Федерацията по художествена гимнастика ме използва за разчистване на сметките си с Нешка Робева
Тя беше една от иконите на късния социализъм, но стана и негова жертва. „Златното момиче” на България Бианка Панова е родена на 27 май 1970 година в София. Състезавала се е за отборите на „Славия” и „Левски”. Включена е в националния тим на България през 1982 година. Бианка е вписана в Книгата на рекордите “Гинес” заради спечелените си 4 златни медала с максимални оценки 10, както и с петия си златен медал (многобой) от Световното първенство във Варна през 1987 година.

Освен този феноменален успех Панова има златен медал на лента и бронз в многобоя от Валядолид (1985 г.), многобоя, въже и бухалки, както и сребро на лента във Флоренция (1986 г.), лента и обръч в Хелзинки (1988 г.), злато на обръч и въже, сребро с топка и сребро в многобоя от Сараево 1989 година.

След това животът на Бианка Панова е белязан от любовта й към д-р Чавдар Нинов, заради която двамата се превръщат в неудобни за системата и остават без работа. 1990-а е годината на тяхното бягство от България, а пътешествието им минава през Италия, Белгия, Швейцария, Англия и Испания. През това време те отглеждат децата си Стивън (23 г.) и Ричард (12), Бианка прави успешна кариера като треньорка по гимнастика, учи и преподава джаз-балет, а методът на д-р Нинов по Инжекторна акупунктура (Миопунктура) се радва на световна известност. Сега златното момиче се е посветило преди всичко на семейството и на професионалната кауза на мъжа си.

...............................
- Бианка, любовта ви с д-р Чавдар Нинов е като в холивудски филм! Платихте ли вече цената за вашето щастие и любов, или ще я изкупвате цял живот?
- Животът ми с Чавдар ме промени основно. Започнахме съвсем сами, без ничия помощ. Обичахме се и вярвахме, че всичко е постижимо. Отдадохме се един на друг безусловно, въпреки мрънканията на много близки и приятели. Ако ви кажа, че е било лесно – ще ви излъжа. Особено последните 10 години, когато разработваше новия си терапевтичен метод за лечение на хроничната болка – Миопунктура. Мъкнеше ни от страна в страна, за да може да специализира, малкият ни син сменяше училища и говорими езици всяка година, аз прекъснах кариерата си.

Колко пъти съм намирала вечерята му на сутринта изстинала, защото е работил до късно или е бил на служебни разговори... Колко пъти съм му говорила нещо, а той е бил отнесен по неговите си изобретения...

Ах, жени, никога не се влюбвайте в хора, които искат да спасят целия свят!

Вие винаги ще бъдете на 2-ро място! /смее се - б.а./

- Нешка Робева е била тази, която ви е препоръчала д-р Чавдар Нинов за рехабилитация при ваша травма, така сте се запознали и сближили двамата. Благодарна ли сте й, защото в този случай тя е в ролята на щастливата съдба?
- На Нешка мога само да й бъда благодарна. Ако не беше тази жена, може би сега нямаше да ви давам интервю. Тя е личност. Много хора могат да се учат от нея!

- После обаче тя е и тази, която ви принуждава и „заточва” далеч от любимия мъж за около две години, забранява ви всякакъв контакт, а впоследствие по нейно давление ви отнемат и състезателните права! Тук тя отново е в ролята на съдбата, но с обратен знак. Какви бяха действителните ви отношения в онзи тежък период?
- В живота няма само добро или само лошо. Всичко е балансирано, а ние правим своя избор, в зависимост от мястото, времето и случая.

- Родителите ви на чия страна бяха, подкрепяха ли греховната ви любов или съдействаха на Федерацията за „въдворяването” ви в „правия път”?
- Упрекваха ме, защото ме обичаха и не искаха да направя грешка или да нараня някого. Може би и аз бих реагирала така в онези времена.

Не им се сърдя, те са ми родители и ги обичам.

- Вие сте станала майка на сина на д-р Чавдар Нинов от първия му брак. Трудно ли беше на крехката 20-годишна възраст да поемете задълженията на майка?
- В интерес на истината, бяхме като братче и сестриче... Не съм усетила тежестта от това да бъдеш родител. Стивън беше страхотно, любвеобилно и безпроблемно момченце, а и свекърва ми (Майчето, както я наричам) бе в постоянна помощ до мен...

