18 Март 2011, 20:19
17449 прочита
2 коментара
Заради двойка по литература големият писател повторил X клас.
<em>През януари 2009 г. Виктор Пасков се сгодява за 20 години по-млада от него дама на име Пепи Михайлова. Той има вече 4 брака зад гърба си, но не се притеснява да поиска ръката й по възможно най-нестандартния начин – по телефона. Тя, от своя страна, нито за миг не се поколебава да приеме предложението. Сватбата е насрочена за март. Малко след това писателят усеща силни болки в единия крак, после – в ръката и в другия крак. Диагнозата е страшна: рак на белите дробове с разсейки.<br />
</em><br />
<strong>- Чувал съм, че приема стоически удара на съдбата и до последно е убеден, че не всичко е изгубено? <br />
</strong>- Да, така е. Двамата с Поли се вкопчват в малкото им оставащо време, обичат се и даже правят отчаяни планове за бъдещето. Малко преди това обикалят Европа и прекарват прекрасни моменти.<br />
След като у нас докторите не успяват да се преборят с рака, външно министерство му урежда лечение в болница в Берн. (Нали през последните години той беше културен съветник в посолството ни в Швейцария.) Много късно обаче, защото ракът вече беше поразил цялото му тяло. <br />
Поли, която Виктор нарича галено Яник, бди над него, но й се налага да се върне в България за два дни, за да уреди отпуската си. Именно тези дни се оказват фатални. Състоянието му рязко се влошава. <br />
<br />
Когато го вижда за последен път, Виктор вече не може да говори. Отиде си от този свят <br />
<span style="color: #800000"><strong><br />
навръх Великден, 16 април…<br />
<br />
</strong></span><strong>- Авторът на “Германия – мръсна приказка” се славеше като тънък ценител на нежния пол. Известно е, че е имал няколко брака…<br />
</strong>- Не приравнявайте любовта с брака. И това се случва, но рядко. Виктор задължително правеше тази разлика. <br />
<br />
Като всеки бохем, когато беше на градус, закачаше момичетата в писателското кафене, но само след няколко часа вече не помнеше имената им и ги наричаше „Маргарита”. Повечето от тях, разбира се, не оставаха възхитени и после избягваха компанията му.<br />
Когато го питаха какво са дали и какво са му отнели жените, той отговаряше, че това за него е най-трудният въпрос. Защото <br />
<span style="color: #800000"><strong><br />
имаше зад гърба си 4 брака<br />
</strong></span><br />
И защото сам често се питаше дали многобрачните мъже като него не се женят всъщност за една и съща жена. Жените играеха огромна роля в неговия живот и отношението му към тях винаги беше дълбоко. По тази причина, казваше Виктор, погледът ми към тях придобива трагизъм, който много често усложнява неимоверно любовта. В тяхна полза обаче можел да каже, че почти всичко, което е написал, е вдъхновено от жени и посветено на тях. И ако резултатът е добър - за тях остава славата, а за него трагизмът.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Женил се е за германка, французойка, българка и… добруджанка. <br />
</strong></span><br />
Много държеше да отдели добруджанката, защото според него това е самобитна националност, вид състояние на индивида.<br />
<br />
Първата му съпруга се казва Ингрид и е от Лайпциг. Беше учителка по руски език. Имат заедно дъщеря Никол. <br />
<br />
Втората му съпруга е французойката проф. Мари Врина – филолог, литературовед и преводач. Навремето от любов към Виктор започва да учи български и го усвоява до съвършенство. Днес тя си спомня как е учила нашия език по един учебник, на който <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>всеки урок свършвал със „Слава на БКП, Слава на Тодор Живков“. <br />
</strong></span><br />
За съжаление и този брак на Пасков се оказа неуспешен, въпреки че е скрепен с общия им син Александър. След развода си с отзования заради “действия, несъвместими със заемания от него пост и уронващи престижа и доброто име на институциите” директор на културния ни институт в Берлин, Мари Врина не напуска България, защото намира тук нова любов - архитект, който е доста по-млад от нея. Днес проф. Мари Врина-Николов преподава в Националния институт за източни езици и цивилизации в Париж, където се изучават 95 езика. <br />
<br />
Тя е абсолютно убедена, че младите трябва да познават творчеството на Виктор Пасков, „защото той винаги е мил много млад, защото никога не се е съгласявал с готовите неща, с онова, което искат от нас. Просто е бунтар по душа“. <br />
<br />
Проф. Мари Врина е упълномощена от наследниците на писателя – дъщеря му Никол, която живее в Германия, и сина Александър, да събере в 5 тома написаното от Пасков. Първите два тома вече са на пазара. <br />
<br />
