Преди 58 години бунтът на тютюноработниците е удавен в кръв под командата на Иван Пръмов
<em>От поне два-три месеца Сергей Станишев лека-полека пробутва на БСП кандидатурата на Меглена Кунева за президент на изборите през есента. По този въпрос Георги Първанов, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски отдавна са се разбрали, задачата на позитанския председател е да обработи своите влиятелни партийци за чуждата кауза. БСП от евентуална победа на Кунева няма да види нищо изгодно за себе си.<br /> </em><br /> Сергейчо обаче ще има. Баща му и свекърът на Кунева дълги години са седели редом в ЦК на БКП като секретари на партията, от една порода са синчетата и снахичките на комунистическите велможи. <br /> <br /> 4 май 1953 г. Пловдив. По икиндия на сегашния бул. &bdquo;Руски&rdquo; се стоварват министрите Георги Цанков (на МВР), Антон Югов (на промишлеността), Райко Дамянов (подпредседател на Министерския съвет), Станко Тодоров (на земеделието), Георги Чанков - на държавната планова комисия. Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и секретаря на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов. <br /> <br /> Да, да, свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски, другарката Меглена. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод &ndash; първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под господството на Съветския съюз. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства, <br /> <br /> </strong></u></span>много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и &bdquo;местни патриоти&rdquo; умишлено избягват темата просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.<br /> <br /> Сблъсъкът се разиграва на живо в центъра на Пловдив - сблъсъкът от романа &bdquo;Тютюн&rdquo;, но вече в &bdquo;демократичните и щастливи&rdquo; времена на втория петгодишен план на родната икономика. И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другарят Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция &ndash; камъни, псувни, викове. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Тогава другарят Иван Пръмов извиква от трибуната &bdquo;Стреляйте!!!&rdquo; и народната милиция го прави &ndash; стреля в телата на стачкуващите<br /> </strong></u></span><br /> Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3 (трима) убити, 50 ранени и стотина арестувани. Моите източници говорят за доста повече. Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командват другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица &bdquo;Ив. Вазов&rdquo;. Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. <br /> <br /> Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е произведен в министър на земеделието<br /> </strong></u></span><br /> Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за &bdquo;подвизите си&rdquo; на трудовия фронт, та и тя да осветли Барозу и компания за &bdquo;тежкия живот на семейството си&rdquo;??? Кметът Балканджиев е награден с орден за &bdquo;гражданска доблест&rdquo;, а шефът на пловдивската милиция е направен&hellip; шеф на обединението &ldquo;Тютюнева промишленост&rdquo;. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК. Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протестът от 4 май 1953 г. <br /> <br /> Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашният земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски. <br /> <br /> Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.<br /> <br /> <em><strong>Христо МАРКОВ</strong></em>