РЕДКИ БОЛЕСТИ
Жените страдат по-често

Нарушеното кръвообращение, коментира д-р Красимира Костова, невролог

Синдромът на Рейно представлява епизодично нарушение на периферната циркулация на кръвта. А това нарушение е следствие от локален артериален спазъм на дихателните артерии и кожните кръвоносни съдове. Спазъмът е реакция на студено или на емоционален стрес.
Клинически това състояние се проявява с рязко изменение цвета на кожата на пръстите на ръцете. Спазмите на кръвоносните съдове се предизвикват от дефект в централните и локалните механизми на регулация на вазомоторните реакции.
От синдрома на Рейно страдат от 3 до 5 на сто от хората. Разпространението на заболяването зависи от климатичните зони. То започва обикновено в подрастваща или в младежка възраст. Среща се по-често при жените.
Този синдром бива два вида: първичен и вторичен.
Първичният синдром на Рейно се характеризира със спазми на пръстовите артерии под въздействие на студови влияния, без да има признаци на увреждане на съдовете.
А при вторичния се наблюдава съчетание на синдрома на Рейно с някои други заболявания.
ОБИКНОВЕНО СЕ ЗАСЯГАТ ПРЪСТИТЕ НА РЪЦЕТЕ
Основен клиничен признак е последователната смяна цвета на кожата им при студено въздействие. Отначало окраската е бледа, след няколко минути придобива синьо-виолетов оттенък. Спазъмът продължава обикновено 15-20 минути и завършва с бързо възстановяване на кръвотока. При някои болни пристъпите се съпътстват с усещане за измръзване, изтръпване и пробождане в пръстите. Тези симптоми изчезват след възстановяване на кръвотока.
На ранен етап на заболяването се засягат само един или няколко пръста, по-нататък то обхваща всички пръсти.
Такъв спазъм могат да получат също и съдове на кожата на лицето, например краят на носа, устните, ушните миди, а също и кожата над коленните стави. В някои, макар и редки случаи, се засягат и съдовете на езика.
Възможно е да се появят и бледи петна по долните и горните крайници.
ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СИНДРОМА НА РЕЙНО
Не във всички случаи се наблюдава “трифазна” промяна на кожата - побледняване - посиняване - зачервяване. При някои болни се наблюдава само двуфазно или еднофазно изменение цвета на кожата.
При повече от 80 на сто от болните се проявява първичен синдром на Рейно. За да се определи диагнозата, се правят редица изследвания на основата на определени критерии. Тези критерии са разработени с оглед клинични и лабораторни показатели, както и вследствие резултатите от капиляроскопия на нокътната ложа.
ВНИМАНИЕ!
• Средната възраст на развитие на синдрома на Рейно е 14 години. Само при 27 на сто от болните това се случва след 40-годишната възраст.
• Приблизително при една четвърт от болните синдромът на Рейно се проявява сред роднини по права линия.
• Много често вторичният синдром на Рейно се асоциира с други заболявания - склеродермия, кожна туберкулоза, заболявания на съединителната тъкан, хематологични нарушения, ревматоиден артрит и др.
• Вторичен синдром на Рейно се развива обикновено след 30-годишна възраст. Отличава се с по-изразени и болезнени епизоди на спазъм, както и със структурни изменения на капилярите.

Имам въпрос, Найден Стоянов от София
КАК СЕ ПРОВЕЖДАТ СПЕЦИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ?
При първите проявления на синдрома на Рейно се правят специални изследвания с цел диагностициране на вида заболяване - първична или вторична фирма.
НАЙ-НАПРЕД СЕ УТОЧНЯВА...
- има ли болният симптоми на заболяване на съединителната тъкан, с които най-често се асоциира синдромът на Рейно - артрити, кожен обрив и други нарушения;
- приема ли болният по време на изследванията някакви препарати, особено химиотерапевтични средства;
- подложен ли е болният на вибрации или на някакви други механични въздействия, травмиращи китките.
Трябва да се има предвид, че клиничните признаци за асоцииране синдрома на Рейно с други заболявания могат да се развиват няколко месеца и дори години. Най-обективна представа за това състояние дава капиляроскопията на нокътната ложа. В нормално състояние капилярите трябва да са правилно разположени по края на ложата, а също и да са с еднакви размери. Синдромът на Рейно най-често се бърка със склеродермията, при която броят и размерите на капилярите се променят.
При болни от синдрома на Рейно освен повишена чувствителност под влияние на студеното се наблюдава побледняване на пръстите.
Атеросклерозата не се съпровожда с типични симетрични признаци на синдрома на Рейно.
От замръзване на крайниците, от тяхното изтръпване и пробождане често се оплакват болни със заболявания на периферните съдове, предполагащи намаляване на кръвотока, и исхемия. При синдрома на Рейно, за разлика от заболяванията на периферните съдове, тези симптоми се проявяват само по време на спазъм и изцяло изчезват след възстановяване на кръвотока.
ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Общите препоръки за болните от първичен и вторичен синдром на Рейно са:
- да се избягва продължителното пребиваване на студено, включително в неотоплени и мрачни помещения;
- да се носят вълнени ръкавици, шапка на главата и топло бельо;
- трябва да се откажат цигарите, кафето и кофеиносъдържащите напитки;
- да се нагряват китките в топла вода, както и местата под мишниците, да се правят бързи кръгови движения на китките и др.
Ако се спазват тези указания, може до голяма степен да се облекчи и дори да се предотврати появяването на спазми.
Емоционалният стрес също може да провокира дигитален спазъм, а състоянието на тревога често засилва тези спазми. В такива случаи се назначават седативни препарати.
В случаите на чести и продължителни спазми и при първичния, и при вторичния синдром на Рейно се назначава лекарствена терапия.
Необходимите препарати трябва да се приемат много внимателно, защото приблизително при една трета от болните се развиват странични ефекти. Тогава се налага отмяна на един или друг препарат.
При неефективност на консервативната терапия с цел намаляване проявленията на синдрома на Рейно може да се предприеме и хирургично лечение. Обаче продължителността и очакваният лечебен ефект от операция до този момент не са уточнени, те трудно се прогнозират.
В повечето случаи синдромът на Рейно е такова заболяване, което се характеризира с благоприятни прогнози за излекуване.