Мъжете страдат 2 пъти по-често от жените
При ранния рак на стомаха липсват характерни симптоми. В началото те са неспецифични и се срещат при много заболявания. Възможно е да има: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>отпадналост, безапетитие, липса на енергия, тежест в горната част на корема<br /> </strong></u></span><br /> Начални оплаквания обаче може и да липсват. Възможно е първите симптоми да се проявят от страна на други органи, което е признак на развили се вече метастази. Липсата на апетит и спадането на тегло се наблюдават при 50-70 на сто от болните - те обаче често са късни симптоми на заболяването. <br /> <br /> Напредването на тази коварна болест е последвано от тежест в горната средна част на корема, болки, дискомфорт. Подобни болки изпитват около 70 на сто от пациентите с рак на стомаха.<br /> <br /> Клиничните симптоми се определят от големината на тумора и мястото, на което се развива. Когато той е обхванал началната част на стомаха, водещ симптом е затрудненото гълтане или връщане на току-що погълната храна. Повръщане се наблюдава по-често при рак, който е обхванал крайната част на стомаха - прехода на стомаха към дванадесетопръстника. Ранното засищане (засищане скоро след началото на храненето) е характерен симптом за рак, който обхваща като пояс стомаха. Събирането на течност в коремната кухина говори за напреднал процес. <br /> <br /> Заболяването протича сравнително бързо и трае обикновено около 6 месеца до 1 година след откриването му. При по-млади хора то протича още по-бързо и с относително по-голяма злокачественост. В хода на болестта може да настъпят редица усложнения като кръвоизливи (хематемеза и мелена), стеноза на пилора, перфорация на стомашната стена и др. Процесът бързо метастазира в регионалните лимфни възли и черния дроб. При метастази в черния дроб той нараства, става твърд и неравен, появява се жълтеница. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Диагнозата трябва да се постави колкото е възможно по-рано <br /> </strong></u></span><br /> За нея допринасят не само познаването на клиничната картина и упоритото търсене на заболяването, но и широкото използване на ендоскопското (гастроскопското) изследване с целенасочена биопсия, рентгеновото изследване и диспансерното наблюдение на предраковите състояния на стомаха (хронични атрофични гастрити, стомашна полипоза, гигантски хронични язви на стомаха и др.).<br /> <br /> Класическите методи за лечение включват хирургична операция, лъчетерапия и химиотерапия.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Водещ метод за лечение е хирургичното отстраняване на тумора</strong></u></span> <br /> <br /> Видът на операцията се определя в зависимост от местоположението на тумора и разпространението на процеса. При дифузно разпространен тумор и такъв в средната част на стомаха се налага цялостно отстраняване на стомаха. При локализации в горната и долната трета на стомаха се извършва частичното му отстраняване, понякога с част от хранопровода или червата. В ранните стадии 5-годишната преживяемост след оперативно лечение е 90%. С напредване на стадия преживяемостта прогресивно намалява. <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Лъчетерапията се предписва от лекаря<br /> </strong></u></span><br /> Ефикасността на метода при самостоятелното му приложение е ограничена. Най-често се използва в схеми за комбинирано лечение с химиотерапия след оперативно отстраняване на тумора и за намаляване на болките и кървенето при напреднали тумори. Страничните ефекти от лечението включват гадене, позиви за повръщане, обща умора и отпадналост.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Химиотерапия<br /> </strong></u></span><br /> Възможностите на метода за самостоятелно приложение са ограничени. Най-често се използва в комбинация с оперативно лечение. Целта в тези случаи е да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение с оглед да се намали размерът на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Страничните ефекти от лечението включват: обща отпадналост, гадене и повръщане, косопад, промени в кръвната картина.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Комбинирано лечение<br /> <br /> </strong></u></span>Незадоволителните резултати от лечението с отделните методи са причина основните усилия през последните години да се насочат към комбинирането им, с оглед да се подобрят ефикасността и преживяемостта на болните.<br /> <br /> <em><strong>Внимание!<br /> Напредването на заболяването може да се прояви с кървене от тумора, което най-често се наблюдава като мелена (кръвта преминава по стомашно-чревния тракт и се смесва с изпражненията, като ги прави черни и лъскави). Кървенето може да се забележи и при повръщане. Тогава кръвта придава на повърнатата материя керемиденочервен цвят. При някои болни се намира увеличен лимфен възел в ямката над лявата ключица, който е резултат на разсейка в този лимфен възел.</strong></em>