Любомир Хранов - Мистри: Отиде си последният мохикан от славния тим на “Левски” през 40-те години

Махат го от “синия” отбор, защото му е лепнато клеймо “професионалист”

16 Септ. 2011, 14:47 4255 прочита 0 коментара

Любомир Хранов - Мистри: Отиде си последният мохикан от славния тим на “Левски” през 40-те години

Махат го от “синия” отбор, защото му е лепнато клеймо “професионалист”

На 88-годишна възраст ни напусна Любомир Хранов, известен още сред любителите на футбола като Мистри. Роден е на 2 юли 1923 г. Играе като халф в отбора на ЖСК София от 1940 до 1944 г., с който става шампион през 1940 г. От 1944 до 1953 г. с известно прекъсване облича фланелката на “Левски”. Именно при “сините” той разгръща своя талант и умения Около него са големи футболисти за онова време като Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков (Жук), Арсен Димитров (Ацко), Апостол Соколов (Поцо), Ангел Петров (Чори) и други, които оказват влияние за израстването му като един от основните играчи на тима. През 1946 г. “Левски” печели първата Купа на Съветската армия и Хранов е в тима, победил с 4:1 на финала “Черноломец” (Попово). През есента на същата година “сините” спорят за титлата със столичния “Локомотив” в два мача. И в двете срещи те печелят с по 1:0, като Любо Хранов е автор на гола във втория двубой. Но само месец по-късно той е отстранен от отбора по причини, които днес изглеждат непонятни, но тогава са били съвсем “в реда на нещата”. На едно събрание на клуба преди важен мач Хранов предявява претенции за пари и е обвинен от “партийните другари” в професионализъм, нямащ нищо общо със социалистическия спорт За това си “провинение” е отстранен от “Левски” и временно играе в столичния “Локомотив”. Реабилитиран е при “сините” чак след две години, когато предстои мач с “железничарите”. Ето какво казва той за него: “Споразумението между двата клуба беше да не играя срещу предишния си отбор. Но играчите и треньорът Иван Радоев не се съгласиха и излязох на терена като титуляр. Победихме с 2:0, като и двата гола вкарах от фаул на вратаря Симо Костов - със силни удари провирах топката през “стената”. После Хранов участва в четвъртото дерби между “Левски” и ЦСКА в историята. И не само участва, но и бележи единствения и победен гол През 1949 г. е първата серия от трите финала за купата с ЦСКА, като Мистри е в състава за първите два мача, завършили наравно. Той бележи още един гол на “червените” с глава при равенството 1:1 в първия от новите три финала за купата през 1950 г., но пак не участва в третия победен дуел. Причината - при опит да се отскубне от Гацо Стоянов той го хваща за ръката, а съдията Тодор Стоянов не отсъжда нарушение. Тогава Хранов го обижда и е изгонен от терена. Само месец по-късно се разписва във вратата на армейците при победата с 1:0 на финала на турнира в чест на рождения ден на Сталин, като след центриране засича топката с шпагат и тя влиза в мрежата. Последният мач на Хранов срещу “червените” е с горчив привкус, тъй като “Левски” е разгромен с 0:5 през 1953 г. Равносметката му срещу ЦСКА е 13 изиграни мача, в които вкарва 3 гола. Иначе Любомир Хранов има над 180 мача и 60 гола със синята фланелка. С “Левски” става шампион през 1946, 1949, 1950 и 1953 г. и печели купата през 1946, 1949 и 1950 г. Също така четири пъти е столичен първенец - през 1945, 1946, 1948 и 1949 г. През 1950 г. с 13 гола става голмайстор на “А” група. Има 2 участия в националния отбор и 3 мача в “Б” отбора на страната. Въпреки че по-силният му крак е десният, той действа като ляв инсайд (полузащитник) и впечатлява с изключително елегантната си и технична игра, откъдето идва и прякорът му, тъй като всъщност Мистри е видоизменен вариант на Магистър, както един зрител го нарича след негов силен мач. Притежава мощен и точен удар, особено при статичните положения. В края на кариерата си играе за кратко и в столичния “Септември”. По-късно е треньор на &bdquo;Червено знаме” (Кюстендил), &bdquo;Арда”, &bdquo;Бдин”, &bdquo;Доростол” и &bdquo;Локомотив” (Горна Оряховица). Сбогувахме се и с последния мохикан от славния тим на “Левски” през втората половина на 40-те години на миналия век, но името му ще остане завинаги в “синия” летопис. Румен ПАЙТАШЕВ