ФУТБОЛ
• Ташков изгонил звездите си, защото мислел, че продават мачове
• Берков чертаел с ракии тактическите схеми на ^Локо^-то
• Последната титла на ^Славия^ била купена

Пред ^ШОУ^ днес гастролира футболната легенда Иван Давидов. Капитанът на ^Славия^ разбулва белите потайности. Защо се алкохолизира Пешо Величков? Как умира Чоко Василев? По какви съображения треньорът Добромир Ташков разгонва звездите на най-стария столичен тим? И още много спомени от първо лице единствено число за Гунди, Котков, Йогата, Вуцата, Шами и себе си.

Аз съм 42-ри набор. Появих се на бял свят край стадион ^Славия^. Там се родих, там израснах и там искам да завърша пътя си. Но още ми е рано.
ФУТБОЛИСТ СТАНАХ НАСИЛА
Като млад не бях хулиган, пияница или бандит. Но не ми се учеше. Завърших седми клас и спрях. И баща ми, Бог да го прости, ми каза: ^Като не искаш да учиш, ще работиш.^
Тогава никой не хранеше готованците по кафенетата.
Започнах да се трудя във фабрика ^България^. В тази памуко-предачница на Горнобански път отидох мололетен.
Там ме накараха да играя в работническото първенство при мъжете. Тогава на заводския футбол се държеше много.
Детско-юношески школи не съм карал. Аз съм махленски футболист. Научих се да ритам по поляните на ^Овча купел^.
Щом навърших 16, баща ми ме взе в държавната печатница при него. И ме предложи на техния тим. Аз отказах: ^Стига с тоя футбол!^ Нито ми се играеше, нито ми се тренираше.
Обаче партийният секретар беше много запален и ме накара насила. Дебютирах на старото игрище на ^Спартак^.
Аз нося 45-и номер. Надявах се да нямат такива големи обувки и да мина метър. Но ме заставиха да нахлузя едни по-малки.
ЗА БЕЛЯ МЕ ВИДЯ ТРЕНЬОРЪТ НА ^СПАРТАК^
Наставникът на юношите им Конов ме хареса. Бог да го прости. Като разбрал, че съм само на 16 години, се изненада. А щом разбра, че работя в държавната печатница в ^Лозенец^, се зарадва. Тя беше в района на ^Спартак^ - София.
И ме привлече чрез партийния секретар. Понеже пак се дърпах, освободи и баща ми от работа. Да ме заведе на тренировката. Така заиграх с Митков - Шопа и Пилето Гайдарски.
СОЛАКОВ МИ ДАВАШЕ АПАРТАМЕНТ, ЗА ДА ОСТАНА
Набързо ме взеха и в юношеския национален отбор при Старото. На 17 години дебютирах в ^А^ група с първия отбор на ^Спартак^. Обаче трябваше да ходя войник.
Потърсиха ме ^белите^. И аз исках да играя в ^Славия^, и татко ме навиваше. Покойният министър на вътрешните работи Ангел Солаков три пъти ме вика в кабинета си в МВР.
Предложи ми да уча в школата в ^Симеоново^. Накрая ми даде един ключ. Обясни, че това е за моя апартамент в ^Лозенец^. Само да съм се съгласял да остана и щял да прати човек да ме заведе до квартирата. Но аз пак отказах.
На третия път Солаков не издържа: ^Ти с мен ли ще се подиграваш, бе, Давидов? Оттук отиваш право на тренировката на ^Спартак^! Но аз бях характер и не стъпих на ^Раковски^.
И ме наказаха да не играя шест месеца. Накрая МВР-шефът видя, че не може да ме пречупи, и ме пусна: ^Добър футболист е, няма да му убиваме бъдещето.^
СЛАВИСТИТЕ МЕ ВЗЕХА ТРУДОВАК ЗА 24 ЧАСА
За да не ме изпуснат! Изтърпях си наказанието. И дебютирах срещу ^Добруджа^ на ^Васил Левски^.
Чак тогава се запалих по футбола! Аз в ^Славия^ резерва не съм бил. 11 години съм несменяем титуляр. Започнах десен бек. После играх централен защитник с Ларгов. Накрая станах халф. Като бранител ме влечеше напред. Тогава беше табу. Ташков ме наказа много пъти: ^Защитникът не бива да минава центъра!^
Аз му отговорях: ^Щом няма нападатели в нашето поле, какво да правя? Да стоя с ръце на кръста ли?^ Като бранител вкарах 5 - 6 гола. Димитър Пенев ме копира. И той взе да се включва в атака.
