Заради двойка по литература големият писател повторил X клас.
<em>През януари 2009 г. Виктор Пасков се сгодява за 20 години по-млада от него дама на име Пепи Михайлова. Той има вече 4 брака зад гърба си, но не се притеснява да поиска ръката й по възможно най-нестандартния начин &ndash; по телефона. Тя, от своя страна, нито за миг не се поколебава да приеме предложението. Сватбата е насрочена за март. Малко след това писателят усеща силни болки в единия крак, после &ndash; в ръката и в другия крак. Диагнозата е страшна: рак на белите дробове с разсейки.<br /> </em><br /> <strong>- Чувал съм, че приема стоически удара на съдбата и до последно е убеден, че не всичко е изгубено? <br /> </strong>- Да, така е. Двамата с Поли се вкопчват в малкото им оставащо време, обичат се и даже правят отчаяни планове за бъдещето. Малко преди това обикалят Европа и прекарват прекрасни моменти.<br /> След като у нас докторите не успяват да се преборят с рака, външно министерство му урежда лечение в болница в Берн. (Нали през последните години той беше културен съветник в посолството ни в Швейцария.) Много късно обаче, защото ракът вече беше поразил цялото му тяло. <br /> Поли, която Виктор нарича галено Яник, бди над него, но й се налага да се върне в България за два дни, за да уреди отпуската си. Именно тези дни се оказват фатални. Състоянието му рязко се влошава. <br /> <br /> Когато го вижда за последен път, Виктор вече не може да говори. Отиде си от този свят <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> навръх Великден, 16 април&hellip;<br /> <br /> </strong></span><strong>- Авторът на &ldquo;Германия &ndash; мръсна приказка&rdquo; се славеше като тънък ценител на нежния пол. Известно е, че е имал няколко брака&hellip;<br /> </strong>- Не приравнявайте любовта с брака. И това се случва, но рядко. Виктор задължително правеше тази разлика. <br /> <br /> Като всеки бохем, когато беше на градус, закачаше момичетата в писателското кафене, но само след няколко часа вече не помнеше имената им и ги наричаше &bdquo;Маргарита&rdquo;. Повечето от тях, разбира се, не оставаха възхитени и после избягваха компанията му.<br /> Когато го питаха какво са дали и какво са му отнели жените, той отговаряше, че това за него е най-трудният въпрос. Защото <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> имаше зад гърба си 4 брака<br /> </strong></span><br /> И защото сам често се питаше дали многобрачните мъже като него не се женят всъщност за една и съща жена. Жените играеха огромна роля в неговия живот и отношението му към тях винаги беше дълбоко. По тази причина, казваше Виктор, погледът ми към тях придобива трагизъм, който много често усложнява неимоверно любовта. В тяхна полза обаче можел да каже, че почти всичко, което е написал, е вдъхновено от жени и посветено на тях. И ако резултатът е добър - за тях остава славата, а за него трагизмът.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Женил се е за германка, французойка, българка и&hellip; добруджанка. <br /> </strong></span><br /> Много държеше да отдели добруджанката, защото според него това е самобитна националност, вид състояние на индивида.<br /> <br /> Първата му съпруга се казва Ингрид и е от Лайпциг. Беше учителка по руски език. Имат заедно дъщеря Никол. <br /> <br /> Втората му съпруга е французойката проф. Мари Врина &ndash; филолог, литературовед и преводач. Навремето от любов към Виктор започва да учи български и го усвоява до съвършенство. Днес тя си спомня как е учила нашия език по един учебник, на който <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всеки урок свършвал със &bdquo;Слава на БКП, Слава на Тодор Живков&ldquo;. <br /> </strong></span><br /> За съжаление и този брак на Пасков се оказа неуспешен, въпреки че е скрепен с общия им син Александър. След развода си с отзования заради &ldquo;действия, несъвместими със заемания от него пост и уронващи престижа и доброто име на институциите&rdquo; директор на културния ни институт в Берлин, Мари Врина не напуска България, защото намира тук нова любов - архитект, който е доста по-млад от нея. Днес проф. Мари Врина-Николов преподава в Националния институт за източни езици и цивилизации в Париж, където се изучават 95 езика. <br /> <br /> Тя е абсолютно убедена, че младите трябва да познават творчеството на Виктор Пасков, &bdquo;защото той винаги е мил много млад, защото никога не се е съгласявал с готовите неща, с онова, което искат от нас. Просто е бунтар по душа&ldquo;. <br /> <br /> Проф. Мари Врина е упълномощена от наследниците на писателя &ndash; дъщеря му Никол, която живее в Германия, и сина Александър, да събере в 5 тома написаното от Пасков. Първите два тома вече са на пазара. <br /> <br /> Третият му кратък брак е с една дама на име