ЦК поръча да създадем терористични групи
Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-а република на СССР. Цола Драгойчева е член на БКП от 1919 г. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка.

Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 г. е осъдена на 15 години затвор и са й̀ отнети учителските права. След амнистията през 1924 г. е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив. След атентата в църквата “Света Неделя” (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 г. смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 г. тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. След освобождаването си от затвора Цола Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1941-ва е член на Политбюро на ЦК на БРП.

Eто какво пише в полицейските архиви от разпит, който е събран в 48 машинописни страници:

“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така:

Социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика. Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление. Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта. С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника. Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията. Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище.”

От самопризнанията на Цола Драгойчева става ясно, че тя се отрича от БКП,

като подчертава, че най-сериозно е отвратена от моралното падение, от ламтежа на комунисти и земеделци да се докопат до властта и най-вече от това, че нелегалните действия са добре заплатени. Доколко тази позиция на Цола Драгойчева се покрива с нейния личен живот и раждането на извънбрачно дете е тема, изводите от която трябва да оставим да си направят сами читателите. От архивите обаче може да се научи, че прокламирането на големите комунистически идеи не се покрива с действителността – и за най-малката работа комунистическите дейци са искали възнаграждения.

Разполагах с много пари, за да градя структура

Това става ясно и от показанията на Цола Драгойчева, която е била финансист на пловдивската, старозагорската и хасковската областна партийна организация:

“Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа, искахме допълнително пари.”

Освен това Цола Драгойчева докладва на полицията имената на куриерите и тайните кодове на кореспонденцията:

Централният комитет на БКП поръчва тероризма

„За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи - за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради. Но аз не съм уреждала канали за оръжие и взривове. Жорж го правеше... Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация. А партийният отдел ни пращаше окръжни внимателно да организираме работниците. От една страна, терор, от друга - внимателност.”