"Чорбаджията не ми купи кавал срещу труда, както беше обещал, затова почнах да имитирам аз инструмента, имах само уста, език и зъби", твърди известният имитатор
Христо Минчев-Пилето е роден на 7 януари 1928 г. в с. Росица, Великотърновско. Известен артист, познат на млади и стари от многобройните си изяви като самороден имитатор на птици, животни и хора. В днешно време можете да го видите с кавал пред НДК в часовете преди 11 часа.

- Когато съм се родил, са минавали коледари, които казали на мама да ме кръсти Христос, може би затова съм имал успех, започва бай Христо.

Кога разбрахте, че имате дарба да имитирате?
- В нашата градина имаше едно славейче, което пееше. Започнах да го наблюдавам и да го имитирам, пазех малките славейчета, да не ги изядат котките, защото много обичах птиците.

На колко години бяхте?
- На 7 години, ходех с добитъка на по-заможни хора като ратай и там, в ливадите и горите, слушах птиците и животните. Усамотеният живот ме накара да подражавам на кукувичката, гургуличката, бухалите и всички останали птици, които има у нас. Тогава в нашето село нямаше електричество. Когато прекараха ток, слушах Бистришката фолклорна инструментална група и Угърчинската група с Цвятко Благоев. И си викам: "Господи, да помоля, искам и аз да свиря на кавал, но нямам пари да мога да го купя". И помолих чорбаджията да ми купи кавал за сметка на труда през летния сезон. Но се получи нещо неприятно. През нощта ходехме да пасем добитъка из ливадите, биволите влезли в бостан, лятото ми отиде, нищо не се плати и не ми даде кавал. Започнах да имитирам с устата кавал -

аз цял оркестър имитирам – "Овчарска идилия", която трае 25 минути

Разкажете някоя по-интересна случка от пътуванията си в чужбина?
- В Индия с Видин Даскалов, буфосинхронистите и Лили Кисьова изнасяхме концерти. Един махараджа, който имаше художествена галерия и малък зоопарк, гледал моето изпълнение по телевизора си в зоопарка. Имитирах един пилешки валс на птиците и животните, кокошката пее соло. И неговите животни в същото време се развълнували и реагирали шумно на моето изпълнение.

На другия ден той ме търси, намира нашата делегация, покани ни на гости и ни даде голям прием.

Този българин разчурулика моите животни,

каза той. В Багдад на един пазар видях едно магаре, което караше количка, натоварена с южни плодове. Помолих камерата да се отдръпне да видя дали магарето реве като нашето. И като изревах, то навири уши, започна да хвърля къчове, събори количката, всички плодове се търкалят по земята. Насъбраха се много араби и се чудят какво става. Върнахме се в България, след това Тодор Живков заминава при Саддам (аз даже пазя автограф от него, имам и от Кадафи спомен, подари ми камила от слонова кост, и от Фидел Кастро имам автограф...). И така Саддам му казва: "Тука имаше един ваш българин, който разрева на пазара магаретата и целият арабски народ говори за него". Когато Тодор Живков се връща в България, изпраща ген. Гръбчев с кола (Живков много ме обичаше, на всички приеми ме канеше):

Бързо да докараш това рошаво пиле при мене,

той така ми казваше - "рошаво пиле". Аз отидох при него, той каза: "Абе, ти много ходиш, бе, ти ходиш повече от мене. Хората за теб говорят, а не говорят за мене. Какво си правил с тия магарета по пазарите?" Аз му викам: "Другарю Живков, ето че и магаретата вършат работа".

Когато беше Хрушчов тука в България, дадоха прием в хотел "София" (сега “Радисън"), там се изнасяше програма. Всички излизаха, пееха, но никой не ги слушаше, гостите само ядяха и пиеха. Дори някои от оперните певци се разплакаха. И Тодор Живков каза: "Я да излезе Пилето да ни разсмее." Но и мене никой не слуша.

И Хрушчов като стана на крака и каза: "Тише!" и всички млъкнаха, някои даже си изтърваха приборите

Хрушчов нареди на Тончо Русев да прави записи с мен и да му ги изпрати (цяла нощ Тончо Русев е записвал). В тази връзка ме направиха почетен гражданин на Москва и след това с водач Цола Драгойчева ме направиха почетен гражданин на Киев и Ташкент.

И между другото, Тодор Живков ми позволи първо аз да го имитирам...

Какви награди сте получавали?
- Бях един от първите заслужили артисти, заедно с Черкелов. След това ходех по младежки фестивали с Гяуров и станах лауреат много пъти. От Министерството на културата имам І, ІІ и ІІІ степен орден “Кирил и Методий”. И на първия цирков фестивал във Варшава със Сенко, Тошко Козарев също станах лауреат, имам и много други награди. През Желювото време ми отнеха званието "заслужил артист" и парите, които получавах, но свирките не можаха да вземат, те са дадени от Господ. И сега получават награди. Ако се случи нещо, пак ли ще ми ги отнемат?

За всички тия мои заслуги, с увеличаването на заплатата, ми дадоха 250 лева без 2 стотинки пенсия, с която не мога да си купя лекарствата

Парно нямам, но независимо от всичко пак ми вземат 50 лева за парно. Жена ми е много болна, на легло, и дъщеря ми стои до нея, дава й лекарства, затова жена ми е в нейната гарсониера. Дъщеря ми не може да отиде на работа, защото гледа майка си. Аз плащам тяхното парно и ходя да пазарувам и за тях.

Искам да изкажа благодарност на много хора, които ми помагат. Няколко пъти ме обират вкъщи, помогна ми певицата Богдана Карадочева, с която изнесохме концерт в Египет, помагали са ми Коста Цонев и някои от депутатите. И един месец, докато си получа пенсията, от Софийска община наредиха да ми носят храна вкъщи, за което съм им благодарен. И сега, вече на тия 83 години, се получиха много болести.

