Под палката й са свирили десетки световноизвестни оркестри
<em>Първата жена диригент на оперна и симфонична музика в България, почетният гражданин на Враца Радосвета Бояджиева навърши 88 години. Родена на 10 януари 1923 г. във Враца, тя е основателка на държавния симфоничен оркестър в родния си град и главен диригент на Врачанската филхармония. По-късно първата дама на диригентския пулт е работила в Софийската държавна филхармония и в Софийската опера. <br /> </em><br /> В репертоара й са включени оперите &quot;Аида&quot;, &quot;Травиата&quot;, &quot;Риголето&quot;, &quot;Отело&quot;, &quot;Мадам Бътерфлай&quot;, &quot;Тоска&quot; и &quot;Бохеми&quot;, &quot;Кармен&quot;, &quot;Борис Годунов&quot;, &quot;Дама Пика&quot;, &quot;Евгений Онегин&quot;, &quot;Лешникотрошачката&quot;, &quot;Лебедово езеро&quot; и много други произведения на класици, както и на български композитори. Под палката й са свирили симфоничните оркестри на Полша, Румъния, Италия, Белгия, ГДР, Куба. <br /> <br /> Музикалните специалисти я определят като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>своеобразна и ярка личност, артистична и съвършена диригентка <br /> </strong></u></span><br /> През 1966 г. получава лично от Херберт фон Караян покана да присъства на премиерата на &quot;Борис Годунов&quot; в Залцбург. <br /> <br /> Влечението си към музиката Радосвета наследява от баща си, &quot;червения адвокат&quot; и читалищен деец Анто Бояджиев. На 31 март 1946 г. публиката в залата на Народния театър в София става свидетел на нещо ново и уникално - за пръв път зад диригентския пулт застава жена. Абсолвентката от Държавната музикална академия Радосвета Бояджиева вдига палката пред Софийската държавна филхармония. От 1946 до 1948 г. учи аспирантура по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория, в класа на проф. Борис Хайкин, магът диригент, който казва за българката: <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Нейното дирижиране доставя радост и светлина <br /> </strong></u></span><br /> Тя вдъхновява Ленинградската филхармония, радиооркестъра, оркестъра на Малий оперен театър. После идва шансът да постъпи като асистент-диригент в Московската филхармония. Едновременно с това пише и защитава дисертация за основните задачи и принципи на съвременното диригентско изкуство. Въпреки успехите си в Ленинград и Москва и примамливата кариера там Бояджиева приема предложението на ръководството на Софийската народна опера и от 1950 г. до 1973 г. е един от нейните диригенти. <br /> <br /> Последните десетина години от творческата си кариера Радосвета Бояджиева свързва с родната Враца като главен художествен ръководител на държавната филхармония. Тук предава диригентската палка на сина си Михаил, завършил също Ленинградската консерватория, а по-късно заминал за Берлин.