Майката в нашите болници е безгласна буква, никой не се интересува от нуждите, чувствата и желанията й, казва младата жена
<em>Навръх Гергьовден едно новородено почина, след като майка му реши да му даде живот в домашни условия. Противниците на идеята за домашно раждане &bdquo;яхнаха&rdquo; тази трагедия, но в крайна сметка тя може би ще доведе най-после до неслучилия се дебат за регламентиране на домашното раждане у нас &ndash; проблем, който сдружения на майки от години се опитват да поставят, но досега никоя институция не е показала, че исканията им са чути.<br /> <br /> ...........................<br /> Почти 1% от бебетата в България са се родили в домашни условия през 2010 г. Тази информация е не само неофициална, а и неизвестна. У нас няма регламент как едно раждане може да се случи извън болница. А жените, които искат да си спестят много от болничните &bdquo;радости&rdquo;, свързани с раждането, стават все повече. В огромната част от случаите става дума за образовани жени, които правят този избор след много внимателно претегляне на възможностите. Пример е историята на Миглена Делчева, която е икономист, и през 2008 г. ражда първото си дете - Мартин, у дома. Тя сама така е решила и признава, че й е трябвала много дълга подготовка &ndash; няколко години, за да стигне до идеята за раждане вкъщи ...<br /> </em><br /> <strong>- Миглена, било е първото ти раждане, как се престраши?<br /> </strong>- Беше ми лесно, тъй като дълго време бях правила проучвания. Когато разбрах по какъв начин стоят нещата в болниците &ndash; не от личен опит, просто четях много &ndash; реших, че нещо куца в системата, просто не можеше да е така! Поне в България &ndash; майката в нашите болници е безгласна буква, никой не се интересува от нуждите, чувствата и желанията й. А в едно раждане точно чувствата и желанията на раждащата са най-важният фактор всичко да мине гладко. Така продължих да търся, попаднах на домашното раждане, и бях шокирана и ужасена. Но четейки, четейки, четейки, постепенно нещата за мен се промениха, и осъзнах, че това е моето раждане. <br /> <br /> <strong>- Как преодоля напрежението от всички тези &bdquo;страшни истории&rdquo; за раждане, които, незнайно защо, всички ни разказват по време на бременността?<br /> </strong>- С изследване. Изчетох огромно количество медицински изследвания, за да разбера откъде и как идват проблемите, какви са възможните изходи. Така разбрах, че нещата не са случайни, могат да се прогнозират и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>човек може да се подготви така, че да няма проблеми <br /> </strong></u></span><br /> А относно историите и хората &ndash; избягвах личности, които ме натоварват, избягвах да чета материали, които ме натъжават или по някакъв начин разколебават моя избор. И основно общувах с хора, които ме подкрепят. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за самото раждане &ndash; как се случи, кой присъства, помага ли ти някой?<br /> </strong>- Самото раждане започна доста по-късно, отколкото се очакваше. Не знам защо в България за преносване се говори от първия ден след термина. За мен това е необосновано, тъй като световната практика е да се изчаква две седмици. Особено при първо раждане статистиката сочи, че 7 от 10 бебета се раждат след термина. Моето реши да е 5 дни след термина. <br /> <br /> Самото раждане започна на третия ден след термина с контракции на равни, големи интервали. В един момент обаче реших да взема душ и след това контракциите се разредиха. Мина повече от денонощие, преди активната фаза на раждането да настъпи. С мъжа ми си бяхме легнали да спим. Аз обаче не можах да си нагодя позата. По едно време усетих някакви напъни, но беше много особено &ndash; хем ги има, хем ги няма... Станах да се поразходя из къщи, подготвих се, стоплих вода, постлах чисти чаршафи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Когато напъните започнаха сериозно, бях готова, синът ми се роди за десетина минути. <br /> </strong><br /> </u></span><strong>- Някой помагаше ли ти в целия процес &ndash; психически или физически?<br /> </strong>- Не. При първите контракции се посъветвах по мейла с една традиционна акушерка &ndash; Клер Лопринци, която ми даде някои съвети. Таткото беше малко притеснен, но понеже действието се развиваше през нощта, през повечето време спа. Събуди се за същинското раждане, когато за първи път извиках. <br /> <br /> <strong>- Какво беше първото нещо, което си помисли след раждането?<br /> </strong>- Малко е необичайно &ndash; понеже малкият се роди към 6,30 ч. сутринта, а заради жегата (става дума за края на юли) прозорците бяха отворени, си помислих &ndash; ужас, събудих горките съседи! Струваше ми се, че виках доста силно... Оказа се обаче, че никой нищо не е чул. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли административни проблеми при записването на детето?<br /> </strong>- Не, аз си бях извадила текстовете от законите, за да знам какво точно трябва да се направи. Проблемно беше да се намери самата бланка. Но с помощта на личния си лекар се справихме и с това. Занесохме бланката в обредния дом към съответната община и процедурата се задвижи. <br /> <br /> <strong>- Близките ти разбраха ли те?<br /> </strong>- Умишлено не съм споделяла предварително, просто нямах нерви и сили да влизам в спорове и обяснения. Когато вече беше факт &ndash; при това лесно и прекрасно &ndash; и всичко беше наред, първо бяха малко шокирани, после приеха нещата.<br /> <br /> <em><strong>Надежда Георгиева<br /> </strong></em><br /> <u><em><br /> </em></u><span style="color: #800000"><u><em>Д-р Валентина Григорова, зам.-директор на Първа АГ-болница &ldquo;Св. София&rdquo; в столицата: </em></u><u><strong>Всяко бебе може да дойде естествено, но зависи на каква цена!<br /> </strong></u></span><u><strong><br /> </strong></u>&ldquo;Срещаме се с пациентки, които искат да родят по съвсем естествен механизъм &ndash; както бабите ни навремето. Но тези жени трябва да знаят, че ние можем да им позволим това само до момента, в който евентуално се появи проблем. Защото &ndash; да &ndash; естествено може да се роди всяко бебе, но зависи на каква цена.<br /> <br /> Сега в момента, докато си говорим, една родилка стои почти на пълно откритие цяла сутрин. Ние й казваме, че няма добра родилна дейност, и трябва да й включим система. Тя отказва. Това бебе стои вече три часа на едно много тясно място. Ние трябва да го освободим, трябва да му помогнем да излезе, защо сме лекари!? Така че, идвайки за естествено раждане, пациентката трябва да знае, че трябва да ни разреши да се намесим, ако това се налага. В противен случай същата дама може да си роди и вкъщи &ndash; какво по-естествено от това?! Но тук, в болничното заведение, ние носим отговорност за нейния живот и този на детето й. <br /> <br /> Ако всичко се регламентира, би могло да се позволи естественото раждане вкъщи. Но така, както става в момента, според мен не е добре нито за родилките, нито за бебетата, нито за нас&rdquo;.