Два пъти са ми правени тежки операции

Март месец тази година ме оперира д-р Георгиев от Първа градска болница и операцията беше сполучлива. Той ми каза: "Абе, момче, ти защо не си дошъл навреме, щеше да се обърне на рак". Оттогава хванах бастуна. Но след това имах прилошавания и припадъци по трамваите и по улиците. Налагаше се някои хора да ме заведат до вкъщи, за което им благодаря. Искам да изразя своята признателност за това, че ме приеха отново в Първа градска болница заради неприятната болест анемия. Четири пъти съм лекуван в тази болница от д-р Русева, началник на Трето вътрешно отделение, на която изказвам безкрайна благодарност. Когато й казах: "Благодарение на тебе останах жив", тя ми отговори със своята скромност "Благодарен си на Господ". Възхитен съм и от д-р Христова, която се грижеше за всички нас, болните, като за собствени деца, на медицинските сестри, на пъргавата санитарка Лалка, на Жана и на целия персонал.

... Участвал съм в програми с Лео Конфорти и Асен Камбуров, бай Косьо Кисимов, най-големите артисти. Имам 4 документални филма с пътуванията ми в чужбина и България. И бях поканен от Слави Трифонов да участвам в неговото шоу. Цял ден ме измъчваха да направим тия мои чуруликания и аз му казах: "Вие свирите тука на топло, а аз свиря с кавала отвън пред НДК на студено". Той ме пита: "Защо?" "Защото получавам малка пенсия". Той обеща: "Няма да свириш там, аз ще ти помогна". Но, уви. Дори не ми плати в предаването и нищо не ми е помогнал досега. Когато заминаваха за Америка, аз му изпратих едно писмо: "Слави, мен ме обраха, ако можеш, да ми помогнеш". Но нямам отговор. Надявам се да си спомни за мен.

И сега продължавам да свиря пред НДК, идвам с бастуна

Жени Захариева изпрати писмо до президента от името на Съюза на музикалните дейци: "Не е ли срамно да мъчите този човек пред НДК с кавалчето?" От Съюза на композиторите направиха подписка да ми увеличат пенсията. Но, уви, досега няма нищо. От Радио София журналистката Емилия Стоянова се обади на Рашидов да ми помогнат, но една от чиновничките отговорила: "Той няма никакви заслуги". Тя може да не знае и кои са Христо Ботев и Васил Левски. Ето какви хора ни управляват. Рашидов обеща, че на заслужилите артисти ще се увеличи пенсията. Но засега продължавам с дядовата свирчица да стоя пред НДК. И с Бойко Борисов бяхме до Тодор Живков заедно, но...

Аз съм давал по 600 долара и по 160 рубли на ден за България, но понеже бях държавен артист, на мене ми даваха командировъчни 15 лева.

Както ми каза Чудомир: "Кой как го нареди и кой както го наредят. Последното е по-важно!"

Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА


Как станах известен

Птичките се събраха да чуруликат край мен

Един ден в Бяла черква имаше тържество на гроба на Цанко Церковски, организирано от Народния театър в София. Бяха дошли хора от целия окръг, бяха министър-председателят Кимон Георгиев, Димо Казасов - министър на просветата и културата, Тодор Павлов и, за мое щастие, нашите селяни помолиха да изляза с тия мои "пилешки истории", бях с едно пуловерче и свински цървули, които аз сам съм си правил.

Получи се така, че след като започнах да чуруликам, рояк от птици започнаха да обикалят около мене и всички се чудят какво става. Тогава Димо Казасов се хвърли към мене и започна да ме прегръща и целува. Доскоро пазех вестника със снимката, където съм се дръпнал настрана. И нашите селяни ме питаха: "Защо се дърпаш?". "Боде ме брадата му", казах. Магда Колчакова, Асен Камбуров и други артисти от Народния театър изнесоха пиесата "Луди-млади". Извикаха ме след това в София и от Съюза на артистите Петър Димитров, Гочо Гочев ме изпратиха в групата на Аспарух Лешников и Никола Бойчанов. Имах такъв случай в Казанлък, в читалището изнасяхме спектакъл. Аз съм най-малкият от всички и Чудомир беше седнал отпред (старото читалище беше кръстено на негово име). След завършване на програмата Чудомир каза на Аспарух Лешников: "Я вземи това малкото момче и ми елате на гости". Отидохме в неговата къща, седнахме под един лозник, почерпи ни с розова ракия и ми каза: "Ей, момченце, ти с това твое изкуство ще обикаляш света". Аз му викам: "Кой е луд да слуша тия мои пилешки работи?".

Така се получи, че действително обиколих света. Но преди това отидох войник. Взеха ме в инженерния полк, а след това в Ансамбъла на народната армия, а после във Военно-представителния ансамбъл при Драган Прокопиев (той беше диригент). С тях започнахме да изнасяме концерти в доста страни. Като се уволних, ме викаха на много места, наистина обиколих целия свят, с малко изключения. В Америка бях поканен в един много голям салон, където 48 часа се изнасяше програма с най-различни артисти от всякакъв род изкуство. От моя род изкуство бях само аз. Двама души американци се хващат на бас за хиляди долари: "Той има нещо в устата си", твърди единият. Попитаха ме дали е така, аз казах: "Имам само уста и зъби". "Я си покажи устата", казват те и съответно единият губи баса. Питат ме: "Каква школа имате в България?" "Това е божи дар, имаме гори, планини, полета, птици и животни, там съм ги учил тия мелодии", отговарям.