Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход.
<em>Разграничаване на различните типове хроничен нефрит не е само от теоретичен интерес. То има и голямо практическо значение за лечението и изхода. Правилното разграничаване и разпознаване на отделните клинични типове хроничен нефрит е трудно и изисква специални изследвания.</em><br /> <br /> Причините за възникването на хроничния нефрит все още не са напълно изяснени. В около 20% от случаите той е следствие от прекаран остър нефрит. Приема се, че преходът в хроничен нефрит е по-чест при възрастните пациенти (над 40-годишна възраст), при недобре проведено лечение, както и при болни, неспазващи необходимия режим и диета през възстановителния период. Няма установена връзка и зависимост между тежестта на проявите на острия нефрит и вероятността за хронифицирането му. При повечето от болните с хроничен нефрит обаче причината не може да се установи със сигурност. Подозират се чести и незначителни инфекции (ангина, синузити, бронхит) и злоупотреба със спиртни питиета, някои медикаменти, нарушение на обмяната на веществата (например подагра), хронични интоксикации, продължителна излагане на студ и влага. За да се стигне до изявено заболяване на бъбреците, причините на хроничния нефрит трябва да действат върху организма понякога с десетилетия. От голямо значение са и състоянието на самия организъм, неговите съпротивителни сили и реактивни механизми.<br /> <br /> Началото и ранната фаза на хроничния нефрит в повечето случаи са твърде неопределени, нехарактерни и трудно доловими. Най-чести са общите оплаквания - слабост, безсилие, отпуснатост, лесна умора. Тези пациенти често се третират като болни от анемия. В редица случаи първите оплаквания са главоболие, нарушение на зрението, намалена умствена работоспособност. Ако тези симптоми са резултат на невроза, при измерването на кръвното налягане обикновено се откриват умерено повишени стойности - около 150-160 /100 мм. Често повишаването на кръвното налягане е непостоянно и може да изчезне само или след прилагането на лечение и режим. С течение на времето хипертонията става постоянна.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Какви са симптомите?</strong></u></span><br /> <br /> В много случаи болният има тъпи болки, тежест и други неопределени и неприятни усещания в областта на кръста, нарушения в уринирането. Понякога се проявяват бързо преходни и незначителни отоци на клепачите и в областта на глезенните стави. Не са редки оплакванията от липса на апетит, жажда, неприятен вкус в устата. Всички тези симптоми насочват към хронично бъбречно заболяване и трябва да се потърси консултация с лекар.<br /> <br /> Разпознаването на хроничния нефрит е и много лесно, и много трудно. Лесно е да се установи, че съществува хронично заболяване на бъбреците, но понякога е трудно да се установят неговият характер и фазата на развитие. Всеки болен с подозрение за бъбречно заболяване трябва да бъде насочен към специалист и да бъде подробно изследван. Протичането и изходът на хроничния нефрит зависят от характера на болестния процес. Различните форми имат различна прогноза. От голямо значение са ранното разпознаване и съответното лечение и режим.<br /> <br /> При благоприятни обстоятелства протичането на хроничния нефрит може да продължи с десетилетия. Пълното оздравяване е много рядко. При неблагоприятни обстоятелства (неспазване на режим и диета, допълнителни заболявания) състоянието на болния непрекъснато се влошава и завършва с бъбречна недостатъчност.<br /> <br /> <em><strong>Внимание!<br /> Лечението на хроничния нефрит в неговата начална фаза (т. нар. компенсирана фаза) е свързано с определен режим на живот и хранене. Болният трябва да избягва простуди и вредни външни въздействия - влага, течение, физически и умствени напрежения, контакт с токсични вещества и редица медикаменти. В много случаи се налага трудоустрояване. Добре е 2-3 пъти годишно да се провежда санаториално лечение при сухи и топли климатични условия - например в гр. Сандански, Хисаря, Петрич. Болният трябва да прекарва на легло 10-12 часа в денонощието и при най-малките прояви на простуда да се съветва с лекар.</strong></em><br /> <br /> Диетата зависи от степента на нарушение на бъбречната функция. При липса на изразена бъбречна недостатъчност е разрешена диета с почти нормално състояние на съставките. Белтъчини (специално от млечен произход) се приемат в нормални стойности.