Варненският “Спартак” от българските отбори първи е играл на “Олд Трафорд”
Варна има с какво да се гордее в историята на българския футбол. Не само поради факта, че първите подскоци на футболната топка у нас са направени именно в морската ни столица през 1894 г., когато швейцарският учител Жорж де Режибюс запознава българите с непознатата дотогава игра. И не само поради това, че първият шампион на България по футбол е варненският “Владислав” през 1925 г., а “Черно море” и “Спартак” са дългогодишни участници в “А” група. От Варна са излезли редица известни играчи, обличали и националната фланелка. Един от тях е Живко Господинов...

Жиката, както всички го наричат, игра като офанзивен халф във варненския “Спартак” 11 години - от 1975 до 1986 г., като записа 155 мача и отбеляза 41 гола в “А” група. В края на 70-те и първата половина на 80-те години той бе ключов играч в средата на терена, около когото се въртеше играта на целия отбор. С фланелката с номер 10 беше много добър организатор на атаките, вършеше и “черната работа”, но не се колебаеше, когато трябваше да нанесе завършващия удар в противниковата врата. В турнира за Купата на България през сезон 1982-1983 г. “Спартак” направи удивителен рейд, достигайки до финалния мач. В полуфинала срещу “Левски” на неутралния терен в Казанлък Живко Господинов водеше своя отбор към победата с 1:0,

която ще остане една от най-значимите в по-новата история на клуба

А именно той отбеляза единствения гол в мача. Въпреки загубата на финала от ЦСКА с 0:4, като финалист в турнира “Спартак” доби право на участие в турнира за Купата на носителите на купи - там, където отборът направи българския дебют през 1961 г. В първия кръг варненци отстраниха от пътя си турския “Мерсин” след нулево равенство като гости и победа с 1:0 във Варна. В следващия кръг обаче съперник им бе “Манчестър Юнайтед”. И макар че тогава отборът на “червените дяволи” не бе толкова страшен, колкото е днес, респектът беше налице. Във Варна спартаковци отстъпиха с 1:2, а на “Олд Трафорд” загубата бе с 0:2. Господинов и днес гордо заявява, че

от българските отбори единствено “Спартак” (Варна) е играл в “Театъра на мечтите”

Според него най-силният сезон на тима е бил през 1983-1984 г. Нека с него върнем лентата назад: “През 1984 г. се класирахме на трето място, но минути преди награждаването на ст. “Васил Левски” бронзовите медали изчезнаха от масичката, а после бяха занесени в Сливен, защото местният отбор бил спечелил служебно някакъв мач. Бях толкова възмутен, че отказах да пътувам с националния отбор за приятелския мач с Дания и от федерацията ме заплашиха с изключване от футбола. В крайна сметка тези, които ни лишиха от медалите, влязоха в затвора, а мен ме върнаха в националния отбор.”

След варненския си период Живко Господинов игра в едноименния отбор от Плевен, както и в “Берое” и “Черно море”. Опита късмета си и в Португалия, където игра в местния “Фафе”. На 7 август 1983 г. той дебютира в националния отбор срещу Алжир при победата с 3:2 в приятелски мач в Париж. От този момент бе един от основните футболисти в тима на Иван Вуцов, който още като треньор на “Спартак” (Варна) бе видял в него

играчът за точното място в неговата селекция

Господинов изкара европейските квалификации, бе и в тима при онзи епичен двубой срещу Югославия, загубен в Сплит с 2:3. Именно той даде онзи пас към Ради Здравков в 90-ата минута, който можеше да ни донесе победата малко преди третия гол на “плавите”. После взе участие и в квалификациите за световното първенство в Мексико през 1986 г. А в страната на ацтеките бе в отбора в мача на откриването срещу Италия, както и в двубоите с Южна Корея и на осминафинала срещу домакините от Мексико. В личната му равносметка останаха записани 39 мача и 6 гола с националната фланелка.

След края на футболната си кариера Живко Господинов остана верен на своя варненски “Спартак”, като бе селекционер и спортно-технически директор на клуба. Той ще остане една от звездите на футболна Варна, като преди броени дни навърши 54 години.

Румен ПАЙТАШЕВ