Никола Динев: Пиян доктор 2 пъти ме изпусна от операционната маса!

<em>Никола ДИНЕВ е роден в Нова Загора на 18 октомври 1953 г. От 1968 г. живее в Стара Загора. Завършил е ветеринарна медицина през 1982 г. След това става асистент в Катедрата по хирургия на Университетската болница по ветеринарна медицина в Стара Загора. Има още две висши образования - завършва ВИФ за две години и половина, както и Висшата школа по спортен бизнес и маркетинг. За първи път става световен шампион през 1973 г. в Маями Бийч, щата Флорида, САЩ, на Световно първенство за младежи. През 1977 г. става световен шампион в Гьотеборг. Лично кралят на Швеция Густав VI му връчва купата и колана за световен шампион. Динев е двукратен световен и петкратен европейски шампион по борба, както и заслужил майстор по три вида спорт. Бил е национален шампион по вдигане на тежести във Федерацията за инвалиди (1995 г.). Няма друг спортист в България с неговите титли.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Динев, коя е най-сериозната ви спортна травма?<br /> </strong>- Чак към края на кариерата си скъсах менискус. Бях събеседник на Кеворк Кеворкян във &bdquo;Всяка неделя&rdquo;. Треньорът реши да измести тренировката в неделя сутринта. Аз бях настроен за почивка. След средата на тренировката скъсах менискус. Наложи се да ми направят операция. Избрах бившата Западна Германия. Преди това направиха артроскопия. Това стана през 1985 г. Тогава този вид операции в България не бяха достатъчно ефикасни. След такава интервенция тук човек оставаше обездвижен поне за 2-3 месеца. Върнах се от Германия след 14 дни и станах шампион на България в Етрополе! Никой не очакваше, че ще продължа да се боря след такава операция.<br /> <br /> <strong>- Това ли е единствената ви травма?<br /> </strong>- Да, за 16 години активен спорт.<br /> <strong><br /> - Как се чувствате днес?<br /> </strong>- През 2003 г. претърпях жестока катастрофа. Аз карах колата. Застигнах един камион и се блъснах в него. В резултат - счупих дясната си тазобедрена става. Пътувах от Нова Загора за Стара Загора. В 16,45 часа слънцето пада успоредно. Карах &bdquo;Алфа-Ромео&rdquo;. Шофьорът на камиона поправяше нещо. Реши да тръгне. Погледна назад, но не ме видя в огледалото. Колата ми беше сребриста на цвят. Камионът излезе на пътя, аз го настигнах и се блъснах в него. В колата съм успял да огъна волана напред и да се удържа. Но тя беше с предно предаване. Двигателят влезе навътре в купето и ме удари в коляното. Седалката бе много здрава. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>тазобедрената ми става се счупи!<br /> </strong></u></span><br /> По-лошото дойде след това. Закараха ме в болницата в Стара Загора. Там лежах 3-4 дни в реанимацията. В един момент докторите се скараха - кой да ми направи операцията...<br /> <strong><br /> - Защо се скараха?<br /> </strong>- Все пак бях световен шампион. Един от докторите бе пийнал по обед. В 15 ч. реши да започне интервенцията. Два пъти ме е изпускал от операционната маса на пода! Аз разбрах за този случай чак след година, защото съм бил под наркоза от упойката. <br /> <br /> <strong>- Теоретично при такова падане бихте могли да счупите още много части от тялото си.<br /> </strong>- Разбира се. Тазобедрената става е счупена отгоре. Слагат ми пирон, който трябва да я прихваща. Не са могли да направят рентгенография как точно са поставили пирона. Той излиза бързо краниално отгоре. В медицинската литература е описано, че след такова счупване човек би трябвало да тръгне след 6 месеца. А аз цяла година не можех да вървя. Минах през ТЕЛК. После отидох на рентген. Снимаха ставата в профил и във фас. Когато трябваше да се обърна, медицинската сестра се затича към мен и каза: &bdquo;Чакайте! Да не стане като при операцията!&rdquo;. Тогава я попитах какво е станало по време на операцията. Тя ме погледна учудено: &bdquo;Не знаете ли? Вие паднахте два пъти от масата на земята!&rdquo;. При падането се счупил и върхът на капитулума. Той не е вързан към основната кост и не получава кръвоснабдяване. Не може да се захранва и в един момент започва да некротизира, а така ставата &ldquo;хлопа&rdquo;. Ходих на балнеолечение в Горна баня, в Етрополе. Повече от три години прекарах с пирон в ставата. Накрая го извадиха, но ставата продължаваше да мърда. Реших да се подложа на повторна операция в Германия през 1995 г.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>В момента съм с изкуствена става с керамична глава<br /> </strong></u></span><br /> Вече 18 години съм така. Продължавам да ходя, да се боря, да играя баскетбол.