НЕ НИ ДАВАХА ДА СМЕ ШАМПИОНИ
Бяхме много силни. Имам три купи на България и една шепа сребърни и бронзови медали. Обаче Добри Джуров и Ангел Солаков не ни допускаха да станем шампиони. Единият беше министър на отбраната, другият - на вътрешните работи.
И на върха се редуваха ЦСКА и ^Левски^. Ние ги побеждавахме редовно. Спираха ни чрез съдиите. Щом в провинцията те отрежат 2 - 3 мача, и свършваш. А ^Локо^ - София ни бяха абонати. Тях и от ресторанта да излезем, ги биехме. Имаше и поверие, че като станем първи, ще умре Тодор Живков!
ПЪРВИ ДОСТИГНАХМЕ ПОЛУФИНАЛ В ЕВРОТУРНИРИТЕ!
Играехме за 20 лева премия. След тренировка ни даваха по две кебапчета, една лимонада и крем-карамел. Водеха ни офицери от Строителни войски със 120 - 130 лева заплата.
А първо ние се класирахме за полуфинал на КНК. Чак на другия ден ЦСКА отиде на полуфинал за КЕШ. За първия международен клубен успех генералът ни награди 50 лева.
ЕЛИМИНИРАХМЕ ^СТРАСБУРГ^ СЪС СКЪСАНИ ФЛАНЕЛКИ
Там ни бяха с 1:0. Тук французите излязоха като манекени на спортни стоки. А ние - със скъсани фланелки. Моята приличаше на изядена от молци. Екипите ни станаха на дупки от пране. Чорапите ми бяха вълнени и се смъкваха.
Съдията ме накара да ги вдигна, но видя, че не може.
Гостите ни гледаха презрително. Обаче ги елиминирахме. Първото полувреме валя дъжд, а второто - сняг. На почивката поведохме с 1:0.
После ни нагънаха. Станахме като опълченците на Шипка. Но на контраатака им вкарахме победен втори гол. Същата година ^Глазгоу рейнджърс^ взе КНК. С тях играхме полуфинал.
И двата мача паднахме с 1:0. Бяха малко по-добри. Но можехме да ги елиминираме. Имахме желязна защита.
Вкарахме ли, мачът свършваше. Но нямахме голаджии. Само Мишката и Чоко ни реализираха. Имахме ли един като Жеков, нямаше кой да ни спре.
ПАЗЕХ ГУНДИ И ЖЕКАТА
И срещу двамата ми беше трудно. Но ако нямах спортна злоба, още щях да си бъда печатар. С бате Петьо се справях по-добре. Гунди беше по-изобретателен и разнообразен.
Наистина го щипеха и ритаха, но по провинцията. Аз го пазих десет години. И не го докоснах с пръст.
И Гунди играеше трудно срещу мен. Оплакваше се на жена си, че като съм си турел обувката, не виждал вратата. С него се засичахме и по заведенията.
А с Котков пиех кола с коняк в ^Балкан^. Опазвах го, защото беше малко по-бавен. Взимах му топката, преди да я овладее. Така играех и срещу Гунди, Якимов и Начко.
Най-непредсказуем беше Соколов. И на игрището, и в живота. Никога не го знаеш какво ще ти направи.
Седим си с него на маса. И изведнъж го стягаше сачмата и ставаше. Казваше: ^Сега се връщам^, и изчезваше.
ТАШКОВ АЛКОХОЛИЗИРА ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
Пешо беше изключителен футболист. И той започна да тренира късно. Но свърши много рано. На 25 - 26 години.
Играеше перфектно в средата на терена. Да ти я подаде и да ти я спре, нямаше равен. Обаче Ташков го нарочи.
И го прати в Якоруда на поправителен лагер. Командирова го в една почивна станция с треньор по физическа подготовка.
Да се готви индивидуално. Вместо да му изпише вежди, извади очи. Отгоре бил хотелът, отдолу - кръчмата. И Пешо не излизал от нея! Това му било ОФП-то. Целият град го черпел.
Така Ташков го пропи окончателно. Величков се върна алкохолизиран в София и свърши.
ШАЛАМАНОВ СТАНА ФУТБОЛИСТ В КАЗАРМАТА
Той беше скиор. Ходи на зимната олимпиада в Скуо Валей. В ЦСКА го взеха в спортна рота като алпиец. Не като футболист.
Година и половина ги представял като слаломист. Веднъж ги пратили да поливат терена и да коват пейките.
После си направили мачле. А треньорът на ЦСКА Крум Милев се загледал. И попитал помощника си: ^Тоя, черният, кой е, бе?^ Казали му, че е скиор.
Бай Крум пратил асистента си да го повика. А Шами помислил, че полковникът ще го наказва. Навел глава и се представил. Дори не познавал Крум Милев.
