В І РПУ ме мислеха за сводник и изнасилвач, а бащата на приятелката ми работеше точно там.
Легендарният музикант Илия Фортунов е роден в град Харманли на 31 януари 1944 г. Взема частни уроци по китара при различни отбрани и известни музиканти като Ачо Котев. Свири като китарист 17 години в една от първите култови групи в България- “Везни”.

От години обаче Чори вече твори сам на клавирни, като доразвива и смесва рок музиката с джаз рока, джаза и спейс електрониката, както и елементи от класическата музика. Негови първи вдъхновители са световноизвестните Джон Маклафлин, Чък Кария, Вангелис, Джеф Бек, Пат Матиин, Ал ди Меола. Харесва “Пинк Флойд” и “Бийтълс”.

- Чори, ти беше китарист в една от първите групи в страната “Везни”. Свирехте кавъри на западняци и имахте доста сблъсъци с милицията заради изстъпления на публиката.
- Имахме един доста драстичен случай. Свирехме в един ОФ клуб зад пл.”Славейков”. Публиката изпадна в екстаз и счупиха поне десетина стола. Изкараха пожарните кранове и пуснаха водата от тях. Дойде милицията и ни разгони, но тогава не ни арестуваха.

А на един 8 март през 1968 г. свирехме в някакво министерство, близо до църквата “Света Неделя”. Сцената беше ниска. Идва един леко пийнал и ни казва: “Спрете! Спрете да свирите!” Прави ми някакъв жест, но ние не спираме. Казах му: ”Я бегай!” Той просто искаше да демонстрира власт. Ритна ме с коляно в слабините, в тестисите. Смля ме. Хората после ми казаха, че бил ченге.

Бях тръгнал да го удрям с китарата.

7 килограма е... Борето Чиширков и Мишо барабанистът скочиха и ме хванаха. Не знам какво щеше да стане. Щях да вляза в затвора. А през 1970 г. ни изгониха от Приморско, от ММЦ-то, международния лагер. Бяхме ангажирани от комсомола да свирим за целия сезон. И понеже свирехме ъндърграунд и въздействахме много на публиката, която крещеше, скубеха си косите, какво ли не, ни казаха културно, че имат писмо от София да си ходим!

- Помня, че през 1986 г. ти правиха обиск. За какво те бяха натопили?
- И до ден днешен не ми е ясен поводът. Мой братовчед беше вкъщи и като се връщам, отварям и вътре двама цивилни и двама униформени милиционери. Всичко обърнаха наопаки. Пълен тараш. Между другото се държаха добре с мен. След като стояха още 2 часа, ми намериха лични еротични снимки с няколко жени. Никога не съм ги крил. Даже и майка ми ги знаеше. Цивилният ме вкара в кухнята: ”Какви са тези снимки? Кои са тези жени?” Интересуваше ги дали не съм им плащал, дали не съм ги подкупвал. Казах му, че имам право на лична еротика.

Принудиха ме обаче да кажа имената на тези жени. Едната беше на ниво. Разпитаха ги и тях и те потвърдиха, че не е имало насилие или заплащане. Хората в Първо районно омекнаха. Бях час и половина там. После ме разследваха 9 месеца. Привикваха ме редовно. На площад “Възраждане” имаше някаква служба. Накрая даже ме попитаха: ”Имаш ли приятелка сега?” Имах и им казах името й. Провериха и нея. Баща й работеше в същото І районно управление. Няма да ти кажа името, защото жената си има вече семейство, но тогава тя продължи да бъде с мен.

- Как пробихте в ефира?

- Ангел Заберски ни хареса на една китариада в Перник.

- Тогава не те ли обявиха за китарист №1 на България?
- Да, тогава беше. Заберски отговаряше за музиката в националното радио. Беше на висок пост и нещата зависеха от него. Та той хареса моя начин и стил на свирене. Хареса групата и ни предложи да направим и да запишем един инструментал “Акварел”, негова композиция и наш аранжимент, който впоследствие беше излъчен и по радио “Лондон”.

- Ти как си с пенсията, признаха ли ти трудов стаж?
- Дадоха ми една много жалка пенсия от 115 лв.

- За колко концерта ти дадоха такава пенсия?
- Аз съм работил и друго, а концертите тогава не сме ги броили. През втория период на групата правехме по над 100 на година. Удържаха ни прогресивен данък. Казваха ни, че това ни гарантира трудов стаж и всичко. Признаха ми 17 години общо, с казармата.

- А кога се разпадна групата окончателно?
- Имахме едно рециталче в Пловдив през 1982 г. Беше ни поканил Тома Спространов. И там взехме това решение. Симо Лазаров беше решил да си поеме пътя. Аз също бях решил да тръгна по нов път в музиката. Да композирам. Розмари Стателова беше довела един холандец. Хареса някои неща и ги взе да ги излъчи по холандското радио. Започнах да правя и музика за балети. Тогава дойде запознанството ми с Мая Шопова, хореографката. Тогава вече правех авторските си концерти в зала “България” и всички проявяваха интерес. Беше през 90-те години.

- Как успя да направиш такова професионално студио, с какви пари?

- Спонсор ми помогна да си направя студиото. За мен по-скоро е меценат. Пламен Ризов се казва и имаше фирма. Беше озеленител. Той ми купи инструментите и ми направи студиото. Той просто ме харесваше, че работя и свиря такава музика. Знаеш, че имам 9 диска, около 9-10 часа музика.

- Имаш два брака зад гърба си. Имаш ли деца?
- И двата ми брака бяха много кратки. По 2 месеца. Много е смешно. Първата ми жена беше от Копривщица. Имахме любов 4-5 години преди това. Там учех, защото бях изключен от 7-а гимназия в 8-и клас. Провалях часове, бях бунтар. Изключиха ме с поведение лошо 1 и без право да уча 3 години. С връзки на баща ми ме уредиха да уча в Копривщица. А вторият ми беше през 1990 г.

Моите връзки са били по-добри без брак.

Я да ти разкажа нещо по-любопитно. Веднъж приятели бяха дошли вкъщи и ме караха да им пусна музика. А аз отклонявам въпроса: “Абе, дай да си пием и да си говорим!” Обаче техниката включена и котката ми Мона, не знам как, взе, че с лапата си натисна копчето и музиката тръгна. Направо мистерия за гостите. Тогава ме обявиха за феномен. А веднъж свирехме в Михайловград на абитуриентски балове. Водещ беше един Игнат Димитров.

В паузата една мадама, много надарена, дойде за автограф и аз я закарах на едни стълби зад кулисите. Бях щръкнал от нея. И изведнъж идва време да излезем пак на сцена, а ние сме се увлекли, работим... Идват да ме викат, аз работя зад сцената... Обяснили на водещия какво е станало и той обявил хумористична пауза...

Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