подходиха нешаблонно към един такъв кредит и дадоха парите за едно малко по-нестандартно мероприятие.

- Досега всички си мислеха, че кредитът е от Корпоративна търговска банка, защото във финалните надписи беше изписана тя.
- С нея влязохме в партньорство след това, тя ми даде възможност да завърша продукта.
Тук историята е съвсем друга. Цветан Василев беше човекът, за който говоря. Значи срещам го съвсем случайно на улицата и съвсем случайно се обединиха духовното и материалното.

Заговорихме се отначалото за футбол, после минахме на изкуството, накрая се прежалих да му разкажа за моя проект. Той се заинтересува. Накрая се стигна до “сделка”. Той се съгласи при едно единствено условие. Трябваше да го убедя, че крайният продукт няма да бъде нито само комерсиален, нито само художествена фикция някаква си. Тогава, о ужас, и Цветан Василев зачегърта из моята творческа биография. Добре де, вика, аз като отворя страницата на Наум Шопов в Интернет виждам, че е играл в такива и такива роли, ако отворя на Тодор Колев виждам това, това, това, а ако чукна на Влади Въргала, виждам само Въргала тук и там. Ами, това малко ли е, казвам му.

- Малко неловка ситуация?
- Ами! Инвестира във филма. Каза ми, направи го, продай го. От парите, които си изкарал, ще ми върнеш моите пари, а с другите ще си платиш всички заеми, които имаш да оправяш. Но кредитът към ДСК-банка си го обслужвам редовно

без парите на Цветан Василев, който не ги даде за това да си погасявам старите борчове,

а ги получих от него с ясен икономически надзор. Тоест, той не ми даде рибата, а въдицата и кукичката, с която да я хвана.

- Добре де, за да си спестите всички тия страдания, защо не кандидатствахте за държавна субсидия? Когато решихте и заложихте всичко, жена ви не ви ли вдигна скандал, или прие нещата съвсем спокойно?
- Това е мит. Кой е казал, че не съм кандидатствал? Кандидатствах и оттам нататък вече производството спря. Оказа се, че най-трудната част в тези кандидатствания е да си попълниш документите. Това е най-голямата инфантилност, която може да съществува. Там си има точкова система, в която влиза да си напишеш творческа биография. Все едно да караш Калоянчев да си пише творческа автобиография. Далеч съм от него, но давам пример. Знаеш ли какво написах аз в тая точка? “Излез на улицата и питай кой е Влади Въргала?” В същото време, ако аз имам по-богата биография от някой, който има невероятно добра идея, може ли моята биография да смачка неговата добра идея!?

- Казвате, че срещате съвсем случайно на улицата Цветан Василев и успявате да го убедите да ви стане един вид партньор в проекта “Операция “Шменти-капели”. Звучи донякъде като приказка? А в кинаджийската мафия, където не сте могли да пробиете, кой коли и беси? Синът на Людмил Тодоров, режисьорът Киран Коларов ли? Защо не ги назовете поименно?
- Защото може да пропусна някой в този списък, не за друго. Обаче ще ти посоча методология и сам ще ги откриеш. Значи правиш една таблица, нали сме във времето на статистиките. Пишеш имената на хората, които са взели субсидии, срещу тези имена пишеш самите субсидии, срещу субсидиите пишеш имената на директорите на продукции на тези филми. От другата страна пишеш публиката, посещаемостта и ще се види, че има някакъв парадокс. “Творците”, които имат най-малък успех сред публиката, да не ти кажа, че има филми, които още не смеят да ги пуснат, защото са повече от позор в днешно време и изведнъж се оказва, че

хората с най-лоши показатели, най-малка гледаемост, са имали огромни държавни бюджети

и са снимали по няколко филма.

Те много добре си се знаят и ако някой каже: не стреляйте по пианиста, той толкова си може, те, тези от кинаджийската мафия, много добре знаят кои колко могат и кои са за затвора, защото, приятели, това си е кражба на държавни пари.

И ако беше Живков днес на власт, в момента тези хора немаше да са навън, а щяха да топлят наровете в затвора.

- Вярно ли, че преди две години сте отказали пиенето и пушенето и “израждането” на филма тръгнало като по вода?
- Вярно е. Само, че аз не съм отказал алкохола и пушенето – спрях ги. Дадох обет, щото пушех от първи клас.

Обетът важеше до края на премиерата. Тоест, изтичат финалните надписи, осветлението светва, аз се покланям на публиката, благодаря й и обетът е изпълнен. Да, ама като видях как ми върви, сега вече колко дни след премиерата ме е страх да запаля цигара да не разваля магията.

- Някъде прочетох, че в най-жестоките моменти от алкохолния ви период сте почвали да пиете сутринта и най-добрите ви приятели не са могли да те подръчнат да свършиш нещо сериозно?
- Всички пиехме от сутринта. Няма един, който да е в тези среди и да не е минал през тези периоди. Пиеш или да избягаш, или...да се скриеш... Въпросът е обаче накъде те води алкохолът. На мен не ми беше приятел. Водеше ме надолу. Този филм, който съм го направил, можех да го направя много отдавна и това е, което ми е тежало. Нищо друго. Щото в това време виждам една пошлост, която завладява пространството. Значи, сензация в България е, че хомосексуален тип е целунал силиконка, разбираш ли. За Азис много по-важно ни е какво му е дупето, отколкото каква песен пее и какъв глас има. Ако утре обявим, че ще правим митинг на площада в името на Мануела, колко хора мислиш, че ще дойдат? Хиляда. Ако обаче

обявим, че на площада ще линчуваме Максим Ставийски, ще дойдат милион.

Това сме ние. Не са нужни крокодилски сълзи и фалшиво състрадание, а воля за помощ. Тогава ще станем народ, нация, сега сме само граждани, защото имаме българско гражданство.

- Като сте такъв моралист, защо напоследък в Интернет витае новината, че от три месеца сте напуснали жена си Силвия заради любовницата Даниела?
- Пак ли се е появила "новината"? Ами знаеш ли, че аз чета за нея поне от десет години. В Интернет пускат през година-две за мен основно две неща – че съм се залюбил с Даниела, а другата е комшийката. Как пък не можаха да ми измислят една трета мома, защото тия двете не ги познавам още?

- Чух покрай премиерата на филма ви, че Мануела Горсова е проходила?
- Най-важното е, че преди седмица вкарахме Мануела в болница, за да й махнат една сонда от корема. Махнаха й я. След операцията я прибрахме вкъщи. Тя вдигнала много висока температура, дойде екип на спешна помощ от Военна болница. Всъщност в основата на всичко това стоеше д-р Кацаров, зам.-шефът на болницата, който беше намерил начин да организира нещата, така, че Мануела да оживее и да продължи възстановяването си.

Така се случи чудото. Три дни по-късно Мануела направи... крачка. Едва ли осъзнаваш какво ти казвам.

А два дни преди това, когато я видях, още беше като салфетка – където я оставиш, както я оставиш, тя така остава.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