<br /> <br /> <strong>- Между първата и втората операция са минали три години. Споменахте, че лекарят е бил пиян. Не се пада лесно от операционна маса.<br /> </strong>- Така е. Първата маса се надигаше нагоре, според височината на пациента. Отдолу се поставя някакъв метален щифт, който да подпира самата маса. Докторът е бил достатъчно пиян, за да ме изпусне 2 пъти на пода! Викнали са други лекари от &bdquo;Бърза помощ&rdquo;, за да ме вдигнат и да ме сложат на обикновена операционна маса, където да довършат операцията. Лекарят вече е бил започнал операцията, след което ме изпуска заедно с пирона. Тогава се чупи и върхът на капитулума. И с кугела не са били в състояние да установят, че има и друга травма.<br /> <strong><br /> - Желаете ли да кажете името на този лекар?<br /> </strong>- Не. Той почина. Беше ми комшия. Почина от алкохолизъм. Той ми донесе всички по-нататъшни усложнения.<br /> <br /> <strong>- Други здравословни оплаквания имате ли?<br /> </strong>- Леко повишено кръвно налягане. Стойностите на кръвната ми захар също са повишени. Преди 6 години бях в &bdquo;Пирогов&rdquo;. Казаха, че имам диабет, втори тип. Лекувам се постоянно и мисля, че е под контрол. <br /> <strong><br /> - Какво е борбата за вас?<br /> </strong>- Тя е най-древният спорт и съществува още от римски времена. Според мен не е силов, а по-скоро е много интелигентен спорт. Ще ви дам пример. В шахмата мислиш 5 минути къде да преместиш пешката. Поне петима души ти дават акъл. При борбата всичко става за десети от секундата - на дадената атака трябва да измислиш своя контраатака. Само по този начин ще победиш. Целта е да сложиш противника на гръб. Днешната борба е повече стратегия и тактика. Променят правилника, защото искат да я направят по-атрактивна и да привлича повече зрители и рекламодатели. Лично за мен борбата е удоволствие и хоби. Има състезатели, които по време на тренировката дават всичко от себе си. Но когато излязат на състезание, се &bdquo;вдървяват&rdquo;. А мускулатурата не може да бъде напрегната непрекъснато. Тя трябва да диша и да приема кислород. Кислородът е основният елемент, който съдейства за силата на мускулите. При липса на кислород се получава мравчена киселина и мускулът блокира. Когато по време на схватка не можеш да разпределиш правилно дишането си, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>ти просто блокираш<br /> </strong></u></span><strong><br /> - Откъде имате тази отлична медицинска грамотност?<br /> </strong>- От образованието си по ветеринарна медицина.<br /> <br /> <strong>- Сам ли платихте за операцията си в Германия? <br /> </strong>- Казаха ми, че лечението на ставата струва по 512 марки на ден. А аз като чужденец трябваше да плащам двойно. Наложи се да остана в клиниката 21 дни. Така че цялото лечение ми излезе около 25 хиляди марки. Въпреки, че бях световен шампион, не очаквах от Федерацията по борба да платят за разрешаването на моя здравословен проблем. Все пак се надявах на известна помощ, но не получих такава от тогавашния председател на федерацията Гриша Ганчев. След като не ме прие три пъти, реших, че няма да се правя на просяк и да ходя да се моля. Единствено Иван Славков, Бог да го прости, ми помогна тогава! <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за българските болници?<br /> </strong>- Разликата между българските и германските болници е огромна. Положението в нашите болници е просто отвратително! Преди 6 години ми казаха, че имам диабет втори тип. Бях настъпил един пирон и ми се възпали кракът. Влязох в &bdquo;Пирогов&rdquo; да ми направят операция. Тогава видях как 10 души лежат в една обща стая. Беше ужасно! <br /> <br /> <strong>- Какви специалисти са българските лекари според вас?<br /> </strong>- Има и нормални. Но голямата част от добрите заминаха за чужбина предвид мизерното заплащане, което получават тук. Не мисля, че има нещо нередно в това, лекарите да търсят по-добър начин на живот. В чужбина им предлагат заплати от 3 до 5 хиляди евро. Тук едва ли получават и по хиляда лева. Много от лекарите ги обвиняват в корупция. Според мен има нещо гнило. Не може здравеопазването да бъде на равнището отпреди 20 години!<br /> <strong><br /> - Цените на лекарствата по джоба на българина ли са?<br /> </strong>- Българският народ живее под екзистенц-минимума. Цените на лекарствата са безумно високи! <br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong></em>