Художникът Генко Генов рисуваше гениално, но още по-гениално пиеше
Писателят Васко Жеков е роден на 9 януари 1941 г. в с. Ласкар, Плевенско. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Работил е като актьор в Плевенския куклен театър. Повече от 15 години е бил редактор и завеждащ отдел във в. "Литературен фронт".

Секретар е на Съюза на българските писатели от 1990 до 1994 г., говорител на СБХ и директор на Националния литературен музей до 2004 г.
Женен, има дъщеря Самуила.

- Г-н Жеков, защо се провали любовния роман с водещата на “Сеизмограф” Светла Петрова?

- Аз бях водещ в предаването “Сеизмограф” и със Светла сме само приятели. Бяха изкарали някъде, че майка й ме е харесвала за зет, но и това не е вярно. Истината е, че майка й нямаше и хабер, че аз съм женен. Не стана работата, но със Светла си останахме приятели.

- Можеш ли да назовеш най-характерните пороци на писателите в България, тези, които познаваш и с които си общувал?

- Писателите имат три основни порока. Първо, те пият, второ те се занимават с жени и третият им порок е, че пишат. Ето този трети порок остава завинаги. Освен дето пишат много, обичат да се хвалят.
Спомням си прочутия художник Генко Генков. Майка му е била известна ремсистка, партийна деятелка преди 9-ти и след 9-ти септември и в това си качество е могла да държи сметка на този или онзи. Веднъж тя отива в Художествената академия при Дечко Узунов и му казва: “А бе, господин ректоре, какво правите с тези студенти? Какво сте ги напъдили? Вие знаете ли, че наш Генко не е добре?” Но аз госпожа ще ви кажа истината. В изкуството всички трябва да бъдем малко луди, но наш Генко го прекаляваше. Рисуваше гениално, но още по-гениално пиеше.

- Не смяташ ли, че по онова време творците изтъкваха пороците си, за да печелят дивиденти от това? Слава, известност, някакъв порок като пиянство, ходене по жени, картоиграчество...

- Не. Напротив! Тези неща се пишеха като черна точка за авторитета на твореца от партийните организации. Искам да кажа, че литературен авторитет например не се печели чрез пороците. Затова и много хора преиграват. И особено пък сега.

- Кой според теб е бил най-скандалният писател или художник?

- Да скандализираш общественото мнение беше нож с две остриета по онова време. Едното е за добро, а другото е непременно за лошо. Такъв например беше Христо Стоянов, писател-белетрист. Той е от Смолян и написа една книга “Рязаният поп”, свързана със съдбата на мюсюлманите в България. Спомням си, че тогава неговият издател Николай Лозанов го посъветва,

за да му се продаде книгата, да си счупи прозорците на къщата.

Христо взе, че си счупи прозорците. Тогава случаят се раздуха в печата и не щеш ли книгите му тръгнаха. Обаче всичкото това не го прави истински писател, нали?

- Зная, че сте били твърде близки с Христо Калчев...

- Вярно е, че бяхме близки с Христо Калчев. Ние бяхме една голяма група, в която маниаци се събирахме в тихия кът на ресторанта на СБП. Там бяха предимно Георги Джагаров, Дончо Цончев, Васил Попов, Христо Калчев, Христо Фотев, Виктор Пасков, Владо Даверов, Николай Кънчев, Янко Станоев, Георги Трифонов. Вечерите ни преминаваха главно в едни много сериозни запои. Но това не пречеше всички да пишат. Тогава там бяха и художниците Иван Кожухаров, Вежди Рашидов и други.

Малцина знаят обаче какъв писател е Христо Калчев. Много от тях знаят за вулгарните му романи, но никой не знае за поемата му “Вангел”, например. Така че ако говорим за недостатъците и пороците на писателите и въобще на творците, те с времето отпадат. Така

Карел Чапек е бил дребен мошеник,

но да сте чували нещо за това?

- Преди време в интервю за нашия вестник вие казвахте, че Калчев си е заложил апартамента, трудно си е изплатил дълга и затова най-вече се пропил. Продължавате ли да твърдите това?

- Да. Той го заложи, после го откупи, когато започна да печели пари от вулгарните си романи. Но трябва да призная, че благодарение на него аз разбрах, че на 10 ноември 1989 г. ще бъде свален Тодор Живков. Това ми го съобщи лично Христо Калчев в 11 часа в Кафенето на писателите.

- Какво знаеш за отклоненията на Вежди Рашидов? Знам, че поназнайваш някои неща?

- Няма да ти разкажа сега, но може би на един по-късен етап.