Мартина, от която няма деца. Доста по-младата от него цигуларка Пенка Паскова е четвъртата му съпруга. С нея също нямат деца, но тя има син, май от предишен брак. В една от книгите си (&ldquo;Германия - мръсна приказка&rdquo;) Виктор разказва и за някакво <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>извънбрачно момче, пак от германка, <br /> </strong></span><br /> но никой не знае това достоверна история ли е, или авторска измислица. Няма и да узнаем навярно. <br /> - Познавате се с Пасков още от ученическите години. В едно негово интервю преди години четем, че когато бил дете, не му била спестена нито една &bdquo;мръсна приказка&rdquo; от действителността. Какво според вас е имал предвид? <br /> - Ами това, че едва 5-годишен вече знае, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>единият му дядо и двамата му вуйчовци са изпратени в Белене<br /> </strong></span><br /> и майка му по цели нощи плаче и се моли да не загинат там като толкова други. После беше изхвърлен от пионерската организация. Впоследствие - от комсомола. Откъде ли не. Такива неща те правят насила различен от другите. Нямаше &quot;мръсна приказка&quot;, която да му беше спестена. <br /> <br /> <strong>- Проявяваше ли още в онези ранни години писателския си талант?<br /> </strong>- Колкото и странно да ви звучи &ndash; нито веднъж по никакъв повод! Голямата му любов беше музиката. Свиреше, пееше, съчиняваше песни. Неслучайно после записа и завърши консерватория в Лайпциг и до 1980 година работеше в Германия като композитор, джазмен, оперен певец и музикален критик. <br /> <br /> Малко известен е фактът, че е пял като бас баритон 12 години по най-големите оперни сцени в Европа. Но не и у нас, освен ако, както отбелязва самият той, не се броят участията му на сцената в НДК, когато познати го помолили да пее. <br /> <br /> Сега се сещам за един куриоз от ученическите ни години. В X клас Виктор остана на поправителен изпит по български и му се наложи да повтори годината. Именно тогава от яд и огорчение започна да съчинява язвителни стихотворения и да ги пише с флумастер по вратите на училищната тоалетна. С други думи, стана писател от ярост и отмъщение. <br /> <br /> След като в Германия се изявява като истински и много търсен професионалист, идва литературата като негов основен занаят и помита всичко. Книгите му започват да се издават в Европа и Щатите, а тиражът им отдавна е надхвърлил 2 милиона. <br /> <br /> <strong>- Споделял ли е с вас коя е дамата, която се крие зад Ина от романа му &bdquo;Аутопсия на една любов&rdquo;, който с откровената си еротика разбуни духовете сред лицемерните пуритани? <br /> </strong>- Тази книга Виктор написа само за един месец, като за 3 месеца преди това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изчел всички порносписания в Германия. <br /> </strong></span><br /> Странен подход, но явно е искал да постави пределите на тази емоция. <br /> <br /> Що се отнася до Ина, той категорично отказваше да я разконспирира. Толкова противоречиви мнения и оценки се чуха по неин адрес &ndash; че е нимфоманка, че е фатална жена, сексуална гаубица, чудовище, ехо от бъдещето, нов тип чувственост, идеал за всяка разкрепостена феминистка, мечта на сексуалните маниаци!&hellip; Как да ти кажа, обясняваше Виктор, че тя действително съществува или е съществувала в моя живот. Тогава би трябвало да подаде оплакване до главния прокурор и да ме осъди на 200 години затвор. Нека да кажем, че Ина е това, което тайно мечтае да бъде всяка нормална жена, ако наистина е жена. <br /> <br /> Веднъж разговаряхме с него на тема дали мъжът и жената могат да бъдат &bdquo;сродни души&rdquo;. Могат, настоя той, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен &ndash; също. Сродни души са впрочем и мутрата, и мутресата. Катастрофа. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Познавам куп диригенти, на които куп певици превърнаха живота в ад <br /> <br /> </strong></span>и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни. Даже е за предпочитане, твърдеше Виктор. <br /> <br /> Когато го питаха кога според него се появява точката на пречупване в една връзка и идеята за раздяла, той отговаряше: &bdquo;Когато се появи недоверието. Подозрението, че човекът, с когото си се свързал завинаги и комуто си се раздал без остатък, не ти отговаря със същото, а живее свой паралелен живот. Че не си разбран. Че всичко е стотният спектакъл на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самота.&rdquo; <br /> <br /> Той винаги изживяваше болезнено раздялата. Просто защото беше такъв и не можеше другояче. Мразеше пустотата, самотата, празното пространство, които са неизбежни спътници след брака.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Венелин МИТЕВ<br /> </strong>