- Заради вас Чавдар се е разделил с първата си съпруга акробатка. Обвинявала ли сте себе си, че сте причина за разпада на семейството му?
- Естествено! Вярвам, че съм с висок морал и с течение на времето осъзнах какво съм причинила на тази жена, било то косвено или пряко. В този живот винаги някой отнема някому нещо...

Но и винаги си плаща за греховете! Няма „гратис обяд“.

- А бившата му съпруга и майка на големия му син някога упреквала ли ви е, че сте разбила семейството й и че сте отнели двамата й любими мъже?
- Не, никога.

- Заради вашата любовна история са изгонили д-р Чавдар Нинов от системата на МВР, от Федерацията, от спорта! Съзнавахте ли, че с вашата любов рискувате кариерата си, можехте да загубите и всичко останало?
- Ами, нали казват, че пред истинската любов няма прегради...

- Когато родихте сина ви Ричард, сте се превърнали повече в майка и домакиня. Изпитвахте ли носталгия по времето, когато сте били в светлините на прожекторите и сте печелили титли?
- Въпреки че Ричард се появи доста късно (бях на 27 години), се оказа най-голямото ми изпитание до този момент. Умирах от ужас всеки път, когато ревнеше, а нощем съм го хранила по 4 пъти през два часа и това ме съсипваше от безсъние. На третия месец трябваше да го оставя на „златната баба“, за да подготвям белгийските гимнстички за световно първенство в Берлин и когато се върнах след едно състезание, той не ме позна, уплаши се от мен и се скри зад полите на баба си. Мисля, че това бе повратен момент за мен

и си дадох сметка, че детето ми расте без майка

в период, когато има нуждата от това. След няколко месеца приключих с треньорската професия. Направих избора си – и той бе в полза на семейството ми.

- Бианка, от две години вие сте в България през повечето време, но никой от Федерацията по художествена гимнастика не ви е потърсил! Обидена ли сте от този факт?
- Mина времето, когато вярвах, че Федерация, това означава институция. Още 18-годишна Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) ме използва за разчистване на сметките си с Нешка, а после деликатно си изми ръцете, като ме лиши от състезателни права. Оттогава никога не съм разчитала на БФХГ, намирала съм си работа сама, налагала съм се сама, достигнах до международен съдия 3-то ниво в Интернационалната федерация по гимнастика от името на Белгия.

Знам, че решенията у нас се взимат еднолично, в зависимост кой е на власт. Още през 2008 г. Илиана Раева ме попита дали бих искала да се занимавам с гимнастика. Отговорих й, че за момента имам други приоритети. Няма от какво да съм обидена – това е мое желание.

С Илиана сме в отлични взаимоотношения, но всяка си има свои професионални планове.

- А в какви отношения сте с Мария Петрова? Питам ви, защото на олимпиадата в Барселона през 1992 година вместо вас са пратили нея и тя е станала седма, но специалистите и досега твърдят, че вие сте била единствената българска гимнастичка, която е могла да се пребори с Тимошенко за златото...
- Нямам отношения с нея и то НЕ заради спортна конкуренция. Подготовката ми за олимпиадата в Барселона ‘92 беше обречена по други причини. Ние никога не сме били преки конкурентки – тя е от поколението след мен. По време на шоуто „Дансинг старс”, когато й предложих да ме подкрепи като известна гимнастичка –

тя ми отказа, така че – съдете сами...

- Вашата „любима” родна Федерация ви е отнела състезателните права два пъти! Първият - веднага след шампионата в Сараево, вторият - през май 1992 г. преди олимпиадата в Барселона. Разбрахте ли причините?
- Официалната причина бе, цитирам: „Поради уронване престижа на българската художествена гимнастика“, но ние със съпруга ми знаехме защо – просто бях неудобна и опасно силна.

- За себе си имахте ли обяснение защо се превърнахте в „черната овца” на българската художествена гимнастика?
- Ами може би защото бях първата и единствена, която се обяви в защита на човешките си права. Не съм си и помисляла, че се изправям срещу непобедимо чудовище – а именно месомелачката на комунистическия спорт, която си мина през нас като през масло...

Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