Третият му кратък брак е с една дама на име Мартина, от която няма деца. Доста по-младата от него цигуларка Пенка Паскова е четвъртата му съпруга. С нея също нямат деца, но тя има син, май от предишен брак. В една от книгите си (“Германия - мръсна приказка”) Виктор разказва и за някакво <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>извънбрачно момче, пак от германка, <br />
</strong></span><br />
но никой не знае това достоверна история ли е, или авторска измислица. Няма и да узнаем навярно. <br />
- Познавате се с Пасков още от ученическите години. В едно негово интервю преди години четем, че когато бил дете, не му била спестена нито една „мръсна приказка” от действителността. Какво според вас е имал предвид? <br />
- Ами това, че едва 5-годишен вече знае, че <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>единият му дядо и двамата му вуйчовци са изпратени в Белене<br />
</strong></span><br />
и майка му по цели нощи плаче и се моли да не загинат там като толкова други. После беше изхвърлен от пионерската организация. Впоследствие - от комсомола. Откъде ли не. Такива неща те правят насила различен от другите. Нямаше "мръсна приказка", която да му беше спестена. <br />
<br />
<strong>- Проявяваше ли още в онези ранни години писателския си талант?<br />
</strong>- Колкото и странно да ви звучи – нито веднъж по никакъв повод! Голямата му любов беше музиката. Свиреше, пееше, съчиняваше песни. Неслучайно после записа и завърши консерватория в Лайпциг и до 1980 година работеше в Германия като композитор, джазмен, оперен певец и музикален критик. <br />
<br />
Малко известен е фактът, че е пял като бас баритон 12 години по най-големите оперни сцени в Европа. Но не и у нас, освен ако, както отбелязва самият той, не се броят участията му на сцената в НДК, когато познати го помолили да пее. <br />
<br />
Сега се сещам за един куриоз от ученическите ни години. В X клас Виктор остана на поправителен изпит по български и му се наложи да повтори годината. Именно тогава от яд и огорчение започна да съчинява язвителни стихотворения и да ги пише с флумастер по вратите на училищната тоалетна. С други думи, стана писател от ярост и отмъщение. <br />
<br />
След като в Германия се изявява като истински и много търсен професионалист, идва литературата като негов основен занаят и помита всичко. Книгите му започват да се издават в Европа и Щатите, а тиражът им отдавна е надхвърлил 2 милиона. <br />
<br />
<strong>- Споделял ли е с вас коя е дамата, която се крие зад Ина от романа му „Аутопсия на една любов”, който с откровената си еротика разбуни духовете сред лицемерните пуритани? <br />
</strong>- Тази книга Виктор написа само за един месец, като за 3 месеца преди това <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>изчел всички порносписания в Германия. <br />
</strong></span><br />
Странен подход, но явно е искал да постави пределите на тази емоция. <br />
<br />
Що се отнася до Ина, той категорично отказваше да я разконспирира. Толкова противоречиви мнения и оценки се чуха по неин адрес – че е нимфоманка, че е фатална жена, сексуална гаубица, чудовище, ехо от бъдещето, нов тип чувственост, идеал за всяка разкрепостена феминистка, мечта на сексуалните маниаци!… Как да ти кажа, обясняваше Виктор, че тя действително съществува или е съществувала в моя живот. Тогава би трябвало да подаде оплакване до главния прокурор и да ме осъди на 200 години затвор. Нека да кажем, че Ина е това, което тайно мечтае да бъде всяка нормална жена, ако наистина е жена. <br />
<br />
Веднъж разговаряхме с него на тема дали мъжът и жената могат да бъдат „сродни души”. Могат, настоя той, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен – също. Сродни души са впрочем и мутрата, и мутресата. Катастрофа. <br />
<span style="color: #800000"><strong><br />
Познавам куп диригенти, на които куп певици превърнаха живота в ад <br />
<br />
</strong></span>и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни. Даже е за предпочитане, твърдеше Виктор. <br />
<br />
Когато го питаха кога според него се появява точката на пречупване в една връзка и идеята за раздяла, той отговаряше: „Когато се появи недоверието. Подозрението, че човекът, с когото си се свързал завинаги и комуто си се раздал без остатък, не ти отговаря със същото, а живее свой паралелен живот. Че не си разбран. Че всичко е стотният спектакъл на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самота.” <br />
<br />
Той винаги изживяваше болезнено раздялата. Просто защото беше такъв и не можеше другояче. Мразеше пустотата, самотата, празното пространство, които са неизбежни спътници след брака.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Венелин МИТЕВ<br />
</strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Народната певица Радостина Паньова: Не се обиждам, че ме наричат попадия
03 Окт. 2016, 13:20
Интервю
Шеф Борис Петров пред "ШОУ": Манчев не е готвач, просто иска да се показва по телевизията!
19 Септ. 2016, 18:25
2 Коментара: