Вазов възпява Евгения Марс в 70 стихотворения, след смъртта му тя продава лирата му
<em>На 28 май 1895 г. рано сутринта голямата новина, с която вестникарчетата в София подканят минувачите да си купят току-що излезлите вестници, е &bdquo;най-пищната сватба на годината&rdquo;. 16-годишната хубавица Евгения Бончева, станала известна по-късно с литературния си псевдоним Евгения Марс, минава под венчило за най-добрия зъболекар в столицата &ndash; 34-годишния д-р Михаил Елмазов. Точно на обяд по ул. &bdquo;Търговска&rdquo; преминава сватбеното шествие начело с разкошно ландо, от което щастливите младоженци приветстват зяпачите. Зад тях следва цяла кавалкада от файтони - в първата естествено са кумът и кумата. След официалните сватбари следват файтоните на роднини, сватове, познати и приятели на двете семейства. Елитът на София!&hellip;<br /> <br /> </em><strong>- Евгения Марс е позната днес единствено и само като любовницата на Вазов. Какво не знаем за нея? <br /> </strong>- Не знаем, че е била жена с невероятно магнетично въздействие върху околните, много интелигентна, авторка на сборници с разкази, стихове и пиеси, играни и в Народния театър, преводачка от руски и френски, общественичка и създателка на известния в миналото Литературен салон. Родена е на 25 август 1877 година в семейството на търговец и учителка в Самоков, което след това то се преселва в София. <br /> <br /> Когато се омъжва, е ученичка в престижната Първа софийска девическа гимназия. Взема я за жена първият дипломиран зъболекар в София, общественик и публицист д-р Михаил Елмазов, описван от съвременниците си като благ, фин, интелигентен. Скоро след това тя му ражда двама сина. Единият от тях, Павел Елмазов, след време учи пеене във Виена и става един от най-добрите певци на Софийската опера.<br /> <br /> <strong>- Кога се запознава с Вазов?<br /> </strong>- В 1895-а, когато се чества 25-годишният творчески юбилей на поета. Тогава д-р Елмазов запознава красивата си съпруга със своя приятел от румелийско време. Според други източници поетът я <br /> <u><br /> среща в трамвая за Княжево, <br /> <br /> </u>но преди това е бил чувал за нея и е знаел, че е съпруга на д-р Елмазов. По това време тя е на 28 години, с миловидно бяло лице и големи черни очи, майка на 8-годишен син. От този ден насетне Вазов започва да посещава всеки четвъртък и неделя дома на семейство Елмазови, за да участва в Литературния салон. <br /> <br /> &bdquo;Тя имаше вълшебна фризура с диадема, която напомня богините в легендите: излъчваше прелест и красота и хармонираше с нежните черти на лицето&quot;, записва по това време Вазов, който отдавна се е разделил със сприхавата си съпруга Атина Болярска и явно търси успокоение и уют край друга жена. <br /> <br /> През 1908-а семейство Елмазови предприема пътуване до Турция заедно с поета, след което Евгения описва своите впечатления в &quot;Разходки из Цариград&quot;. Няколко години по-късно тя заминава за Швейцария със сина си Павел и там се среща с Вазов, който е на лечение. <br /> Връзката им вече е публична тайна, всички ги одумват. Доктора, както наричат д-р Елмазов, знае, но не предприема нищо. Швейцарският възпитаник приема връзката им като творческа дружба. <br /> Вазов всеки ден й изпраща кратки, но много нежни писма, кани я на чай, на разходка, боготвори я и се чувства вдъхновен от финеса и интелекта й и й посвещава над 70 стихотворения, включително и прочутия си цикъл &quot;Люлякът ми замириса&rdquo;. От своя страна, тя се гордее, че е ухажвана от най-тачения поет и се вслушва в редакторските му съвети. В писмата си тя се обръща към него с &bdquo;Княза&rdquo;, а той към нея &ndash; с &bdquo;Царица&rdquo; и &bdquo;ангел-хранител&rdquo;. Близки на народния поет пък скоро забелязват, че Евгения Марс е <br /> <br /> <u>единствената жена, без която не може</u> <br /> <br /> Неслучайно, през 1920-а, една година преди да почине, той й пише: &bdquo;Друго същество няма на тоя свят! Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... Твой предан Вазов.&quot;<br /> <br /> Когато се честват 50 години творчески юбилей на Вазов, той получава сребърен лавров венец, съединен със сребърна лира със златни струни. Но за изумление на всички присъстващи я подарява на Евгения Марс. <br /> <br /> <strong>- И след смъртта му тя в знак на почит към паметта му я продава за 500 000 лева&hellip;<br /> </strong>- Продава я много години след смъртта му, за да осигури прехраната на семейството си в неимоверно тежките години след Първата световна война. Болен мъж, две деца, мизерия&hellip; Освен това я продава на солиден държавен институт - Народната библиотека, което гарантира съхранението й през годините. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че е издъхнал в нейните прегръдки?<br /> </strong>- Не, не е вярно. Това е само една от легендите около личността на поета. Когато близките му съобщават, че е починал, в първия момент повечето хора не могат да повярват, че такъв велик човек може да си отиде от този свят толкова неромантично &ndash; от естествена смърт. Клюкарите, естествено, веднага свързват кончината му с Евгения Марс. През всичките години на тяхната връзка еснафска София я мрази и обвинява, че пречи на Вазов да твори, а някои дори смятат, че той й пише разказите и драмите, които публикува в литературния печат. Истината е, че в деня на неговата смърт, 22 септември 1922 г., четвъртък, той трябвало да отиде в дома й на ул. &bdquo;Христо Ботев&rdquo;, на традиционния Литературен салон, а не тя при него.