- Защо по-късно?

- О, не! Не изчерпвай темата сега. Много съм му набрал на тоя. Имам един приятел, който работи при него, много е болен и не искам да му навредя.

- На болния приятел ли не искаш да навредиш? Каква връзка има тогава Вежди Рашидов?

- Ами с Веждито ходим заедно да го гледаме по болниците. И дано оздравее, но няма да ви кажа кой е, защото не искам да го прочета по вестниците.

- Какво най-много те дразни днес в културното ни пространство? С какво не можеш да се примириш?

- Иска ми се да ти кажа нещо за една твърде колоритна и актуална напоследък личност като проф. Юлиян Вучков. Както се знае, в определен период от време аз също съм се изявявал като водещ. Него го гледам, но не го слушам. Просто изключвам звука на телевизора и гледам как той ръкомаха. Освен това грандоманството, самочувствието, което той има, придобиват застрашителни размери. Той твърди, че е написал 26 книги, от които четири са фундаментални. Какво да ти кажа. Или момчето-старец не разбира какво значи думата фундаментално, или аз нещо не съм разбрал. Аз не го харесвам, защото всичко при него е меркантилно. Той продължава да хвали Съюза на писателите и онзи ден ги противопостави на всички останали. Отдавна не съм член на СП, аз го напуснах. Не одобрявам дейността му, защото там има номенклатурчици от Татово време, които заемат синекурни длъжности. И не виждам млади хора.

- Защо точно Юлиян Вучков набеждаваш в меркантилност?

- Ще дам само един пример за меркантилност. Представяш ли си, той се пише член на СП и идва да се обажда от телефоните на Съюза и по този начин изяжда всеки месец по една минимална заплата от бюджета на творческия съюз, и то при условие че получава 7 хиляди лева заплата. Това аз не съм го казвал, той го е обявявал по телевизията. Ето вижте какво пише тук. /Интервюираният вади изрезка от столичен вестник 2010 г., в която Юлиян Вучков заявява: “Генералният директор на телевизията /ТВ 2, бел.авт./ обеща, че ще ми повишат заплатата за услуги към повишаване на рейтинга на телевизията. Вдигат ми я от 6 на 7 хиляди лева и буквално няма и месец ме викат и ми казват, че съм освободен.”

- Кой според теб лансира професора в писателския съюз?

- Петко Братинов. Той е един от тези синодални старци, които умеят да привличат хора като Вучков. И единствено като че ли той го търпи.

Все едно, когато навремето

Алис Крайчева, както не бе допускана до микрофона в радиото поради дефект в говора

отиде в телевизията.

- Преди да заговорим за професора, ти говореше за хора от Държавна сигурност, внедрени при вас...

- Да. Те бяха четирима-петима души, които си бяха на служба там. Идваха при нас, пиеха заедно с нас или както казваше Досю Досев – те дойдоха да ни следят, но ние ги научихме да пият и те ги уволниха.

- Срещаше ли по-късно тези хора?

- Разбира се. Имаше един Емил, който почина малко след 10 ноември 1989 г. Другият, Петко Михов, се казваше, той доста хора спаси.

- Как така спаси?

- Ами понякога му докладваха, че сме си разправяли вицове. И трябва да ти кажа, че по-мъжко поведение от неговото не съм видял. Така до Михов беше стигнал слухът, че проф. Васил Колевски пренасял тайно магнетофончета от Гърция. Когато тръгвахме някъде за чужбина, винаги имаше по един агент на ДС, на който ние му се числяхме, така да се каже. Например тръгват 60 бройки писатели и той 60 бройки трябва да върне. Така беше, когато пътувахме за Гърция, и Петко Михов ни придружаваше. Имаше един случай, в който проф. Васил Колевски го спряха на границата. Тогава Петко ходи там да се разправя да го пуснат. Но какво да кажа - времената бяха други. И тези, милиционерчетата, също имаха насрещен план. Например те вземаха върнати материали от редакциите и правеха разни неща с тях. Ти не може да не знаеш, върнали са ти един материал от дадена редакция, милиционерчетата го прибират и после ти правят картонче. За голяма част от тези действия хората от Държавна сигурност са си писали актив, отчитане на дейност и толкоз.
Така например за

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата съм сто процента сигурен, че има картонче в ЦРУ.

- Защо да има картонче?

- Защото преди това работеше в радио “Свободна Европа”. А там всички журналисти бяха проучвани и вербувани. Както се е случило и с Георги Коритаров, предполагам.


Александрина РОКАНОВА