Овчар направо обвинява сина на баба Тонка в убийството на Войводата
<strong>Уважаеми дами и господа!<br /> Редовен читател съм на вашия толкова разнообразно и професионално списван вестник. С особен интерес чета материалите, засягащи различни исторически събития. Естествено вниманието ми бе привлечено и от статията на Георги Карданов, публикувана по повод на 135-ата годишнина от гибелта на великия поет, озаглавена с думите му &bdquo;Къде го оня лъжец Заимов, със зъби да го разкъсам!&rdquo; (бр. 24, 13-19.VI.2011 г.), и сметнах за свой дълг най-после да напиша следващите редове. <br /> <br /> </strong>Някои подробности и предположения относно разигралите се навремето толкова трагични събития ми бяха неизвестни, но ми се иска да добавя и още нещичко, което може би хвърля допълнителна светлина върху лицето, дръзнало да посегне на живота на един от най-величавите българи. <br /> <br /> <strong>Ще подмина предателствата на &bdquo;поборника&rdquo; Стоян Заимов, <br /> </strong><br /> защото и бездруго изглежда съдбата на този род е била такава - да се намесва фатално и пагубно в историята българска.<br /> <br /> Вероятно предвид отчайващите условия, в които изпада четата на Ботев, са възникнали тежки разногласия между членовете на нейното ръководство, но не знам доколко може да се вярва на недотам хуманните намерения на Ботевите приближени да го ликвидират, за да не се гаврели турците с него, както и на необоснованото и самоубийствено предложение четата да тръгнела към Тракия. Дано тези загадки бъдат разрешени от историците. Ще си позволя да добавя само следното: като ученик в края на т. нар. навремето &bdquo;прогимназия&rdquo; и началото на гимназията, три - четири години до неговата кончина в любимия му манастир &bdquo;Седемте престола&rdquo; <br /> <br /> <strong>имах завидното щастие да се докосвам до прекрасния човек и писател Змей Горянин <br /> <br /> </strong>(Светлозар Димитров), който, смея да твърдя, изигра значима роля в моето възпитание и образование. Нашите семейства бяха близки и заедно с моята сестра често го посещавахме, за да потърсим съвет от него за едно или друго. &bdquo;Змея&rdquo;, както го наричаха всички негови познати и близки, винаги отделяше време за нас, дори и за ученическите ни неволи. Когато за пръв път подочухме, че Ботев не е бил убит от незнаен турски &bdquo;снайперист&rdquo;, а навярно от негов четник, още на следващия ден моя милост дотича при Змея, за да потърси истината. <br /> <br /> <strong>И тогава, макар мъчително бавно разказана от него, узнах следната история<br /> </strong><br /> Доколкото си спомням, било е около 1930 г. (това не би било трудно да се провери и уточни), когато е била изпратена официално група от български учени и интелектуалци по следите на Ботевата чета, за да търсят някакви нови, неизвестни дотогава данни за участта на Войводата и четата. Вярно, доста подробности са се изтрили от паметта ми, но най-важните думи, казани ми от Змея, са се врязали незаличимо в нея и дословно мога да ги цитирам и до ден днешен. <br /> <br /> <strong>Горе във Врачанския балкан групата се натъква на възрастен овчар, с когото са имали дълъг разговор <br /> <br /> </strong>Не бих могъл сега да кажа дали по време на онези трагични събития тогава този съвсем млад човек е бил пряк свидетел на разигралата се разправия между Ботев и най-близките му съратници, или е узнал случилото се от някой от разпръснатите вече четници, но на зададения му въпрос - кой уби Ботев, овчарят незабавно уверено отговорил: (цитирам) <br /> <br /> <strong>&quot;Па он го уби поразеникът!&rdquo; За голям мой ученически ужас е ставало въпрос за Никола Обретенов, сина на баба Тонка<br /> <br /> </strong>Не знам дали това е въпросната &bdquo;хуманна&rdquo; постъпка, спомената от г-н Карданов като предположение в статията му, но истината би могла да е и далеч по-страшна. <br /> <br /> В кемера, или колана на Войводата, са били пазени жълтиците на четата, парите, с които четниците са били принудени да си купуват храна от българи! <br /> <br /> <strong>Жълтиците естествено също не е трябвало да попаднат в турците. Но къде ли са отишли?<br /> </strong><br /> Змей Горянин е русчуклия. Той много обичаше своя роден град и безкрайно боготвореше неговия символ - баба Тонка. Ето защо образът на тази светица се появява често в прекрасните разкази и романи на писателя. Вмятам тази кратка бележка, за да се осмислят по-добре следващите думи на Змей Горянин, които цитирам дословно: &bdquo;Ако баба Тонка знаеше това, със собствените си ръце щеше да му изтръгне гръцмуля!&rdquo;.<br /> <br /> Няма как да не си припомня и твърдението на Змей Горянин, че след Освобождението синът на баба Тонка Никола Обретенов си издигнал нова къща на два ката. Дали наистина е така не би било трудно да се установи.<br /> <br /> Спирам дотук, защото, каквито и да са подробностите около гибелта на Ботев, предполагаемата истина много, много ще ни горчи!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Веселин РАДКОВ, <br /> София</strong></span>