На терора с терор е отговорът на потиснатите от сърбите българи в окупираните погранични земи, които се борят за присъединяването си към България
Преди 81 г., на 16 декември 1929 г., българите от Западните покрайнини създават първата по рода си революционна организация, издигнала лозунга срещу сръбския терор в окупираните Западни покрайнини “На терора с терор”. Сред основните цели на “Въртоп” е присъединяването с революционни средства на Западните покрайнини към България.

“Въртоп” е безспорно най-мистериозната и най-непозната за българите тайна организация,

за която има много оскъден архивен и писан материал. Тя е създадена вследствие на насилието и терора в Западните покрайнини и като последица от безпринципните политически и дипломатически сделки между Белград и София.

В устава на ВЗРО “Въртоп”, в глава 12, пише: “Организацията действа в подразделения, групи и началници, като в пунктовете с повече от 5 групи се образуват чети от по 5 групи от 15-20 членове, управлявани от един началник “войвода”.

Един от тези войводи, определен от историка Методи Петров като “Левски на Западните покрайнини”, е Асен Николов от трънското село Пресека. С името на този смел българин се свързват множество акции и атентати в районите на Цариброд, Пирот и Ниш, които предизвикват паника в редиците на полицията на крал Александър Карагеоргевич и

обявяват награда от 200 хиляди сръбски динари за всеки, който предаде или залови жив войводата Асен Николов

Такъв обаче не се намира!

Атентатите в Пирот, Ниш и Зайчар, които организира и в които участва Асен Николов, са насочени не към обикновените сърби, а към знаковите обекти на югославското кралство – жп гари, жп линии, влакове, мостове, военни сгради, военни клубове, казарми.

Действията на “Въртоп” не са приятни както за Белград, така и за официална София. И затова Асен Николов на няколко пъти е арестуван и задържан за няколко дена в софийските арести, а в навечерието на провеждането на една от акциите си в Сърбия самият той арестува на гара Драгоман агента, изпратен от София да го арестува. Сред най-известните

Атентати, в които участва Асен Николов, са Пиротският, Нишкият и Зайчарските

Пиротският атентат от 3 март 1930 г. е насочен главно срещу сръбското разузнаване в Западните покрайнини, помещаващо се заедно с неговия оперативен щаб в пиротския хотел “Национал”. С атентата се е целяло да бъде ликвидиран шефът на разузнаването полковник Груич, както и част от агентурата, отговаряща за границата с България. Петте експлозии, които поставил Асен Николов в града, предизвикали значителни материални поражения на хотела, както и на някои от съоръженията край него. В този атентат има десетки ранени и няколко убити, като самият Груич оцелял по чудо. Асен Николов успял да се изтегли в България през базата си в с. Неделище.

Следващият атентат, организиран и с участието на Асен Николов, е т. нар. Нишки атентат от 12 юни 1930 г. В четирите атентата, от които най-големите поражения са нанесени на Нишката гара и нейната административна сграда, пострадали десетки сръбски офицери и чиновници, както и няколко души военни. Във връзка с атентата белградският в. “Правда” от 15 юни 1930 г., личен орган на министъра на полицията Маринкович, отбелязва:

“Нападнаха ни в собствения ни дом”. Немският бюлетин “Телеграфен Юнион” от 17 юни 1930 г. пише, че “това се е случило в Ниш, защото той е важен железопътен център на линията Белград-София и Белград-Атина”. Този път, според немския вестник, “атентатът не се отнасял до хвърляне на бомби като в Пирот, Паланка, Струмица и Кочани , а до поставянето на адски машини”.

Режимът в Белград е в стрес и единственото нещо, което прави, е насилие върху обикновените българи в Западните покрайнини,

които от своя страна пък масово симпатизират на “Въртоп”. След всеки атентат в Западните покрайнини е имало акции срещу “коматаджиите”, в които сръбската полиция насила карала хората да ги търсят в гората.

На 19 и 20 декември Асен Николов поставя взривни вещества до казармите в град Зайчар, както и на Зайчарската гара. Тогава избухват общо 12 експлозии, в които има много ранени войници и офицери, както и няколко загинали. И в този атентат сръбските власти виждат “дългата ръка на Асен Николов”.

Режимът обаче е безпомощен да действа в предотвратяването на атентатите и в залавянето на войводата Асен Николов. Накрая прибягва и към най-пъкления си план срещу “Въртоп”.

Решава да вербува неговия по-малък брат по майка, Тодор Петров,

който живее в царибродското село Поганово. “Твоето семейство ще бъде унищожено, ако брат ти не бъде своевременно убит”, са думите на офицер Пантич, който му предлага “голяма награда”, ако освен брат си убие и другия водач на “Въртоп” Иван Гьошев. Тодор Петров се съгласява, като в главата си крои друг план. Съветват го, когато пристигне в София, да се свърже с консула на сръбското посолство. Той от своя страна го препраща към военното аташе, който му дава 500 лв., а след няколко дена и пистолет “Парабел” 6820, 9 мм и още 1500 лв. Но вместо да убие брат си и Иван Гьошев, Тодор Петров отива на Софийската гара (явно с помощта на хора от “Въртоп”), където

със сръбския пистолет застрелва най-отявления сръбски агент в Цариброд фелдфебел Виден Митов

После се предава на българската полиция с думите “Убих един шпионин, арестувайте ме!”. След потресаващите разкрития на Тодор Петров пред Софийския окръжен съд той е освободен от обвинението, а шокираните от станалото софиянци масово излизат на протести срещу сръбската диктатура в заробените български земи.

След преврата на Кимон Георгиев през 1934 г. дейността на ВМРО и ВЗРО “Въртоп” е забранена

Част от членовете на “Въртоп” се включват в дейността на Ратниците (Ратничество за напредъка на българщината), другата продължава да действа с нелегалните си акции на територията на Сърбия. Сред вторите е и войводата Асен Николов. През 1936 г. по време на една от нелегалните му акции в Ниш сръбските власт го залавят съвсем неочаквано, а през 1937 г. го осъждат на смърт чрез разстрел. Брат му, Тодор Петров, като член на организацията е разкарван по затворите на България, след което се оттегля в пълна нелегалност.

Зденка ТОДОРОВА