Палаврата му наредил в 10 сутринта да отиде на тренировка с ЦСКА. Шаламанов го прерязало. Но го взели в мъжете!
Пуснали го да играе и мачове. Ала се уволнил и трябвало да се върне в ^Славия^. Милев му казал: ^Момче, не си изпускай шанса. Ти си ненормален, ако не останеш. Ти си боянски шоп.^
Псувал го и му викал, че го е изкарал от тинята. Шами се запъна като мен.^Славия^, та ^Славия^! Върна се като футболист.
ЧОКО ВАСИЛЕВ ПОЧИНА ОТ ЛЕКАРСКА ГРЕШКА
Баща му тръгна да ги съди. Обаче всичко се разсъхна. Не е пил нито горещо кафе, нито чай след операцията. Това са слухове. Точно тогава Ташков го освободи заедно с Мишката, Яшко Костов, Ларгов, Гугалов и Панагонов. После едва не изпаднахме. Ако не го беше изгонил, нямаше да стане нещастието! И ЦСКА го привлече като свободен агент.
Чоко имаше лоши сливици. Правеше непрекъснато гнойни ангини. И губеше 10 - 15 дни от тренировки от мачове.
Реши да ги махне. Три дни, преди да умре, с него пихме по бира. Чоко ми каза:^Утре отивам в ЦСКА!^
Оперират го и го изписват. У тях получава емболия. Съсирена кръв нахлува в гърлото му и викат ^Бърза помощ^.
ЛЕКАРИТЕ КАЗАЛИ, ЧЕ Е ЕПИЛЕПСИЯ
Чоко изпаднал в кома. Той нямаше припадъци. Аз футболист с епилепсия не съм чувал. Вие да сте чували? И единият некадърник, вместо да го лекува, почнал да му бие шамари!
Приятелят ми продължавал да е в безсъзнание. Нямали дори носилка. Накарали комшиите да го свалят с едно одеяло и го хвърлили като чувал с картофи в линейката. На другия ден той получи удар. И умря от инфаркт. Това е истината.
Зная я от жена му. Според нея именно шамарите след удара са го погубили. Какви са тия лекари? Нали и да е имал епилепсия, изобщо не е трябвало да го пипат?
НЯМАХ БУТОНКИ ЗА СВЕТОВНОТО
Минах през младежкия и олимпийския отбор. И започнах да поглеждам към националния. В него ме взе Витлачил.
Играх на шампионата в Англия. Но тръгнах за световно първенство без футболни обувки! 45-и номер нямаше в склада.
И Жечев беше в същото положение. Намериха ни бутонки в Австрия. Администраторът специално ни купи обувки от Виена! Ние се радвахме като деца. Няма да ги забравя до смъртта си.
ПРИПИСАХА МИ ВТОРИЯ АВТОГОЛ НА ВУЦОВ
В Англия играх в третия мач. Срещу Унгария. Белята стана така. Имаше едно центриране по фланга. Аз направих шпагат и отбих топката. Но тя се удари в крака на Вуцов и влезе.
Аз не съм си вкарвал автогол. А го приписаха на мен. Левскарите-журналисти не можеха да преглътнат, че Иван си е отбелязал два. И един започна да ме тормози. За да ми тропоса автогола. Отговорих: А знаеш ли, че автоголът му с глава беше най-красивият на първенството? И английската телевизия го повтаряше през пет минути. Плонж и гол в ъгъла! Жоро Найденов не мръдна. И ако му признаеха и втория, щеше да стане голмайстор на световното! Най-смешното е, че Вуцата щеше да си вкара трети автогол!
Още по-красив! Това беше нещо уникално. Той направи още по-велик плонж. И засече топката с глава. Тя облиза гредата.
И удари един полицай на пистата по главата. Той беше с шлем. Но Вуцата го свали през каската! Полицаят падна в нокаут. Шлемът му отхвърча. Стадионът пощуря. Изпадна в екстаз.
Хората забравиха да гледат мача. Стана пълен цирк.
В МЕКСИКО ЗАПОЧНАХ ТИТУЛЯР
Срещу Перу играх. После се разболях. За обезводняването ни е писано много. Но е факт. А не отстъпвахме на отбора от 1994 г. Ако играехме с Перу в Европа, щяхме да ги смачкаме с 4 - 5 гола. И нямаше кой да ни бие. Но в Мексико германците тренираха по 40 минути на ден. А ние - двуразово по два часа.
Аз от 77 килограма се стопих на 71. И второто полувреме срещу Перу нямахме сили. Те минаваха покрай нас като борчета. Още се чудя как не ни съсипаха бъбреците и здравето.
