Докарах я дотам, че рядко излизах на сцената трезвен.
Димитър Аргиров или Dimmi Argus е роден на 24 август 1967 г. в Севлиево. Още от дете започва да пее народни песни. „Маята” я има от баща си Илия Аргиров, който е легендарен изпълнител на македонски песни и дългогодишен солист на ансамбъл „Пирин”. След казармата Дими става първият певец на култовата рокгрупа „Епизод”.

През 1990 г. емигрира в Холандия, а после и в Италия. Днес музикантът живее на Ботуша, но всеки уикенд се връща в София. От баща си е наследил мек и вълнуващ глас. Преди година Аргиров младши издаде първия си фолклорен албум "Песните на баща ми". „Идеята за този албум се роди случайно. Разглеждах сайта на ансамбъл “Пирин”, но за съжаление не открих нищо за баща ми. Нямаше дори една негова снимка! Въпреки че е бил техен солист 35 години. Останах доста огорчен и ядосан. Песните на баща ми са ме съпътствали през целия ми живот.
Казвали са ми, че когато пея рок, не може по никакъв начин да се предположи, че съм народен певец и обратното. Така взех решение да възродя песните му. Три от песните в албума записахме лично с баща ми”, разказва Дими Аргиров. По същото време той записа и хеви метъл албума "Black & White" с групата си Dimmi Argus.


- След пенсионирането си баща ти – легендарният народен певец Илия Аргиров, живее в село Бериево. Разкажи нещо повече за неговото ежедневие, начин на живот, занимания?
- Като се пенсионираха, баща ми и майка ми отидоха да живеят в родното село на майка - Бериево. Аз самият съм роден в Севлиево, което е на 20-ина километра. Но от няколко години през зимните месеци си стоят в София и през април отиват пак там.

Баща ми става рано и отива винаги на разходка до центъра - да пие кафе с други пенсионери, ходи за риба, на лов, копае из градината... Имат там много голяма зеленчукова градина, а допреди години гледаха и кокошки и по някое агне, да има какво да се коли, като се прибирам за ваканция в България. Чист въздух и спокойствие.

- В това село не живееше ли и покойния вече Петър Слабаков с последната му жена актрисата Цветана Гълъбова? Познаваш ли ги, баща ти контактуваше ли с тях?
- Бай Петър Слабаков го познавах добре, Бог да го прости… Засичахме се по реката за риба често – беше много запален риболовец. Много му се оплитаха въдиците, случвало ми се е да му помагам да ги разплита. Със сина му Андрей също бяхме в една компания по риба – спомням си, висяхме по цели нощи на запален огън на река Видима за скобар и мряна. Той беше душата на компанията – все ги говореше едни такива, дето да си умреш от смях…

- Толкова години живееш в чужбина, баща ти какво ти каза, когато реши да емигрираш и въобще за постоянно да напуснеш страната ни?
- Спомням си добре фразата му: “Абе оди, ама внимавай, че в чужбина ако закъсаш, нема кой парче леб да ти даде”.

- Ти живееш от 17 години в Италия, бил си и в Холандия. Музиката ли е основното ти занимание или нещо друго те храни?
- Музиката ме храни, но само ме храни и дотам… Занимавам се с много други странични неща, които ми носят допълнителни доходи, за да мога да продуцирам и издавам музика. От 93-та година, откакто сам в Италия, работя постоянно, винаги съм имал официална работа, вървят ми вноски за пенсия, въпреки че музиката е това, което ме занимава 24 часа в денонощието. Аз съм човек, който става всеки ден в 6.00 ч. и си ляга след полунощ.

- Какво е семейното ти положение – разводи, съпруги, настояща любов, деца...?
- Личният ми живот е табу.

Имал съм и имам всичко - и съпруги, и разводи и деца,

но подробности не искам да давам.

- Защо не се ожени за италианка? Андрей Слабаков ми е казвал, че всъщност те не са толкова хубави по улиците, а само по телевизията и киното…
- Италианките са много “кисели”, ако мога така да се изразя… Всичките ми приятели само се оплакват от тях. Няма един да каже нещо готино за жена си или да я похвали… Иначе има и хубави мацки, дори и в ежедневието. Но аз лично никога не съм свалял италианка.

- Каква е италианката като жена, домакиня, любовница, манталитет? С какво превъзхожда българката или обратното?
- Италианката е обсебена от идеята да има семейство, деца и къща и т. н... Животът й преминава в търсене на подходящия съпруг, по възможност с по-големи доходи, и да не задава много въпроси. Не бих прекарал и един ден с италианка! Не мисля, че италианките превъзхождат българките като жени. Може би полагат повече грижи за себе си като хигиена, козметика, диети и т.н. Просто разполагат с повече пари.

- Преди време на фестивал в Италия си показал голия си задник пред около 300-400 души! Това начин да скандализираш на сцената ли е?
- Да, бяха доста хора и задникът ми доста ги изкефи – направих го, за да ги накарам да дойдат по-близо до сцената. И те дойдоха, сигурно са очаквали да видят още неща! А иначе е много лесно да се скандализира на сцената: достатъчно е да покажеш знака на Рони Джеймс Дио - т.е. дяволски рога с ръка, и става веднага скандала! За италианците това е да ги наречеш рогоносци и започват да се ядосват… Добре, че съм едър и як, иначе ще отнеса боя някой път в някои клуб!

- Разбрах, че си нудист - това означава ли, че си освободен човек по отношение на секса и връзките си и до каква степен?
- Аз съм нудист на нудистките места и плажове, когато сме с приятели и компанията е такава. Не бих си свалил банските на “текстилен” плаж . За мен нудизмът е свобода да усещаш тялото си в контакт с въздуха, водата, слънцето и хората около теб.

- По времето, когато си бил вокал на група „Епизод”, имало ли е незабравими случки с ваши фенки?
- Имаше по-скоро случки, които се опитвам да забравя, защото ме е срам. Да се събудиш в един коридор, завит с мръсен и прашен килим, с някаква, дето я виждаш за пръв път, и двамата голи, и да си спомняш само как е започнал концертът предишната вечер, а оттам да нямаш никакви спомени - ето това е нещо, което ме накара да разбера, че

съм стигнал дъното


и че е време да създам нещо по-стойностно като семейство и т. н.

- Група „Конкурент” са ми разказвали за техни секс-тефтери с хиляди мацки, готови на всичко за тях. Вие като че ли бяхте по-„прилична” група и по встрани от секс-изпълненията…
- Ами не беше точно така… Може би бяхме по-мълчаливи заради факта, че половината от групата вече бяха семейни. Аз нямах секс-тефтер, но много нещо ми мина праз главата през онези години…

- Имате ли случки с група „Епизод”, които често си разказвате и са в графата „скандални и емблематични” във вашата обща биография?
- Веднъж през 90-а в Омуртаг Мони, басистът, който се обличаше като поп, дръпна една проповед пред предимно турска публика и после трябваше да бягаме през задния изход. Аз лично чух да се вика след нас:

“Ша ва заколим кат’ пилита!”

Скандално беше, че се пиеше много алкохол. Предимно домашна ракия. Аз навреме се опомних. Бях стигнал дотам, че рядко излизах трезвен. Имаше и други чисто сценични изпълнения – кръв (кетчуп!), палачи, имитации на екзекуции. Веднъж се прибрахме от Плевен с един руски балет и на сутринта пред вратата на банята беше повръщано яко – някой беше повърнал в качулката на хавлията ми и в обувките ми. Гадости разни...

Едно интервю на Светлана Терзиева – СЕСИЛ