ЛИЧНОСТИ
Големият ромски цигулар Александър Михайлов (Аличко), който e концертирал по цял свят и над 40 години свири и по банкети, и приеми на всички нашенски величия от Бай Тошо до днешни дни, вече не може да държи лъка и цигулката. От няколко лета ромският Паганини прогресивно ослепява. Зрението му е трайно увредено, мъчи го диабет, има и неврологично заболяване. Макар и болен, маестрото се съгласи пред наш репортер да разкаже най-интересните случки от живота си. Два дни, след като Аличко даде това интервю, внезапно получи и тежък масиран инфаркт. Редакцията на вестнитка го подкрепя в тези тежки за живота му времена и му желае скорошно оздравяване.

Маестро, как са очите, не носиш очила, а и бастун не държиш в ръката си, макар че трудно вървиш, защо?
- Защото съм мъж! Срам ме е да хвана бастуна. Ще рекат: Виж го Аличко, не стига, че ослепя, ами и бастуна хвана. Нямам и 60 години. Ще карам така, докато още мога, макар че зрението ми е само осем процента. Виждам много слабо. Не мога да различавам хората. От диабета получих и неврологично заболяване, от което ми се схващат ръцете и краката, така че и химикалката даже не мога да държа, за да напиша нещо малко - за ноти да не говорим. А толкова много авторски композиции съм направил... Всичките в Националното радио са записани. Слепотата ме нападна за втори път в живота. Бях детенце само на три годинки, когато изведнъж ослепях напълно. Баща ми - бай Мустафа, беше заможен човек за времето си и не се спря да ми търси цярове и да плаща по доктори за слепотата ми. Три години кръстосвахме лечебниците из страната, но не можех да прогледна. И най-накрая, да се не надяваш, една циганка знахарка с баене върху две бучки захар, накапани с йод, ме изцери. Изядох захарчетата вечерта - на сутринта се събудих прогледнал. Стана из един път, както и ослепях?! Но сега май спасение няма! Кметът д-р Желев ми отпусна пари да се лекувам и ходих няколко пъти във Варна. Ходих и в София. 11 операции с лазерен лъч имам, но поне не ослепях на сто процента. Но духът ми е бодър!
Как стана така, че изведнъж ромите се оказаха с такъв голям фестивал, имам предвид “Рома фест”, който стартира през 93-та година? Откъде пари в онези гладни Луканови години?
- Точно самият Андрей Луканов е причината да го има този празник. По онова време свирих вечер в едно от елитните заведения на Стара Загора - “Бухчевата къща”. Там местните държавници водеха само отбрани гости на вечери. Една вечер бившият депутат Димитър Димитров от Стара Загора (сега зам.-министър по социалните въпроси на Емилия Масларова - бел.авт.) доведе в ресторанта самия Андрей Луканов. Аз се бях развихрил с цигулката. Гледам, че Луканов нещо май много ме харесва как свиря. Отидох до него, наведох се: с лъка и цигулката започнах да му свиря Сарасате, на ушенце. Той се разчувства. Направо се разтопи. Луканов цяла вечер ме прегръща, целуваше ме даже, вика ми, че съм бил виртуоз. Много комплименти ми направи и по едно време много сериозно рече: “Слушай сега, кажи ми какво искаш да направя за теб? Имам възможност - имаш го! Избирай! Каквото пожелаеш - това ще бъде!”- Аз обаче за себе си не помислих тогава и изтърсих: “Ами да вземем да направим един рома фест! Фестивал за автентична циганска музика, ама национален да е и с награди!” Той из един път каза: “Добре! Става!”. След месец време ме повика в София при себе си на разговор и стана работата.
Ти самият откога хвана цигулката?
- На 9 години започнах да свиря на цигулка и да си вадя хляба със свирня. Бай Шевкет-цигуларя - един от виртуозите на България, ме направи музикант. Плати си модерния костюм при татко, който му го уши не за пари, а срещу една детска цигулка. Голям бартер направи тати с него! Тоз бартер живота ми определи. Така от немай къде трябваше да свиря на цигулката и да вземам уроци от Шевкет. И започнах да свиря при него в едни модерен ресторант. Така като дете скрибуцах за една лимонада и две кебапчета. Но ми лепяха и на челото пари. После средно музикално училище в Бургас завърших и тати ме издържа. После и висше образование. Бяха ме приели в Консерваторията. Приеха ме и за ученик на Емил Камиларов. Три пъти само ходих при него на лекции. Но млад и луд за връзване - взех, че избягах с един състав на турне в Югославия. И като се върнах, Консерватория - ядец!
Открил ли си имена в музиката за тези години?
- Разбира се. Много певци, певици и музиканти минаха през мене: Димитър Пачков-Тигъра, аз го открих. Ибряма е бил на работа при мене. Учил съм го да свири. Още не беше женен за Мария Карафезиева. Беше в моя оркестър “Рома”- много ранни години. Трайчо Синапов, Ибро Лолов, народният певец Иван Кремов, кой ли още не... Но що са минали през оркестъра ми и в обкръжението ми, все са станали хора. Софи Маринова аз я открих! Аз й дадох първа награда на Втория “Рома фест” в Стара Загора. Тогава тя беше госпожа никоя. Беше сватбарска певица, но пееше много хубаво. И пак си пее хубаво, само дето не ми харесва у нея това, че живее със сина на мъжа си, откогото има дете, че и сватбата си развали... Но стилът на Софи Маринова аз съм й го правил.
Какво значи това?
- Начинът й на пеене е мой стил. Характерно е големият диапазон - гласовият периметър.
Повече от 40 години музикант, голям живот е падало?
- Голям! Много голям! Обиколих света и много любовници имах. И много поразии направих, но запазих семейството си. Една от любовниците ми даже жена ми яко я би. Оскуба я цялата. А оная българка - не се дава! Величка се викаше... Свирил съм на всичките приближени от антуража на Бай Тошо, та до държавниците от наши дни. Пред очите ми на един банкет Цола Драгойчева игра кючек. С метла, забита в препаска на корема си, хвърляше гюбеците. А после събира парса от партийците за нас, музикантите, в едно войнишко кепе. Какво ли не са виждали очите ми по тези пиршества - и с уиски сме се къпали даже, но ако го бях разправял наляво и надясно това, дето са го виждали очите ми, с теб сега да не си приказвахме. Белене ли, зандана ли - да са ми видели сметката.

Стара Загора,
Керка ХУБЕНОВА