Надежда за болните от Паркинсон

Развитието на страданието се провокира от болестотворни протеини, категорични са учените

16 Март 2011, 13:28 21495 прочита 7 коментара

Най-модерният метод е имплантирането на специален електрод в мозъка, който го стимулира с електрически импулси.

Развитието на страданието се провокира от болестотворни протеини, категорични са учените

Шведски изследователи от университета в Луанда установили механизма на развитие на болестта на Паркинсон в организма на човека. Това дава надежда за разработване на методика за лечение в ранните стадии на заболяването. “Бихме искали да пристъпим към лечението колкото може по-рано, за да преустановим постепенното влошаване на състоянието или поне да го потиснем дотолкова, че на човека да му останат още достатъчно години нормален живот”, казва проф. Патрик Бурндин в интервю за популярна агенция. Изследванията показват, че много често болестта се заражда 5-10 години преди появяването на първите симптоми. Всички знаете класическите признаци - треперещи или направо казано тресящи се части от тялото, вдървеност, влошено равновесие. 5-10 години преди появяването на тези класически признаци пак има симптоми, които са много-по слабо изразени и не са така явни - това са влошаване на обонянието, проблеми със съня и нарушение в храносмилането. Според проф. Брундин и неговите колеги това е предизвикано от увреждане на отделни дялове от мозъка с т.нар. болестотворни протеини. Развитието на болестта се определя от темповете на проникване на тези протеини в другите дялове на мозъка. Този процес може да се сравни с разпространението на инфекция, с тази разлика, че тук инфектирането се проявява вътре в мозъка - от клетка на клетка. А заразяването на човек от човека е невъзможно, както е при обичайната инфекция. Откриването на тези болестотворни протеини предоставя възможността да се получат лекарства, които биха могли да преустановят тяхното разпространение в организма. Но за целта е необходимо да се решат редица други проблеми. И на първо място - диагноза на болестта в ранен стадий. По думите на Брундин в тази ситуация учените разглеждат възможността за използване на томографа, както и анализите на кръвта и гръбначномозъчната течност. Третият вариант е анализ на симптомите разсеяност и комбинацията им с тези, на чиято основа се определя предразположеността към проблеми с моториката, т.е. движението. Наскоро Европейският изследователски съвет съобщи за решението си да отдели на изследователския екип на Брундин около 20 милиона шведски крони за продължаване на изследванията. А тяхната цел, както вече съобщихме, е създаването на препарати за лечение на болестта на Паркинсон. Но според самия професор лекарството може да бъде получено не по-рано от 10 години. Основните моменти от развитието на тази болест. И още... Тази болест е известна отдавна и е подробно описана още през 1817 г. от д-р Джеймс Паркинсон, заради което след това е наречена на негово име. В началото на заболяването страда двигателната функция, което води до развитие на характерните нарушения - треперене в ръцете и краката, ходене със ситни тътрещи се крачки, забавени движения. Хората, страдащи от паркинсонизъм, изпитват затруднения, когато им се наложи да тръгнат или да спрат - дълго се разтъпкват, преди да потеглят, и не могат да се спрат след това. С времето в областта на т.нар. допаминов път на удоволствието невроните се разрушават, а това води до постепенно понижаване на енергията на болния човек. Намалява и способността му да изпитва положителни емоции. Този болен развива депресия. В следващия стадий се разрушават невроните от челния дял в кората на главния мозък, което нарушава интелектуалните способности. И в късни стадии вече възниква дезориентация във времето и местоположението. Болният е с объркано съзнание и дори халюцинира. В най-напредналите стадии на болестта е характерна т.нар. маска: застинало лице, немигащи очи, полуотворена уста, никаква реакция към околните. Вече е възможно болестта да се открие в ранен стадий В началото симптомите са много слабо изразени и затова често ги обясняват със стареенето на организма - при много възрастни хора треперят ръцете, а и паметта слабее. В някои случаи това действително не е опасно - просто доброкачествен наследствен тремор. Но ако са налице такива характерни симптоми като ситен тремор на ръцете, забавени и затруднени движения, значително намаляване на двигателната активност - то тогава не чакайте, а се обърнете към невролог. Иначе за няколко години боледуване можете да се лишите от половината неврони. Болестта на Паркинсон е хронично невродегенеративно заболяване, което се съпровожда с прогресиращо нарушение на работата, а след това и гибел на невроните. Болестта най-често се среща при хора на 50-годишна възраст, но първите признаци могат да се проявят и по-рано. В днешно време съществуват редица достоверни диагностични методи за болестта на Паркинсон в най-начални стадии. Разработени са немалко препарати за облекчаване на състоянието. Лекарствата се пият цял живот, за да се избегне възобновяването на симптомите. Възможна е и операция, при която в областта на мозъка се вкарва специален електрод, който стимулира мозъка с електрически импулси. Всичко това позволява значително да се отслабят симптомите на заболяването. ...