Той се роди като другояче мислещ студент и трябваше да остане такъв
Трендафил Акациев е нещо повече от псевдоним. Той е кауза, парола, която преди повече от 50 години събира група млади хора, необременени от предразсъдъци и грижи, които пишат почти на шега, на хвърчащи листчета по време на лекции и в междучасията. И тръгват едни бисери! Привличат вниманието на хиляди хора с парадоксалната си образност, с чувството за хумор, което се лее леко, без препятствия. Стиховете се помнят и наизустяват бързо, рецитират се където падне – на улицата, в час, по университетските коридори и стълбища. Така постепенно тяхното лично участие минава на заден план, а напред излиза именитият автор Трендафил Акациев, който от своя страна се превръща във фолклор. Фактът, че продължава битието си – и то не само в спомена, а и с нови творби и изяви – говори, че времето му не е минало.

Кой е Иван Баджев? Журналист, писател, поет, дори и футболен съдия. Роден е на 23 март 1932 г. в София, но е от здрав хасковски корен. Има късмет да бъде приет в първия журналистически курс на СУ, който завършва през 1957 г. През това време участва в списването на стенвестника „Трън”, където се ражда митичният автор Трендафил Акациев.

Журналистическата традиция в семейството на Баджев продължава неговата дъщеря телевизионерката Мира Баджева.

Г-н Баджев, на всички е известно името Трендафил Акациев, но малцина знаят за какво всъщност става дума?
- Действително много хора свързват Трендафил Акациев с изпълненията на Павел Попандов и железничарската униформа. Не е лошо да им се припомни откъде започва и как се утвърждава като легендарен автор Трендафил Акациев. Една група ентусиасти от първия редовен журналистически курс в университета реши да издава сатиричен стенвестник „Трън”. Първата редколегия беше от 5 души – Георги Ведроденски (Мортус), Иван Баджев (Баджо), Димитър Езекиев (Митрофан), Димитър Радичев (Матер) и Слави Нечков (Славун). Впоследствие в нея влязоха Замфир Иванов (Фирко) и Владимир Божиков (Перси). Нашият курс излъчи трима народни представители – преди 10 ноември Боян Трайков, а след тази дата Димитър Езекиев и Георги Тамбуев.

Спокойно мога да кажа, че този първи випуск роди и едни от най-известните пера в българската журналистика. Ние сме и единственият випуск, който по инициатива на Перси се събира на всеки три години.

И кога все пак е рождената дата на вашето отроче?
- Точна дата не бих могъл да назова, но годината беше 1953-та. Мисля, че главният инициатор за появяването на Трендафил Акациев беше и вдъхновителят на създаването на „Трън”, карикатуристът Георги Ведроденски. За много кратко време вестникът стана толкова популярен, че се налагаше понякога дължината му да надхвърля 10 метра. Мортус може да каже, че стана акушер на раждането на Трендафил в една от аудиториите на университета, мисля, че беше 14-а. Поради това, че се пишеха главно сатирични куплети, търсехме едно обединяващо авторство и след като преминахме през Върбан Салкъмов, Трендафил и пр., накрая стигнахме пак до Трендафил, а аз предложих фамилията Акациев. Ведроденски го нарисува, като използва образа на колегата Марко Недялков.

Тогава имахте ли чувството, че сте създали нещо изключително?
- Откровено трябва да кажа, че не се изживявахме като дисиденти. Животът и творчеството на Трендафил Акациев бяха протест и подигравка с простотията и пошлото в изкуството и живота. Той се роди като другояче мислещ студент и трябваше да остане такъв. Превърна се в един събирателен образ на българската литература. Една от най-силните му страни си остана пародията на тогавашната официална любовна лирика, която възпяваше чувствата между тракториста и звеноводката. А опиталите се да пишат любовни стихове Климент Цачев и Иван Радоев бяха заклеймени от казионната партийна критика. Затова и нашите пародии се приемаха така добре.

А ние, които създавахме Трендафиловите словоизлияния, не бяхме просто колеги. Ние станахме и си останахме роднини. Неслучайно под неговото име са писали 35-40 души.

Бихте ли посочили някои от тях?
- Освен споменатите досега като Трендафил Акациев се изявяваха Александър Миланов, Георги Ивчев, Григор Чернев, Йордан Янков, Кирил Гончев, Янко Димов, Петър Караангов, Исак Бераха, Горан Готев, Любомир Петров Трайков, покойният Манол Манов. Сашо Миланов и Кирил Гончев събраха доста от произведенията на Трендафил и ги издадоха в отделна книжка.

Едно интервю на Любомир МИХАЙЛОВ


Из творчеството на Трендафил Акациев

Гъбки

Аз съм мъничко детенце,
аз съм знаме на мира,
ходя-бродя из гората
гъбки да си набера.
Но не щеш ли: мухоморка!
Казва Партията зорка:
"Ти, детенце, остави я
тази гъбка, не бери я.
Тук ще мине след момент
един гладен дисидент.
Ще я глътне кат муха,
ще се гътне, ха-ха-ха!"

Какъв позор

Какъв позор! Какъв позор!
Сервираха ми таратор.
От него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставица и вода.
Една паница свобода.

В едно кьоше

В едно кьоше
стоеше едно шише.
А в другото кьоше
нямаше шише...
Но нещо там блестеше.
Какво ли беше?
Там в едно блестящо огледало
се отразяваше шишето цяло!
Ех, ако във всяко кьоше
имаше шише...

Марули

Марули, марули, марули
огромно зелено поле,
а сред тях седи и се пули
едно вдъхновено теле.
Хапни си, теленце, хапни си,
цветенца и свежа роса,
как искам, теленце, как искам
и аз да паса!

Туист

Кенеди фашиста
измисли туиста.
Тошо комуниста
забрани туиста.