Млад мъж застрелва с шест куршума началника на Генералния щаб и прави неуспешен опит за самоубийство
На 10 октомври 1938 г. около 15 часа на тротоара пред Министерството на правосъдието, на 10 метра от улица „Бенковски”, е застрелян ген. Йордан Пеев.

Килърът е около 35-годишен мъж, облечен в тъмносиви дрехи.

След като убива генерала с 6 куршума, той прави неуспешен опит за самоубийство, прострелвайки се в дясното слепоочие...

За разлика от други известни и куриозни покушения, това е качествено различно и ново. Убит е началникът на Генералния щаб на българската армия, което се възприема от голяма част от обществото като удар в сърцето на родната войска. Жертвата не е случаен човек, а

един от най-способните и обичани офицери, ветеран от три войни, доверено лице на цар Борис Трети

И може би затуй мисълта за ненавременната му смърт е толкова болезнена. Особено след настъпилото затишие на показните разстрели в началото на 30-те години на миналия век и преди кървавата вакханалия от 1941-1945 г.

Йордан Пеев се ражда на 28 януари 1884 г. в Тулча във видно семейство.

Баща му Тодор Пеев е търговец и общественик, а баба му Неда е първата българска учителка в Северна Добруджа

Малкият Йордан остава отрано сирак. Преселва се в Шумен при своя вуйчо Атанас Краев, дългогодишен депутат и подпредседател на Народното събрание. Завършва гимназия и започва работа като учител в село Априлово, Поповско. Бързо печели любовта и уважението на местните селяни,

успява да ги убеди да съберат 180 000 лева за построяване на великолепна читалищна сграда

Работата му дава своите плодове, но Йордан Пеев е призован да постъпи войник в Школата за запасни офицери в Княжево. Проявява се като отговорен и дисциплиниран войн, а през 1907 г. при открилата се възможност желаещите школници да постъпят в специалния курс на Военното училище той се амбицира да го завърши. Показва отличен успех и като първенец на випуска (1908 г.) получава назначение като подпоручик в 7-и пехотен полк, след което е преместен в 1-ви пехотен полк в София.

След блестящо издържан конкурсен изпит продължава образованието си в Николаевската военна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1914 г. По време на Балканската война Пеев е ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк и се проявява в битката при Селиолу. В Първата световна война е дружинен командир в 43-ти пехотен полк, а от 6 декември 1917 г. е началник на оперативния сектор в щаба на действащата армия в Кюстендил.

Той е сред малцината висши офицери, запазили хладнокръвие и останали на поста си в страшните септемврийски дни на 1918 г.,

когато разбунтувалите се войнишки маси опустошават Главната квартира и дори го раняват в канцеларията му. След войната Пеев е преподавател във Военното училище, командир на полк и дивизия, инспектор на военните учебни заведения, главен редактор на "Военен журнал", "Български войн" и на ''Съвременна пехота". По-нататъшното му изкачване във военната йерархия включва поста помощник-началник на Генералния щаб. След като става генерал-майор на 1 януари 1936 г.,

на 29 януари 1937 г. е назначен и за началник на Генералния щаб на българската армия

Висококвалифициран офицер и специалист, работещ неуморно, на плещите на Пеев се стоварва грижата за войската. С името на Йордан Пеев се свързват мащабните маневри в Поповско (септември 1937 г.) и Пловдивско (септември 1938 г.). На 2 октомври 1938 г. в присъствието на цар Борис Трети, ген. Пеев и военния министър ген. Теодосий Даскалов започва разборът на пловдивските маневри, а 8 дни по-късно Йордан Пеев е убит.

Смъртта на началник-щаба на армията е отразена в целия печат

Вестник "Мир" е пределно лаконичен, като отбелязва, че генералът не е имал врагове (11 октомври 1938 г.). Най-обстоятелствен е вестник "Зора". На 11 октомври инцидентът е възстановен с впечатляваща точност.

Генерал Пеев заедно с директора на Географския институт майор Димитър Стоянов се движат към военното министерство. След като пресичат улица "Бенковски", към тях се приближава около 35-годишен мъж, облечен в тъмносини дрехи.

В последния момент преди изстрелите между стрелеца и жертвите му случайно застава жена

Налага се престъпникът да я отстрани, след което измъква револвера от десния джоб на сакото си и започва да стреля. Първите изстрели са срещу майор Стоянов, а след това револверът се насочва и към генерала. И двамата падат на земята. След като шефът на Генщаба е повален, нападателят продължава да стреля по него.