Тайната на профилактиката и лечението може би се крие в... танците? Търсенето на нови начини за профилактика и лечение на болестта на Паркинсон продължава. И ето че съвсем наскоро учените забелязали един интересен факт: хората, които се занимават професионално с танци, не боледуват от тази болест. През 2007 г. специалисти от медицинската школа във Вашингтонския университет установили, че редовното изпълняване на танцувални движения в ритъма на тангото например подобрявало общата подвижност при пациентите, страдащи от болестта на Паркинсон. Изследователите открили, че след 20 танцувални занимания болните започнали по-рядко да изпитват т.нар. замирания, характерни за паркинсонизма. В сравнение с другите пациенти, занимаващи се с физически упражнения, танцьорите по-добре поддържали равновесието си. За да изследват докрай този въпрос, учени от Центъра по наука и здраве към Тексаския университет първи провели томографско изследване за въздействие на танцувалните движения върху човешкия организъм чрез сканиране на мозъка. При изследването били поставени въпроси: как танцьорите се ориентират в пространството, как си променят темпа на движение, по-точно на крачене, как се обучават на сложните и последователни движения, образуващи танцовите фигури. Получените резултати позволили да се състави представа за сложната мозъчна дейност при изпълнение дори и на най-простите танцувални движения. Пръстеновидните връзки осигуряват саморегулацията в дейността на централната нервна система. По-късно при болестта на Паркинсон в процеса се включват и другите неврони от централната нервна система. При сканиране на определени мозъчни дялове се регистрирало засилване на мозъчния кръвоток, а това е признак за голяма активност на разположените в тази област неврони и нервни клетки, генериращи и провеждащи нервните импулси. От друга страна, засиленото кръвоснабдяване в тези мозъчни области осигурява и тяхното по-добро подхранване. А тъй като по време на танцуване се активира работата на всички мозъчни дялове, включително малкия мозък, то може да се каже, че танците са тренировка не само на мускулите и ставите, но и на мозъка. Неврофизиолозите смятат, че този инстинкт е уникален За всеки човек е естествено чувството на ритъм. Повечето от нас го възприемат като нещо естествено, нещо, което се подразбира от само себе си: като чуем музика, започваме несъзнателно да потропваме с крак или да се поклащаме встрани. Но каквото и да е предназначението на този инстинкт, той е уникален. Ритъмът ни владее и на подсъзнателно ниво. Танцът - това е специфична форма за самоизразяване. В основата му лежи сплав от ритъм, движения, изразителни жестове. А ако този танц е групов, той изисква още по-висока степен на координация между партньорите. От гледна точка на неврофизиолозите зад способността ни да танцуваме се крие сложна невронна “хореография” в клетките на главния мозък. Няма да се опитваме да обясняваме как точно протичат тези процеси в главния мозък, по-важното е, че се случват. И могат да ни лекуват. Причините за болестта на Паркинсон и досега не са изяснени, въпреки че няма съмнение в ролята на генетичната предразположеност, както и във ъздействието на различните невротоксини и свободните радикали, които всъщност водят до увреждане на невроните. Ако в рода ви има болни, страдащи от това заболяване, настоятелно ви препоръчваме спешно да започнете да танцувате заедно с тях. Разбира се, ако, за съжаление, и вие проявявате симптоми на тази коварна болест, веднага се заемайте с танци. Приобщете и децата, те ще ви стимулират, ще ви дадат повече надежда и оптимизъм. Ако вашият близък болен няма физическата възможност да танцува с вас, защото е прикован към леглото - например заради инсулт или болестта на Паркинсон, можете да купите за него специални видеозаписи - той ще ги гледа и мислено ще повтаря движенията на танцуващите. Повярвайте, въздействието на подобна имитация е неоценимо по своя лечебен ефект. Освен това заниманията с танци са прекрасна профилактика и на много други заболявания - хипертония, исхемична болест на сърцето, както и заболявания на стомашно-чревния тракт, особено хроничен запек. Хората, които танцуват, си подобряват зрението, паметта и слуха. Танцувалните движения помагат да укрепнат ставите ви, те подобряват костната обмяна, а