Но гледам да си платя поне тока, защото е срамота да живеем като в Средновековието
<em>Богдана Вульпе е родена в София в семейството на артист и учителка. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Кръстю Мирски. Работи във Врачанския и Русенския театър, а по-късно към Концертна дирекция. Печели над 20 лауреатски награди в конкурсите за художествено слово. През 1969-1970 г. специализира в Париж актьорско майсторство в театралната трупа на Роже Планшон. Имала е хиляди срещи със зрителите, докато изпълнява роли в приказките на Андерсен, &quot;Чайлд Харолд&quot; на Байрон, в спектакъла по &quot;Гори тилилейски&quot; от Елин Пелин &hellip;<br /> </em><br /> През 1991 г. регистрира театрално-музикалната къща &quot;Богдана Вульпе&quot; с цел да продължи музикално-образователните концерти. Участвала е в много български игрални филми, а сега и в реклами по телевизията. Има епизодични участия в чужди филмови продукции.<br /> <br /> <strong>Как се роди сдружението &bdquo;Приятели на мисията Вульпе&rdquo;?<br /> </strong>- Създадохме го със съмишленици. Идеята и стремежът ми е да помогна за повдигането на националното съзнание у младите хора у нас. Те отдавна са забравили корените си, повлияни от ерзаците, с които ги заливат. Протягам ръка всекиму, който мисли, че може да бъде полезен във възстановяването на ценностните критерии. Ние отдавна сме в Европа и Европа много ни дължи. Но не трябва да се забравя, че свободата е сериозна отговорност, която не всеки има сили да понесе. През миналата година в читалище &bdquo;Възраждане&rdquo; в квартал &bdquo;Младост&rdquo; в столицата организирахме преглед на младите дарования. Голяма радост беше. Затова тази година от 12 до 16 май бе второто издание. Помага ми г-жа Сребрина Хашъмова с нейната организация. Този път поканихме и таланти от домовете за деца, лишени от родителски грижи, и деца със здравословни проблеми. Така искаме да провокираме творческия импулс у децата.<br /> <br /> <strong>Живели сте в различни времена и обществени системи. Къде ви &bdquo;срещна&rdquo; вятърът на промените на 10 ноември?<br /> </strong>- Десети ноември 1989 г. ме завари в Кърджали, където с мои колежки имахме спектакъл. От телевизията разбрахме за свалянето на Тодор Живков от власт. Всички във фоайето на хотела, където бяхме отседнали, се гледахме много странно, не можехме да повярваме на очите и ушите си. Огромен стрес. Не знаехме да се радваме ли, не можехме да си дадем най-важния отговор за това какво ще бъде занапред. Аз, семейството ми, много приятели и колеги бяхме силно ентусиазирани. Всички митинги минаха през главите ни, всички бяхме привърженици на новото - СДС. Иначе &ndash; никога през живота си не съм била привърженик на никаква партия, няма и да бъда. Моята покойна майка имаше една зловеща римушка &ndash; &ldquo;партиец &ndash; убиец&rdquo;. И казваше още &ndash; ти много дрънкаш, затова вкъщи, под юргана. Огромен ентусиазъм. Велика надежда. И за миг не сме допускали, че нещата, станали впоследствие, са били подготвени. Така че се оказахме пълни наивници, които много се надяват. На какво ли? Най-сетне на тази свобода, която малко или много в момента я имаме. <br /> <br /> <strong>Свободата да кажеш каквото ти е на душата я има, но правят ли си среща политиката и моралът и къде става това?<br /> </strong>- Българинът винаги е бил жаден за театър. Още от 1850 г. е създал в Шумен и Лом частни самодейни театри. В уникалната българска форма &ndash; читалищата, е тешал душата си от несгоди, а сега да е лишен от високото изкуство!? А тенденцията е съвсем съзнателна &ndash; високото изкуство да не бъде толерирано за сметка на порното и чалгата. И още нещо &ndash; след като има частни нощни канали, които си позволяват порнопродукция, това значи, че няма капчица мисъл за съхраняване на елементарни духовни ценности на нашия народ. Защото в основни линии са разбити критериите за морал и ценности и те са изгубени тотално. Това е само един отзвук от всичко, което цари и в света в момента. Светът е по наклонена плоскост, той се пързаля. Ние бяхме един сравнително съхранен народ и това, че на бърза ръка &bdquo;прилапахме&rdquo; хазарта, проституцията и наркотиците, е възмутително. Кога българинът е мислил за наркотик? Най-много да се напие, когато го стегне душата. <br /> <br /> <strong>Защо толкова тъжно, нали сме демократи и живеем в гражданско общество?<br /> </strong>- Трябва да признаем, че ние не сме имали истинско гражданско общество. Няма друг народ в света, чиято азбука, а азбуката е белег на духовност, да започва с АЗЪ, Буки... и т. н. Всички западняци са с а, ей&hellip; Горките руснаци казват Аз с Я. Докато българинът винаги е бил АЗ, та АЗ. Нищо лошо няма в индивидуалната стойност на човека, въпросът е в тази индивидуална стойност да се намерят все пак ония морални критерии, които могат да ни обединят в едно. Ние сме древна нация, но какво от това, след като нашите АЗ-ове натикаха съсловията, гражданите в мизерия, за която никой до този момент не се замисля. Нямам обяснение. Може би целта е да няма стойностна интелигенция, тя да бъде унищожена, оставена на един абсолютен социален геноцид. На какъвто в случая и аз се пържа. След 32-33 г. държавна работа получих 120 лева пенсия. Трябваше да се разболея и да се инвалидизирам, за да получа много малко повече. <br /> <br /> <strong>Как живеете?<br /> </strong>- Аз съм до хляба. Ако има ядене - ям, ако няма ядене&hellip; Гледам да си платя тока. Срамота е в 21-ви век да си на тъмно като в Средновековието. И аз страдам от националното заболяване на българския пенсионер с диагноза &quot;остра социална недостатъчност&quot;. Старая се да бъда истински реалист, а не измислен оптимист. Никой не знае дали покрай струпалите се лошотии няма да се случат и хубави неща.<br /> <br /> <strong>Надеждата ви?<br /> </strong>- Внучките ми са моята гордост. Искам те, както и всички български деца да живеят щастливи и реализирани. Кътчето от Рая &ndash; България, трябва да просъществува, да се развива и просперира, за да заеме достойното си място в света. <br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>