Вазов възпява Евгения Марс в 70 стихотворения, след смъртта му тя продава лирата му
На 28 май 1895 г. рано сутринта голямата новина, с която вестникарчетата в София подканят минувачите да си купят току-що излезлите вестници, е „най-пищната сватба на годината”. 16-годишната хубавица Евгения Бончева, станала известна по-късно с литературния си псевдоним Евгения Марс, минава под венчило за най-добрия зъболекар в столицата – 34-годишния д-р Михаил Елмазов. Точно на обяд по ул. „Търговска” преминава сватбеното шествие начело с разкошно ландо, от което щастливите младоженци приветстват зяпачите. Зад тях следва цяла кавалкада от файтони - в първата естествено са кумът и кумата. След официалните сватбари следват файтоните на роднини, сватове, познати и приятели на двете семейства. Елитът на София!…

- Евгения Марс е позната днес единствено и само като любовницата на Вазов. Какво не знаем за нея?
- Не знаем, че е била жена с невероятно магнетично въздействие върху околните, много интелигентна, авторка на сборници с разкази, стихове и пиеси, играни и в Народния театър, преводачка от руски и френски, общественичка и създателка на известния в миналото Литературен салон. Родена е на 25 август 1877 година в семейството на търговец и учителка в Самоков, което след това то се преселва в София.

Когато се омъжва, е ученичка в престижната Първа софийска девическа гимназия. Взема я за жена първият дипломиран зъболекар в София, общественик и публицист д-р Михаил Елмазов, описван от съвременниците си като благ, фин, интелигентен. Скоро след това тя му ражда двама сина. Единият от тях, Павел Елмазов, след време учи пеене във Виена и става един от най-добрите певци на Софийската опера.

- Кога се запознава с Вазов?
- В 1895-а, когато се чества 25-годишният творчески юбилей на поета. Тогава д-р Елмазов запознава красивата си съпруга със своя приятел от румелийско време. Според други източници поетът я

среща в трамвая за Княжево,

но преди това е бил чувал за нея и е знаел, че е съпруга на д-р Елмазов. По това време тя е на 28 години, с миловидно бяло лице и големи черни очи, майка на 8-годишен син. От този ден насетне Вазов започва да посещава всеки четвъртък и неделя дома на семейство Елмазови, за да участва в Литературния салон.

„Тя имаше вълшебна фризура с диадема, която напомня богините в легендите: излъчваше прелест и красота и хармонираше с нежните черти на лицето", записва по това време Вазов, който отдавна се е разделил със сприхавата си съпруга Атина Болярска и явно търси успокоение и уют край друга жена.

През 1908-а семейство Елмазови предприема пътуване до Турция заедно с поета, след което Евгения описва своите впечатления в "Разходки из Цариград". Няколко години по-късно тя заминава за Швейцария със сина си Павел и там се среща с Вазов, който е на лечение.
Връзката им вече е публична тайна, всички ги одумват. Доктора, както наричат д-р Елмазов, знае, но не предприема нищо. Швейцарският възпитаник приема връзката им като творческа дружба.
Вазов всеки ден й изпраща кратки, но много нежни писма, кани я на чай, на разходка, боготвори я и се чувства вдъхновен от финеса и интелекта й и й посвещава над 70 стихотворения, включително и прочутия си цикъл "Люлякът ми замириса”. От своя страна, тя се гордее, че е ухажвана от най-тачения поет и се вслушва в редакторските му съвети. В писмата си тя се обръща към него с „Княза”, а той към нея – с „Царица” и „ангел-хранител”. Близки на народния поет пък скоро забелязват, че Евгения Марс е

единствената жена, без която не може

Неслучайно, през 1920-а, една година преди да почине, той й пише: „Друго същество няма на тоя свят! Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... Твой предан Вазов."

Когато се честват 50 години творчески юбилей на Вазов, той получава сребърен лавров венец, съединен със сребърна лира със златни струни. Но за изумление на всички присъстващи я подарява на Евгения Марс.

- И след смъртта му тя в знак на почит към паметта му я продава за 500 000 лева…
- Продава я много години след смъртта му, за да осигури прехраната на семейството си в неимоверно тежките години след Първата световна война. Болен мъж, две деца, мизерия… Освен това я продава на солиден държавен институт - Народната библиотека, което гарантира съхранението й през годините.

- Вярно ли е, че е издъхнал в нейните прегръдки?
- Не, не е вярно. Това е само една от легендите около личността на поета. Когато близките му съобщават, че е починал, в първия момент повечето хора не могат да повярват, че такъв велик човек може да си отиде от този свят толкова неромантично – от естествена смърт. Клюкарите, естествено, веднага свързват кончината му с Евгения Марс. През всичките години на тяхната връзка еснафска София я мрази и обвинява, че пречи на Вазов да твори, а някои дори смятат, че той й пише разказите и драмите, които публикува в литературния печат. Истината е, че в деня на неговата смърт, 22 септември 1922 г., четвъртък, той трябвало да отиде в дома й на ул. „Христо Ботев”, на традиционния Литературен салон, а не тя при него.