това е профилактика на остеопорозата. От всичко, казано дотук, следва да се направи изводът, че редовните занимания с танци помагат да се съхрани младостта и да се продължи активният живот. Без да ви звучи елементарно, ние ви призоваваме да танцувате - независимо на колко сте години, независимо къде ще го правите. Танците са лекарство не само против самота, депресия и болести, но са може би най-доброто средство и против старост. Внимание! В крайна сметка, при всякакви танцувални движения под музика се активира не само мускулно-ставният апарат, но и всички зони в главния мозък. Учените от Лондонския колеж стигнали до още един любопитен извод. Оказва се, че ако човек умее да танцува, но в даден момент не го прави, а само наблюдава танцуващите и мислено имитира техните движения, при него все едно се активират всички области на главния мозък. Съвременната медицина поддържа пациента в добро състояние Това важи за много хронични болести, а също и за болестта на Паркинсон. Тактиката на лечение на това заболяване включва две основни задачи: първо, да се преустанови отмирането на клетките с допамин в главния мозък и втората: да се намалят проявите на болестта. Когато болестта е в началото на своето развитие, на болния първо предписват антиоксиданти и витамини в големи дози. Подбират лечебна физкултура и препоръчват физическо натоварване, доколкото е по силите на човека. По принцип лекарите не бързат с назначаването на лекарства. Медицинските препарати се предлагат чак тогава, когато симптомите на заболяването започнат да се проявяват постоянно, когато на болния му се появят двигателни ограничения, които му пречат да изпълнява професионалните си и битовите си задължения. Медикаментозната терапия е най-разпространеният метод за лечение на болестта на Паркинсон. Важно е да знаете, че всеки човек възприема различно един или друг препарат, предписан от лекарите. Затова се изисква определен период от време, за да се подбере подходящото лекарство и да се определи неговата оптимална доза. Увеличаването или намаляването на тази доза може да предизвика сериозни изменения в симптомите. А това предполага неприятни последствия и усложнения, затова по никакъв начин не опитвайте да се лекувате самостоятелно. Така например в ранен стадий от болестта най-често се препоръчват препарати, които се приемат заедно с храната. Те помагат на човека да се справи с прилошаването. В по-късни стадии лекарствата се приемат преди или след ядене. Това не е прищявка, а важно условие, което позволява значително да се подобри действието на препаратите. Защото някои лекарства, използвани при болестта на Паркинсон, могат да бъдат много по-ефикасни, ако попаднат в стомаха заедно с месото или кашкавала. Това се обяснява с факта, че белтъчините, съдържащи се в тези продукти, могат да блокират действието на лекарствените вещества. Взаимодействието на лекарствата и храната е важно Най-разпространеното лекарство против тази болест, леводоп, е добре да се приема половин час преди ядене. Или един час след това. Изпива се с вода, за да може веществата от препарата по-бързо да се усвоят от организма. Не само прилошаването може да се прояви като странично действие и реакция на лекарствата против тази болест. Болният може да бъде измъчван от жажда или постоянно чувство за сухота в устата. Ето няколко полезни препоръки, проверени с времето. Но и към тях се отнасяйте внимателно, отчитайте индивидуалните прояви на симптомите на болестта. За предотвратяване на прилошаването и сухотата в устата много помага всекидневната употреба на осем и повече чаши течности. Но веднага трябва да се съобразите със състоянието на сърдечносъдовата си система и тогава да решите заедно с лекуващия лекар дали имате право да приемате толкова течности. За да не ви преследват непрекъснато жажда и сухота в устата, ограничете количеството кофеин. Той пречи на действието на някои лекарства и е известен с това, че изхвърля течностите от организма. Знаете къде го има най-много - в кафето, чая, шоколада, кока-колата. Тези продукти въобще не ги консумирайте или ги намалете до минимум. По-добре наблягайте на млякото, то не съдържа кофеин. Хората с Паркинсон не трябва да използват различните разтвори за изплакване на устната кухина, които сега се рекламират навсякъде. Защото повечето от тях съдържат спирт, който предизвиква сухота в устата и следователно може да влоши състоянието на болния. Между другото: През 1977 г. бяха описани редица случаи за тежко протичане на болестта на Паркинсон и прояви на паркинсонизъм при млади наркомани, които приемали синтетичен хероин. Този факт показва, че различните химични вещества могат “да отключат” разрушителния процес в клетките на главния мозък и да предизвикат прояви на паркинсонизъм. Наблюдения показват, че хора, работещи с пестициди, доста повече