ШАМИ БЕШЕ РАКИДЖИЯ, ВЕЛИЧКОВ ПИЕШЕ КОНЦЕНТРАТ, А ЧОКО - ВСИЧКО
Добромир Ташков имаше доносници от запалянковците. И все ни наказваше, че сме били в заведение или с момичета.
Най тормозеше Чоко, Величков, Петър Петров, мен и Жежов.
Предпочитахме студен ^Мискет^. Аз си падах по бялото вино. Пешо беше на твърдо. На коняк и водка. Чоко пиеше всичко.
А Шами си обичаше ракийката. Непрекъснато ни докладваха и треньорът ни глобяваше. Оставаше ни без премии. Тъпотии.
Като треньор Ташков е голям. Като педагог - не.
БЕРКОВ ЧЕРТАЕШЕ ТАКТИКАТА С РАКИИ ПО МАСАТА
Голям педагог беше треньорът на ^Локо^ Берков. Казваше на Котков: ^Коте, спри. Тази вечер няма да пиеш. Утре мач имаш. Ела сега да ти кажа какво ще играеш.^
Берков взима три чаши ракия. И ги сочи: ^Ти оттука ще нападаш. Начко оттам ще ти подава. После правите двойно подаване и елиминирате противника!^
И след всяка комбинация изпиваше по една ракия. Котков следеше разбора внимателно. И Берков му оставяше последната ракия: ^Разбра ли? А изпий сега една глътка. Не ме гледай така тревожно. Но само една.^ На другия ден Котков вкара три гола.
ТАШКОВ МЕ ПЕНСИОНИРА НА 28
Здрав, прав и корав. Година след световното в Мексико. Нямах контузии. Отървах се само с две травми. Веднъж на една висока топка ми счупиха носа. Друг път ми извадиха ключицата.
Ташков се върна за старши треньор и ме освободи с Петър Петров и много други. Пак тръгна да подмладява отбора и да задравява дисциплината. Обвиняваше ни, че не спазваме режима. А де факто ни подозираше, че продаваме мачове.
Не може да докаже нито един случай. Само констатираше. Пълни измишльотини! Сега си скубе косите: ^Каква грешка направих, Ванчо?^ Отговорих му: “Не знам, бате Миро. Минало - заминало. Но тебе да те терзае. Съсипа много футболисти.”
ЩЯХМЕ ДА БИЕМ СЕГАШНАТА ^СЛАВИЯ^ С 5:0
Ако някой ни върне младостта и ни плащат като на сегашните слависти, ще ги размажем. Ами те са един селски тим.
Ние с такива си правехме контроли. Първото полувреме им вкарвахме 4 - 5 гола и влизаше вторият ни отбор. Те са трагедия. Направо ще се изгаврим с тях. Днешните слависти са като буфосинхронисти. ^Славия^ си е купила 7-мо - 8-мо място и няма да го изпусне. Съвременните играчи са мамини синчета.
Лежат по тревата и симулират. А нас целите ни колена бяха в кръв и не спирахме.
ОТКАЗАХ ДА ХОДЯ В ПРОВАНСА
Когато Ташков ме освободи, ме обсипаха с предложения. От ^Спартак^ - Варна и не знам си къде. Но аз казах: Не. Защо да си сменям отбора. Хората от село дойдоха да играят в София, а от мене искате обратното!
Останах си офицер от Строителни войски. Бях треньор на юношите. После помощник на Пашолов при мъжете. Трябваше да стана старши треньор, но се стекаха други обстоятелства.
ШАМПИОНСКАТА ТИТЛА БЕШЕ КУПЕНА
Мен ме боли за ^Славия^. Казах на шефовете много истини. Че сега дойдоха специалисти от перачната машина.
Гонят си интереса. Поканиха 7 - 8 сърби и македонци. С тях имат общ бизнес с петрола и нафтата.
Но аз им заявих: “Това е срамна работа. Стига с тия сърби. Взимате само хора, изгонени оттам, които никой не ги ще!”
Шампионската ни титла беше много измислена. Никой славист не се зарадва от нея. Това първенство беше купено от начало до край. Абсолютно. Толкова ясно пролича, че срам да те хване.
Казах тези истини на Венци Стефанов: ^Ти вървиш по пътя на Гигов от ^Локо^ - София. Той за една година смени пет треньори.^ Венци отговори: ^Аз знам какво правя!^
И пет години все е на осмо място. От 6 - 7 години съм извън футбола. От четири съм пенсионер. А от две не съм стъпвал на стадион ^Славия^!

Юри СТЕФАНОВ