Но Вазов не пристига на уговорения чай

На 21 срещу 22 септември 1922 г. той изведнъж се чувства много отпаднал, говорът му става завален. Сестра му Въла, дъщеря й Събка и прислужницата, които са свидетели на последните му часове, разказват, че когато на другия ден, точно в 12 часа, сядат да обядват, той изведнъж оставя приборите, обляга се на стола, повдига ръце, както прави всеки обед и вечеря, за да каже „Боже, благодаря ти!”, но този път не казва нищо, ръцете му падат надолу отсечено, а главата му остава наклонена назад. Когато племенницата му извиква лекар, той приема две лъжички коняк, но вече е късно. Големи мораво-сини петна покриват гърдите му – ясен признак за разрив на сърцето. Часът е 12,30.

- Когато през 1906 г. излиза сборникът с разкази на Евгения Марс „Из живота”, Антон Страшимиров пише: „Авторката има мустаки”. Всички разбират намека му, че Вазов е писал разказите й. Не е тайна също, че Вазов съдейства за отпечатване на втория й сборник с разкази „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, ходатайства за поставяне на двете й драми „Божана” и „Магда” на сцената на Народния театър, уговаря нейни публикации в периодичния печат, както и преводи на нейни разкази, което се вижда от писмата му.

- Тези неща се повтарят вече 100 години с цел да се омаловажи творчеството на Марс. А истината е, че най-хубавите си разкази тя написва след смъртта му. Самата писателка в своите спомени никога не крие и дори набляга на неоценимата помощ на народния поет. Но днес едва ли бихме приели сериозно някогашните клюки, че той е писал разказите и драмите й. Първо, защото творбите й звучат прекалено по женски, и, второ – защото са безкрайно далеч от Вазовата гражданска ангажираност.

По този повод бих искал да припомня съдебното дело, което Евгения Марс води през 30-те години на миналия век срещу писателката Ана Карима - бивша съпруга на земеделския лидер Янко Сакъзов. На 22 февруари 1937 година Марс

завежда срещу нея дело за клевета и обида,

тъй като онази в книгата си „Чудесата на Евгения Марс” я обвинява, задето продала „обсебения от нея венец на поета”, а накрая стига дотам да твърди, че Вазов й е писал разказите и драмите и ги е прокарвал в Народния театър. Марс е бясна и заради това, че в качеството си на председателка на Клуба на българските писателки е приела в него Карима, която наистина не блести с особен талант. И въпреки че дълго време преди това, цели 30 години, изразява в разговори, публикации и писма пълното си отричане и дори омраза към Вазовата вдъхновителка. Запознати със случая твърдят, че всъщност Карима била тайно влюбена във Вазов и търсела мнението му за своите творби, но достъпът до него й бил отказан. В крайна сметка съдът осъжда Карима на 1 месец затвор и 250 лева глоба. По-късно Апелативният съд потвърждава присъдата, но през 1938-а, след раждането на Симеончо, Карима е помилвана от цар Борис III.

Евгения Марс се опитва да не обръща внимание на тези скандали и до края на живота си създава повече от 80 разказа, 3 драми, 2 от които са поставени в Народния театър, и една повест. Освен това тя съставя и сборника "Полувековна България 1878 - 1928", който е уникален за тогавашната литература. През 1927-а е избрана за председателка на Съюза на българките за просвета и култура. Същевременно членува и в Лигата за защита на човека и е секретарка на Клуба на българските писателки. Така че тя е личност със свой собствен ореол, а не просто любовницата на Вазов.

- Баба Съба, която навремето изхвърля на улицата Атина Болярска и заключва вратата след нея, как приема връзката му с омъжената Евгения Марс, майка на две деца?
- Тя негодува всеки път, когато я вижда да влиза у дома й и никога не произнася името й, нарича я презрително „оная жена”. Но синът й се оправдава: „И аз съм човек.”

Някои съвременници обаче разправят, че за разлика от „цапнатата и с много волен характер Атина Болярска”, Марс в крайна сметка намира подход към баба Съба и сестрата му Въла и те престават да я нападат.

- Каква е съдбата й след делото с Карима?
- Боледува от сърце, но до последния си час изглежда добре, със самочувствие, величествена като царица, както я нарича Вазов. Отива си от този свят от миокардит на 26 септември 1945 година. И двете й внучки от сина й Павел Елмазов – Евгения и Мария, са завършили Консерваторията и се занимават с музика. 



Венелин МИТЕВ