рискуват да развият тази болест. Обаче учените още не могат да установят връзка между едни или други химични вещества и болестта на Паркинсон И накрая: приемът на някои лекарства за по-дълго време или в по-големи дози може да предизвика симптоми на паркинсонизъм. Такива са някои лекарства, назначавани при тежки психични нарушения, както и средства против епилепсия. Съществуват и различни заболявания и състояния, вследствие на които също може да възникне вторичен паркинсонизъм. Такива са вирусните инфекции, атеросклероза на кръвоносните съдове в главния мозък, тежките и повторни черепно-мозъчни травми, прекараният енцефалит, туморите в главния мозък, наркоманията, някои наследствени заболявания. Тези публикации бяха подготвени с любезното съдействие на д-р Бончо Бонев, невролог, психотерапевт и иглотерапевт, консултант на в. “Доктор” Основната цел на медикаментозната терапия: Да се преодолее недостигът на допамин в главния мозък Само по този начин може да се облекчат симптомите на болестта. Точно с тази цел от доста време вече се приема препаратът леводоп. Но тъйкато това лекарство оказва странични действия при продължителен прием, в последно време започнаха все по-често да се използват т.нар. агонисти на допамина. А за преодоляване на тремора и ригидността на мускулите се използват препарати от групата на антихолинергетиците. Освен това се назначават лекарства, насочени към отстраняване на вегетативните нарушения, депресията, нарушения сън, хроничните болки, понижената памет и намалената концентрация на вниманието. Ако трябва да бъдем обективни, традиционното лечение с лекарствени препарати само намалява симптомите на заболяването и осигурява на човека повече или по-малко нормален живот за известно време. В този случай за получаване на предишния лечебен ефект се налага да се повиши дозата на лекарството, а това на свой ред води до странични ефекти - прилошаване, прекалена сънливост през деня, сухота в устата, запек, нарушение на паметта, зрението и уринирането. За да се избегне всичко това, е необходимо да спазвате един от най-важните принципи на противопаркинсоновото лечение: започнете с по-меки препарати и ги ползвайте колкото може по-дълго време, преди да преминете на по-високи дози. Освен това трябва да комбинирате препаратите с различните механизми на действие. Освен с лекарства, при болестта на Паркинсон се прилагат и други лечебни методи Това са физиотерапия, логопедна терапия, прием на биологичноактивни добавки. Например съществува мнението, че при болестта на Паркинсон е много полезен коензим Q10. Като допълнителен метод на лечение на болестта се предлагат някои видове лечебно хранене. Когато симптомите на паркинсонизма вече не могат да се контролират чрез консервативните лечебни методи, тогава е добре да се прибегне до хирургично лечение. То е най-подходящо за хора със силен едностранен тремор. Вижте какво представлява операцията: извършва се дълбока стимулация на определени дялове от главния мозък, която позволява да се предотвратят неволните движения. Мозъчната тъкан не се разрушава при такава стимулация. Този съвременен метод на хирургично лечение е по-малко рисков, отколкото операциите преди години - тогава не можеше да не се стигне до разрушаване на малки дялове от главния мозък, а тяхната нарушена работа провокираше симптомите на болестта на Паркинсон. Най-екстремният метод за лечение на болестта на Паркинсон в днешно време е хирургичната операция по невротрансплантация. Тя се изразява в присаждане на клетки, които изработват допамин в главния мозък на болния. Тази методика все пак не получи пълно признание като реален лечебен метод, затова няма точни потвърждения за нейната ефикасност. Лечението със стволови клетки е последният хит За съжаление хирургичният метод на лечение при болестта на Паркинсон не е панацея за всички болни. Операцията дава значително облекчение на общото здравословно състояние, но лекарствените препарати все пак трябва да се приемат, както и преди, макар и в по-малки количества. Въобще хирургичната намеса е противопоказана за болни в напреднал стадий на болестта. Или ако страдат и от други сериозни болести, като сърдечни заболявания, на белите дробове, рак, бъбречна недостатъчност, тежки психични нарушения. Един от най-съвременните терапевтични методи при паркинсоновата болест е лечението със стволови клетки. Този метод още не е изследван изчерпателно, обаче получените резултати показват неговия положителен ефект. Лечебното действие е основано на това, че те произвеждат допамин, а точно това вещество почти го няма при болните с Паркинсон. Смята се, че лечението със стволови клетки ще се превърне в алтернативен метод, който без прием на лекарства ще позволи да се отстранят физическите изменения в мозъка и по този начин ще се подобри качеството на живот на човека.