ТРАГЕДИИ
• На 17 август 1992-ра се случи една от най-жестоките жп катастрофи
• Тримата осъдени железничари вече са излежали присъдите си

“Тъкмо си лягахме. Ударът беше оглушителен, чу се стържене на ламарина и трошене на стъкла. След секунда тишина се чуха първите писъци. Невероятни вопли и стонове. Събудих мъж ми, който тъкмо беше заспал, и двамата тръгнахме към релсите.”
58-годишната Мария Стоева живее в Казичене, на стотина метра от мястото, където през 1992 г. товарен влак по време на маневра се заби в движещия се експрес “Слънчев бряг”. Осем души загинаха намясто, а 51 бяха тежко ранени в една от най-сериозните железопътни катастрофи у нас. Трима души бяха осъдени и вече са излежали своите присъди.
“Около вагоните беше осеяно с тела”, спомня си Мария Стоева. За броени минути на мястото на трагедията пристигат линейки от “Бърза помощ”, таксита и други хора от селото. “От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със съпруга ми успяхме да спасим трима души - разказва г-жа Стоева. - Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха младо семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми разби стъклото на вагона, което беше напукано, но кой знае как и защо все още здраво. Първо излезе малкото момиченце, а след това родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок. Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака.”
Час преди полунощ дежурният в близкото поделение също бил стресиран като местните: “Сякаш се изсипа чакъл по земята и всичко потрепери като при земетресение, разбрах, че се е случило нещо ужасно.” Офицерът попитал войниците дали биха издържали на гледката на кръв и трупове.
Няколко души се поколебали, всички останали го последвали и след няколко минути били на мястото на катастрофата. Войниците започват да издърпват ламарините на вагоните и да вадят ранени. Работата става само с фенерчета, защото има опасност от пожар. Това допълнително затруднява спасителите.
Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два.
“Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, така и не се събуди повече”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много.
Призори пристигат кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разместването на вагоните. Междувременно политиците не закъсняват да извлекат дивиденти от трагедията - намясто пристигат политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите във ВМА.
“Пирогов” е задръстен от ранени, пренасочват се хора към ВМА и ИСУЛ. Броят на жертвите не е уточнен няколко дни. По-късно се изяснява, че починалите намясто са седем души, а осмият си е отишъл на път за болницата.
Ръководството на БДЖ наказва собствения си началник Атанас Тончев с “мъмрене” за недостатъчен контрол и понижена трудова дисциплина.
Разследването на трагедията се проточва цели седем години. В крайна сметка в затвора са вкарани трима души - началникът на товарния влак Ангел Ботев, машинистът на експреса Красимир Тодоров и неговият помощник Валентин Кръстев. През 1994 г. пред Темида застават четирима - Ботев, Тодоров, Кръстев и диспечерът на гара Казичене Стефан Петров. Те са обвинени в причиняване на смърт по непредпазливост на осем души.
На 5 юни 1998 г. Софийски градски съд постановява присъдите. Най-тежко е наказанието за Валентин Кръстев, осъден на 12 години. По време на разследването се установило, че помощник-машинистът Кръстев е бил пиян по време на инцидента. Красимир Тодоров и Ангел Ботев получават по 8 и 5 години. Единственият оправдан е диспечерът Стефан Петров.

Божидар ТОДОРОВ

СБЛЪСЪКЪТ
Когато експресът навлиза в гарата, пред него свети зелен семафор. Заедно с него, успоредно се движи маневрен влак. В последния момент светофарът по неговата линия превключил от зелено на червено, спомня си миговете преди сблъсъка машинистът на експреса Петър Тодоров. В 22.01 ч. товарният влак спира на последната си спирка и му нареждат да направи маневра на друг коловоз. Железничарски грешки водят до фаталния удар. В 22.36 диспечерът Стефан Петров преминава на ръчно управление на маневрата. В това време товарния машинист Красимир Тодоров напуска локомотива, без да блокира машината, като поверява управлението и на помощника си. Минути по-късно помощник-машинистът Кръстев подкарва товарния влак и понеже гледа назад, не забелязва червения сигнал и пресича линията, по която идва експрес ^Слънчев бряг^. Автоматичната спирачна система се задейства в момента на удара. Двата локомотива, два вагона от товарния и пет от експреса изхвръкват от релсите.

14-ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Диспечерът по време на катастрофата - Стефан Петров, все още работи в БДЖ. По време на трагедията съпругата му е била бременна и едва преживяла кошмара. Не иска да си спомня какво се е случило през онази нощ.
Началникът на товарния влак тогава Ангел Ботев вече е на свобода. След излизането си от затвора не може да си намери работа. В момента държи кафенето в карловската болница. Отказва категорично да разговаря с репортер на вестника, обиден, че нито една медия не се е намесила по време н делото.
Валентин Кръстев в момента се намира в чужбина. Близките му заявиха, че от няколко години работи зад граница, но се прибира на 15 септември.
Красимир Тодоров след затвора опитал отново да постъпи на работа в БДЖ, но му отказали. В момента върти дребен бизнес.