Ако не се лекува, заболяването почти винаги води до бъбречна недостатъчност. Най-добрият избор е навременната антибактериална терапия
<em>Пиелонефритът е бактериална инфекция на бъбреците и пикочните пътища. Най-честите причинители на заболяването са чревните бактерии. През последните години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми, включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път и (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.<br /> </em><br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Предразполагащите фактори за възникване на пиелонефрит са:<br /> </strong></u></span><br /> Смущения в нормалното оттичане на урината, предизвикани от други бъбречни заболявания - бъбречнокаменна болест, връщане на урина от пикочния мехур и др.<br /> <br /> Повишена концентрация на урината при намален прием на течности или значителна загуба на вода от организма. Неслучайно пиелонефритът зачестява през летните месеци, когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина.<br /> <br /> Други предразполагащи фактори са бременност и наличие на заболявания като захарен диабет, хроничен запек, травма при секс и др.<br /> <br /> Клиничните прояви на хроничния пиелонефрит в началото са нетипични и многообразни. Болният дълго време има само общи оплаквания - слабост, болки в кръста, леки повишавания на температурата, често уриниране (нерядко без смущения). Изглежда блед, леко подпухнал. При жените се явяват нарушения в менструалния цикъл. Не са редки и незначителни повишавания на кръвното налягане. В други случаи преобладават невротични оплаквания - главоболие, безсъние, раздразнителност, неустойчивост на настроението. Поради нехарактерните изяви болният от хроничен пиелонефрит дълго време може да бъде лекуван за неврастения и анемия или дори да му се направи операция за отстраняване на огнищни инфекции - сливици, зъби, апендицит. Истинският характер на заболяването обикновено се изяснява при изследване на урината по друг повод - бременност, грип, ангина. В много случаи хроничният пиелонефрит е случайна и неочаквана находка при на пръв поглед здрави хора. Находките в урината през ранните фази на хроничния пиелонефрит са непостоянни и могат за известно време да липсват, поради което са необходими многократни изследвания. От значение за лекуването е търсенето в урината на причинителите на заболяването посредством многократни бактериални посевки. Липсата на бактерии в урината обаче не изключва наличието на хроничен пиелонефрит. От значение за изясняване на заболяването са изследването на кръвта, рентгеновото и изотопното изследване на бъбреците.<br /> <br /> Протичането на хроничния пиелонефрит обикновено е затегнато - продължава години наред с редуващи се периоди на подобрение и влошаване. Влошаванията могат да настъпят наглед безпричинно, но по-често се обуславят от допълнителни инфекции, простуди, нарушения в диетата, бременност. Без лечение хроничният пиелонефрит завършва почти винаги с бъбречна недостатъчност. Наличието на инфекция налага и противобактериално лечение. Изборът на съответния медикамент, дозировката и тактиката на лечение са от компетентността на лекар. Само специалист може да реши след преглед и резултатите от изследванията дали е нужно да се прибегне към операция. В тежките и напреднали случаи се налага лечение в болница. <br /> <br /> Най-опасното усложнение на хроничния пиелонефрит е бъбречната недостатъчност - състояние, заплашващо живота и изискващо периодично пречистване на кръвта на всеки два дни (хемодиализа).<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Други усложнения на хроничния пиелонефрит са:<br /> <br /> </strong></u></span><em>- Високо кръвно налягане (вторична хипертония), чието лечение изисква комплексен подход.<br /> - Анемия (намаление на хемоглобина в кръвта).<br /> - Уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).<br /> - Нефросклероза (сбръчкване на бъбреците), амилоидоза и др.<br /> </em><br /> <em><strong>Внимание!<br /> Разпознаването на хроничния пиелонефрит е трудна задача и изисква ранна намеса на лекар. В комплексната диагностика на заболяването трябва да се имат пред вид и предразполагащите моменти - на първо място бъбречнокаменна болест, диабет, бременност, аномалии на пикочните пътища.</strong></em>