Спасява Цола Драгойчева от смърт, тя от „благодарност” го праща на разстрел
Повечето историци го смятат за придворен гадател, астролог и таен съветник, като дори му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война. На пръв поглед в житието на легендарния Любомир Лулчев няма нищо необикновено. Той е роден в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души - учителя Петър Дънов и царя. До срещата си с Борис III през 1925 г. Лулчев е изживял доста житейски несгоди, затова твърди, че кармата на човека зависи от него и от никой друг.

На 20 май 1930 г. големият столичен всекидневник „Утро” съобщава на първата си страница, че в дома й на ул. "Мария Луиза" 197 зверски е заклана 39-годишната Ангелина Лулчева, съпруга на царския съветник Любомир Лулчев. Първият заподозрян е нейният съпруг.

Вестниците открито го наричат убиец. Много скоро обаче са открити истинските злодеи – майка и дъщеря. Дъщерята Малина Тимева, 19-годишна, е домашна прислужница на семейството. В полицията тя признава, че тя и майка й Стойна убиват г-жа Лулчева с една тесла, за да задигнат от дома й 32 000 лева и бижута. Месец след това, на 28 юни, е процесът. И двете получават смъртно наказание, но впоследствие то е отменено с доживотен затвор заради сватбата на царя. След 1944 г. излизат от затвора. По време на процеса срещу тях става известен един прелюбопитен факт – цели 18 години преди това Лулчев е предупредил жена си: "Скъпа, не се омъжвай за мен! Ще те убият!" Във фаталната нощ той е при Петър Дънов. После разказва, че изведнъж започва да усеща необяснима тревога. Сбогува се набързо с Учителя и тръгва към дома си. Още по пътя знае, че страшното му предсказание вече се е сбъднало.

На всичко отгоре същия ден той предупреждава жена си да заключи добре вратата, защото тази нощ се пада да бъде убита с тъп предмет

Нахълтва вкъщи и я вижда на пода, заклана, потънала в локва кръв. От този момент нататък повече не влиза в този дом. Отива да живее в пълно усамотение в една колиба в квартала на дъновистите „Изгрева". И връща зестрата на Ангелина - три от най-хубавите къщи в София, на нейните близки. Ангелина е голямата му любов, красива и много талантлива пианистка. Близките й я наричат Гела. Родена е в Мюнхен от майка еврейка и затова расте в Германия. Точно там среща за първи път младия авиатор Лулчев, който гостува на баща й генерал Станчо Радойков. (Генералът по-късно загива при атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”.) Любовта между двамата пламва от пръв поглед. Но още в началото на връзката им той й разказва за жестоките си видения. Тя обаче приема с усмивка страховете му. Когато той за малко се връща от фронта, тъй като е ранен, двамата се венчават. Съвременниците на Гела разказват, че тя е една от най-елегантните дами в София. Дядо й по майчина линия е сараф и затова носи изключително скъпи обеци, гривни, пръстени, медальони с диаманти, перли, тюркоази. Освен на красотата и богатството й цяла София й завижда и заради това, че има щастлив брак.

Още докато учи в школата за летци в Лондон, Лулчев проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер

който трябва да присъства на тържеството при връчването на дипломите им. Всички го чакат, но той не идва. Когато преподаватели и курсанти започват да се чудят какво става, Лулчев им обявява, че с него се е случило нещастие. Никой не му вярва. Скоро обаче пристига новината, че министър-председателят е катастрофирал и си е счупил крака. Когато се връща в България, за ясновидските му способности бързо се разчува. Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Младият авиатор прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в неговите съвети в продължение на 20 години - от 1923 до 1943. През пролетта на 1925 Лулчев го предупреждава, че се готви атентат срещу него.

По време на атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. царят отива на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си

През 1936 пак Лулчев го предупреждава за готвения нов атентат в Искърското дефиле (Арабаконак). Царят се спасява благодарение на това, че сам кара колата и с това заблуждава атентаторите, а шофьорът до него е убит. Запознати твърдят, че именно Лулчев съветва Борис да уволнява корумпирани министри и съдейства за назначаване на честни хора, като дава мнение по снимката или почерка на непознатите. Известни са случаи на измолено от него до царя помилване на доживотен затвор на 42-ма видни комунисти, осъдени на разстрел. Цола Драгойчева е сред тях. Близките й отиват при Лулчев и го молят за помощ. Той ходи на свиждане при нея, убеждава я да напише молба за помилване до царя поради това, че е бременна. Занася писмото при царя и той я помилва на доживотен затвор. След 9 септември 1944 от "благодарност", че е спасил живота й, извиква съветския посланик в т. нар. народен съд, за да поиска смъртната му присъда.

Когато научава, че се готви депортиране на българските евреи, Учителя Дънов вика Лулчев и му казва: „Кажи на царя, че ако пусне дори един евреин да изпратят в Полша, от теб, от семейството ти и от царското съсловие помен няма да остане.”

Лулчев веднага тръгва с кола да издирва монарха, но на третия ден се връща: „Не го открих нито във "Врана", нито в Костенец или Чамкория”. Явно гузен, че вече е подписал заповед за депортирането на евреите, Борис се крие някъде из страната. Тогава Учителя влиза в стаята си, излиза след малко и му казва: „Кричим”. Лулчев отива в Кричим и действително намира Негово Величество там. Предава му думите на Дънов. После двамата излизат навън, качват се в автомобила на царя, запрашват за София и пристигат в кабинета на вътрешния министър Габровски. Царят нарежда на Габровски: "Дай указа за евреите!" Габровски го изважда от желязната каса и му го подава. Царят с разтреперани ръце взема указа и го скъсва на парчета.

Този факт от биографията му обаче не е взет предвид, когато го изправят пред народния съд

Никой не отчита и това, че като хуманист и съпруг на еврейка той оказва влияние върху царя при спасяването на българските евреи. Никой не прочита внимателно и дневниците му, които той води тайно и от които се вижда истинската му роля в двореца. (Тези дневници видяха бял свят едва през 1990 г.). Преди да завършат разпитите на подсъдимите и се чуе думата на техните защитници, на 20 януари 1945 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) има заседание за обсъждане присъдите на Първи и Втори върховен състав на Народния съд. Когато стига до името на довереника на монарха – дъновиста Любомир Лулчев, главният обвинител изтъква, че според него той не трябва да бъде осъден. Изтъква няколко аргумента. Първо, в книгите, които е писал през 1940 г., Лулчев се е обявил против изстъпленията. Второ, той представлява „куриоз” за двореца –

не е получавал заплата, при царя е отивал само когато е бил повикван, застъпвал се е пред него за осъдени на смърт земеделци и комунисти,

за което не е вземал никакви пари и не е правил кариера в дворцовите служби. Освен това съветникът на царя е „говорил за мир”, бил е славянофил, а не германофил. Въпреки всичко на 1 февруари 1945 г. заедно с регентите е екзекутиран и Любомир.

Трагично завършва историята на едно от най-интелигентните семейства в София в началото на века. Любовта, започнала като приказка, приключва с две убийства. Дори ясновидец от неговия ранг не успява да промени хода на съдбата.