Това е цинично и срамно, казва възмутено актрисата
<em>&ldquo;SOS&rdquo; е озаглавила биографичната си книга Надя Топалова, любимката на няколко поколения зрители в Народния театър за младежта, както тя самата държи да бъде наричан Младежкият театър. Според нея заглавието не е странно, защото смята, че &quot;сме в бедствено положение във всяко едно отношение, особено в културата&quot;. Представи я в камерната зала на Сатиричния театър със свой моноспектакъл. <br /> </em><strong><br /> Защо решихте да напишете тази книга?<br /> </strong>- Паметта е като къща на спомените. Там има много чекмедженца, шкафченца, големи ракли. Когато човек започне да ги отваря, както направих аз, намира различни сцени, хора, години, места. Написах &quot;SOS&quot; под формата на диалог &ndash; аз и другото ми аз, което непрекъснато се намесва в повествованието, като понякога спори с мен. Написала съм за срещи със спорни личности от детските си години - например с Георги Димитров, и от по-късните - с Тодор Живков.<br /> <br /> <strong>Това вашите мемоари ли са?<br /> </strong>- Не. Смятам, че е колаж, в добрия смисъл на думата. Колаж от моите преживявания, от преживянията на други, от моите размисли, от споделените мисли на други&hellip;<br /> <br /> <strong>Какви дълбоко лични моменти са описани в книгата?<br /> </strong>- Заживяхме под един покрив с бъдещия ми съпруг актьора Георги Джубрилов под неодобрителния поглед на баща ми. Един следобед сядаме ние двамата и Георги Аспарухов-Гунди на масата на баща ми. Казвам, че с Жоро ще се женим, а баща ми пита: &bdquo;Ти бе, знаеш ли, че вземаш парясница?&rdquo; &bdquo;Ами и аз съм такъв&rdquo;, смути се Георги. &bdquo;Ама тя има и дете&rdquo;, рече баща ми. &bdquo;Ами и аз&rdquo;, отвърна Джубрила. Татко се разплака и ни благослови. Странните ситуации около нашия брак не свършиха дотук.<br /> <br /> Когато в сватбения ден пристигнахме пред съвета, за да се разпишем, закъсняхме. Щеше да се наложи да отложим бракосъчетанието. Изведнъж тълпата от чакащи видя Георги Аспарухов, един от най-близките приятели на Джубрилов и, естествено, първи сватбар. До него - Иван Вуцов, изпълняващ ролята на кум. Това промени ситуацията. &quot;Гунди, Гунди&quot;, зашушукаха хората и сториха път на звездата. Ние използвахме мига и за нула време стигнахме където трябва. За четири минути и след две &quot;Да&quot; станахме семейство. Оттогава бяхме неразделни &ndash; докато смъртта ни раздели.<br /> <strong><br /> А какво място отделяте на отрицателните емоции, на тревогите си? <br /> </strong>- Отделила съм място на болни за мен теми като осъвременяването на класическите театрални текстове. Когато отивам да гледам &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo;, аз отивам да видя класическия текст. Какво значи това, да тънат актьорите полуголи във вода и да имитират на сцената секс движения. Това не е осъвременяване на Шекспир, а цинизъм. Тревожен е и въпросът за чалга културата. Ние възпитаваме чалга публика с чалга култура. Това е опростачване на вкуса, на възприятието, на това какво представляваш ти като човек. А простият човек най-лесно се води за носа и управлява. <br /> <br /> <strong>Усеща ли се носталгия между страниците?<br /> </strong>- Най-много има за театъра, за колегите, с които съм работила. Носталгия всъщност не е мръсна дума, не е съжаление и оплакване. Тя е наниз от спомени, наредени камъчета, които ни зареждат с енергия, с любов към миналото.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА<br /> </strong></em><br /> <br /> <strong><span style="color: #800000"><u><em>Автоблиц <br /> </em></u></span></strong><br /> <strong>Имаш ли комплекс, че си висока само 1,56 м?<br /> </strong>- Не, защото не аз съм виновна, че другите са по-високи от мен...<br /> <strong><br /> Какво е талантът?<br /> - Дар от Бога. Сбор от много човешки способности, съчетани хармонично.<br /> <br /> Театърът?<br /> </strong>- Увеличително стъкло. Но видът, в който съществува днешният театър, ми се струва ненужен в повечето случаи.<br /> <strong><br /> Истината?<br /> </strong>- Грим върху лицето на живота - време за всеобщи лъжи.<br /> <strong><br /> Миналото?<br /> </strong>- Говорим за него като за стар приятел, когото сме обичали и който е умрял.<br /> <strong><br /> Приятелите?<br /> </strong>- Моят девиз е: гледай приятелите си като на снимка - подбирай ги на подходяща светлина.<br /> <strong><br /> Какво цениш най-много у тях?<br /> </strong>- Искреността, верността, готовността във всеки момент при нужда да помогнат.<br /> <strong><br /> Страхуваш ли се в момента от нещо?<br /> </strong>- От войнстващата посредственост, от елементарните положителни емоции, от жестокостта на снобизма.<br /> <strong><br /> Какво е според теб възрастта?<br /> </strong>- Самовнушение.<br /> <br /> <strong>Животът?<br /> </strong>- Животът е кратко цъфтене и дълго увяхване - казва... Уланд.<br /> <strong><br /> Щастието?<br /> </strong>- &quot;Уморено страдание&quot; - Чарли Чаплин.<br /> <strong><br /> Славата?<br /> </strong>- Преходно явление. Днес си на върха - възхваляват те - има те. Утре те сриват - изчезваш. Важно е да можеш да останеш във времето.<br /> <strong><br /> Какво поддържа желанието на човек за живот?<br /> </strong>- Любопитството и непрекъснатото задаване на въпроси. Защото, ако си въобразим, че знаем всичко, няма защо да живеем.<br /> <strong><br /> Какво е според теб омразата?<br /> </strong>- Омразата, както и любовта, е силно чувство, но с отрицателен заряд. Да мразиш, означава да хвърляш емоциите си на бунището. Не си струва!<br /> <br /> <strong>Кой е най-големият дефицит в днешно време?<br /> </strong>- Липсата на нравственост. <br /> <br /> <strong>Какво те удивлява най-много в живота?<br /> </strong>- Краткостта му.<br /> <strong><br /> Каква си всъщност ти?<br /> </strong>- Спонтанна, нетърпяща фалша, лъжата, нагаждачеството, несправедливостта, отстояваща веруюто и идеалите си. Заради всичко това - определяна като конфликтна личност. А иначе - общителна, обичаща веселието, шегите. С две думи - нормален човек.<br /> <br /> <strong>Съжаляваш ли за нещо?<br /> </strong>- Да. Първо, че нямам още един живот, за да мога да дам цялата си любов, с която е изпълнено сърцето ми, на детската публика. И второ, че много късно осъзнах, че бях употребена. Идеалите ми рухнаха! Но докато за първия случай не се чувствам виновна - животът за съжаление е само един, - то за втория вината е само моя. Всеки сам избира.<br /> <br /> <em><strong>Откъс от книгата на Надя Топалова &bdquo;SOS&rdquo;</strong></em>