<br /> <br /> <u>Но Вазов не пристига на уговорения чай <br /> </u><br /> На 21 срещу 22 септември 1922 г. той изведнъж се чувства много отпаднал, говорът му става завален. Сестра му Въла, дъщеря й Събка и прислужницата, които са свидетели на последните му часове, разказват, че когато на другия ден, точно в 12 часа, сядат да обядват, той изведнъж оставя приборите, обляга се на стола, повдига ръце, както прави всеки обед и вечеря, за да каже &bdquo;Боже, благодаря ти!&rdquo;, но този път не казва нищо, ръцете му падат надолу отсечено, а главата му остава наклонена назад. Когато племенницата му извиква лекар, той приема две лъжички коняк, но вече е късно. Големи мораво-сини петна покриват гърдите му &ndash; ясен признак за разрив на сърцето. Часът е 12,30.<br /> <br /> - <strong>Когато през 1906 г. излиза сборникът с разкази на Евгения Марс &bdquo;Из живота&rdquo;, Антон Страшимиров пише: &bdquo;Авторката има мустаки&rdquo;. Всички разбират намека му, че Вазов е писал разказите й. Не е тайна също, че Вазов съдейства за отпечатване на втория й сборник с разкази &bdquo;Лунна нощ. Разходка из Цариград&rdquo;, ходатайства за поставяне на двете й драми &bdquo;Божана&rdquo; и &bdquo;Магда&rdquo; на сцената на Народния театър, уговаря нейни публикации в периодичния печат, както и преводи на нейни разкази, което се вижда от писмата му.<br /> </strong><br /> - Тези неща се повтарят вече 100 години с цел да се омаловажи творчеството на Марс. А истината е, че най-хубавите си разкази тя написва след смъртта му. Самата писателка в своите спомени никога не крие и дори набляга на неоценимата помощ на народния поет. Но днес едва ли бихме приели сериозно някогашните клюки, че той е писал разказите и драмите й. Първо, защото творбите й звучат прекалено по женски, и, второ &ndash; защото са безкрайно далеч от Вазовата гражданска ангажираност. <br /> <br /> По този повод бих искал да припомня съдебното дело, което Евгения Марс води през 30-те години на миналия век срещу писателката Ана Карима - бивша съпруга на земеделския лидер Янко Сакъзов. На 22 февруари 1937 година Марс <br /> <br /> <u>завежда срещу нея дело за клевета и обида, <br /> </u><br /> тъй като онази в книгата си &bdquo;Чудесата на Евгения Марс&rdquo; я обвинява, задето продала &bdquo;обсебения от нея венец на поета&rdquo;, а накрая стига дотам да твърди, че Вазов й е писал разказите и драмите и ги е прокарвал в Народния театър. Марс е бясна и заради това, че в качеството си на председателка на Клуба на българските писателки е приела в него Карима, която наистина не блести с особен талант. И въпреки че дълго време преди това, цели 30 години, изразява в разговори, публикации и писма пълното си отричане и дори омраза към Вазовата вдъхновителка. Запознати със случая твърдят, че всъщност Карима била тайно влюбена във Вазов и търсела мнението му за своите творби, но достъпът до него й бил отказан. В крайна сметка съдът осъжда Карима на 1 месец затвор и 250 лева глоба. По-късно Апелативният съд потвърждава присъдата, но през 1938-а, след раждането на Симеончо, Карима е помилвана от цар Борис III. <br /> <br /> Евгения Марс се опитва да не обръща внимание на тези скандали и до края на живота си създава повече от 80 разказа, 3 драми, 2 от които са поставени в Народния театър, и една повест. Освен това тя съставя и сборника &quot;Полувековна България 1878 - 1928&quot;, който е уникален за тогавашната литература. През 1927-а е избрана за председателка на Съюза на българките за просвета и култура. Същевременно членува и в Лигата за защита на човека и е секретарка на Клуба на българските писателки. Така че тя е личност със свой собствен ореол, а не просто любовницата на Вазов. <br /> <br /> <strong>- Баба Съба, която навремето изхвърля на улицата Атина Болярска и заключва вратата след нея, как приема връзката му с омъжената Евгения Марс, майка на две деца? <br /> </strong>- Тя негодува всеки път, когато я вижда да влиза у дома й и никога не произнася името й, нарича я презрително &bdquo;оная жена&rdquo;. Но синът й се оправдава: &bdquo;И аз съм човек.&rdquo;<br /> <br /> Някои съвременници обаче разправят, че за разлика от &bdquo;цапнатата и с много волен характер Атина Болярска&rdquo;, Марс в крайна сметка намира подход към баба Съба и сестрата му Въла и те престават да я нападат. <br /> <br /> <strong>- Каква е съдбата й след делото с Карима?<br /> </strong>- Боледува от сърце, но до последния си час изглежда добре, със самочувствие, величествена като царица, както я нарича Вазов. Отива си от този свят от миокардит на 26 септември 1945 година. И двете й внучки от сина й Павел Елмазов &ndash; Евгения и Мария, са завършили Консерваторията и се занимават с музика.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Венелин МИТЕВ</strong></em>