Уверен, че генералът е мъртъв,

убиецът насочва револвера към дясното си слепоочие, стреля и впечатлението на очевидците е, че вече е мъртъв

Малко по-късно, в първия осигурен автомобил за болницата "Руски червен кръст", е натоварен майор Стоянов, а във втория – ген. Пеев, даващ слаби признаци на живот. По пътя към клиниката на д-р Димитраков генералът издъхва. Умира и майор Стоянов.

В клиниката аутопсията на трупа на ген. Пеев извършва доцентът при Съдебномедицинския институт д-р Иван Москов. Докторът установява, че Пеев е засегнат от 6 куршума с различен калибър - 9 и 7,65 мм. 5 куршума са дадени изотзад в гърба и само един е пронизал коремната област. Патроните са засегнали сърцето, далака, белия дроб и левия бъбрек. Три от шестте куршума са смъртоносни.

На 12 октомври се разбира, че двата револвера на убиеца са от системата “Парабелум”

Първия атентаторът захвърля, попадайки между труповете на Пеев и Стоянов, а вторият, с по-големия калибър, пада близо до зида на министерството и недалеко от дясната ръка на злодея. На 15 октомври става ясно, че още на 11 октомври, въпреки че е бил в относително добро състояние, на престъпника е направена черепна трепанация, осъществена от доктор Недков, началник на хирургическото отделение във Военна болница.

След операцията обаче състоянието на убиеца се влошава и в 15,30 часа на 11 октомври умира - от куршум е пробита дясната теменна област и са нанесени поражения на подлежащата част на мозъка. Насилникът дава общо 10 изстрела. От първия револвер са изстреляни общо 6 куршума, като са останали два неупотребени, а от втория - с калибър 7,65 мм, са изгърмени 4 куршума и са останали неизползвани 5.

Бързо е снета самоличността на злодея - успоредно с подготовката на пищното погребение на 12 октомври в присъствието на царя.

Убиецът е Стоилко Васев Киров,

роден на 17 август 1905 г. в кюстендилското село Търновлак, с първоначално образование. Същият през 1926 г. работи като стражар в кюстендилското околийско управление, от което е уволнен за напускане на поста. Това не му пречи през юли 1927 г. да постъпи на работа в 6-и софийски полицейски участък, откъдето по негово желание е изпратен да следва курсовете при Полицейската школа. След 6 месеца отново е уволнен за неизпълнение на заповед, за некоректно държание и за деморализация на стражата. Завръща се в родното си село, където е

известен с прозвището "Звярът"

Влиза в конфликт с Димитър Гогев и Никола Гьорев, който е кмет на Търновлак. Ядосан, той пристига в София, купува си два пистолета с 55 патрона и на 24 септември 1928 г. на селското сборище застрелва Гогев с 6 куршума, а кмета ранява с два. Репетицията за атентата срещу ген. Пеев е проведена със смущаваща ефективност.

За жестокото си деяние Киров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, а впоследствие е прехвърлен в Сливенския затвор, където го застига вестта за помилването му след раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски на 16 юни 1937 г.

Пресата характеризира убиеца като "декласиран тип", преживял "пълно морално падение"

Очакванията за политически мотиви за покушението - и отляво, и отдясно - не се оправдават. На действията на следствените власти оказва влияние напрегнатата международна обстановка и желанието да се запази спокойствието вътре в страната.

Много ревностен в търсене на истината е вестник "Слово". На 21 октомври 1938 г. той пише скръбно: "Убийството на един генерал, като нашия заслужил покойник, е удар срещу държавата. Ето това е, което ни смущава".

Обяснението, че убиецът застрелва генерала, за да се прослави, е необходимо за тогавашното тревожно време, но не е напълно достоверно. И затова се контраатакува с аргумента, че

дворецът има пръст в това пъклено дело,

както убедено си вярва ген. Славчо Трънски в тв драма „Годежна вечеря” (1977), или че ВМРО премахва ген. Пеев с помощта на един лумпен, за да не се отвлича ревизионистичната правителствена политика спрямо Северна Добруджа, а да се съсредоточи само върху Южна Добруджа и Македония. Там са и официалните български претенции, удовлетворени на 7 септември 1940 и 19 април 1941 г. от Германия.

Разгарът на Втората световна война и последвалите катаклизми у нас погребват образа и делото на генерал Йордан Пеев. Днес ние отдаваме дължимото на един от най-талантливите ръководители на българската армия.

Борислав ГЪРДЕВ