Певецът и хореограф Иван Бенчев: Нека музикантите не се правят на невинни дечица!

Естрадните звезди преди 10 ноември взимаха по 1200 лева на концерт, а заплатата на висшист беше 150 лева

25 Окт. 2010, 12:40 3272 прочита 0 коментара

Певецът и хореограф Иван Бенчев: Нека музикантите не се правят на невинни дечица!

Лили също получи жалка пенсия, но "избива" от хонорари.

Естрадните звезди преди 10 ноември взимаха по 1200 лева на концерт, а заплатата на висшист беше 150 лева

Иван Бенчев е роден в София. Потомствен изпълнител, баща му дълги години е бил хорист в Операта. Бил е хореограф на 30 балета и 3 мюзикъла. Носител е на наградата “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Издал е 4 диска с руски романси и църковнославянски песнопения. В момента е кадър на ДМТ “Стефан Македонски”. Колегите ви от естрадата наскоро вдигнаха вой за ниските или липсващите си пенсии, което се дължало на липсата на документи, защото архивът изгорял. Къде може да са изчезнали тези бумаги?! - Да, интересно е как в едно такова строго време като Тодор-Живковото, в което се държеше безумно строга отчетност и отчисления за пенсии, при много сериозен осигурителен институт и още по-строг комитет за държавен контрол, при партийна комисия и прокуратура, която се самосезира, изведнъж става въпрос не за една или две пенсии, а за n-броя пенсии?! Защо обаче говорим само за пенсията на Лили Иванова, а не говорим за стотиците хиляди пенсии на циркови артисти, на ресторантски музиканти, балетисти, танцьори, фокусници, на фолклорни певци и състави и прочее? Нали те бяха в същата дирекция? Нека да видим механизма, защото, когато ги слушаме, всички ще излязат невинни дечица, които нищо не знаят! Значи, правилото беше такова – тези хора получаваха 100-110 лв. заплата. И бяха длъжни да направят 60-70 концерта. Може би те ги правеха за Бог да прости? Нищо подобно. Всички те, от горе до долу, получаваха хонорари. Ако един танцьор няма категория, тоест ако е с временна, получава 8 лв. Ако има солистична категория, получава 20-25 лв. на участие. Това означава, че 30 дни от месеца, ако аз играя в заведението “Хикс”, получавам 750 лв. Но от тях се изваждат данък общ доход и задължителни пари за пенсии. Тоест някой ни превежда парите някъде. Къде? Имало ли е изобщо по времето на Тодор Живков пенсионен фонд, натрупващ се от хонорари? - Във всеки случай сумите са отивали в пенсионен фонд. Защото всичките хонорарни листове, които аз съм подписвал, се изпращаха в тогавашните райсъвети. Защо не тръгнем оттам? От всеки хонорарен лист се удържаха сериозни суми, от порядъка на доста проценти. Ако някой не ги е превеждал, това е друго нещо. Ще ви дам пример. Един композитор, независимо дали е автор на симфония или на естрадна песен, взима хонорар от 300 лв. Част от тях задължително отиват за пенсия. Защото къде са били на щат композиторите? Аз щат “композитор” не съм чувал. Този човек по някакъв начин трябваше да се самоосигури. Как ставаше това? Точно чрез тези хонорарни листове. При участия в НДК например съм получавал на вечер по 40 лв., а балетът ми – 30. Пред мен на опашка за пари седят т.нар. естрадни звезди, които взимаха по 1000-1200 лв. на човек Говорим за 1988-1989 г. Тогава това бяха страшно много пари. Но концерт на звезда е друго нещо. Много хора работят за теб. Къде са парите на озвучителите, на осветителите? ФСБ имаха 2 тира апаратура. Как се монтира тя? Една колона тежи 100 кг. А 30 тона – как се носят на ръце? Тези озвучители и осветители бяха и хамали. Къде са техните пенсии? - “LZ” например имаха 6 рампи по 64 прожектора – това са към 400 прожектора. Как се носи такова осветление? Плюс това, за да не се товарят токовите мощности на сградата, те имаха и специални трансформатори – лампи, които да трансформират тока на по-ниска мощност, защото иначе инсталацията ще гръмне. Самите трансформатори бяха един камион. Да вземем една Лили Иванова с оркестър. Ами тя има около нея поне 30-40 човека – осветлението е цял тир, озвучаването е цял тир, представете си и колко хора, висококвалифицирани специалисти, стоят зад пулта. Те са били в услуга, не на щат. Къде са техните пенсии? Кой ги е осигурявал? На тях не им е плащано на ръка, да се разберем. Нито един от нашите големи, средни или малки изпълнители няма средства да плаща на ръка. Това значи, че държавата е плащала за тях. Или, което е най-достоверното, те са били на щат в “София концерт”, където работеха хиляди хора. Аз също 2 години работех в този център. Получавах заплата и хонорари на концерт. При 5 концерта ще вземеш 200 лв. хонорар. Е, ако си звезда, ще вземеш 20 000 лв. Но и върху едната сума, и върху другата се удържаше данък. Това е огромна документация. Няма луд, който да изгори архив... Но ние се въртим в кръг, без да можем да стигнем до схемата! - Това е по-скоро работа не за журналистическо, а за прокурорско разследване. Къде е архивът на културно-артистичния център към Министерството на културата, който доскоро функционираше и се помещаваше в зала “България”?! За да се види били ли са превеждани пари или не. Човек се подписва на лист, на който пише, че парите се превеждат за пенсия, но представете си, че не са били. И в един момент от другата страна казват: “Каква пенсия? Нищо не е дошло!” В предварителния ни разговор казахте, че е изгорял и архивът на Импресарска дирекция. Там също е имало документи за натрупал се пенсионен фонд – вече в чужбина? - Имам няколко години работа зад граница и преди известно време отидох да си търся трудовия стаж за пенсия. Целият архив за ГДР се държеше на четвъртия етаж в сградата на Оперетата. Импресарска дирекция се водеше звено от ДО “Музика” и, разбира се, имаше много подразделения. Висш служител на Импресарска дирекция – ще го спомена с инициали – Ж.И., заварва в коридора, където се съхраняваше архивът – в кантонерки, които не се заключваха, защото непрекъснато нещо се вадеше и прибираше, няколко жени, които най-безцеремонно ровят в папките. Пита ги: “Извинете, госпожи, какво търсите тук?” – “Ами, вие имате архив”. – “Това причина ли е да ровите в него?” - “Ние сме от Министерството на труда и социалните грижи”. Но не се легитимират. “Добре, отговорил Ж.И., ето ви архивите”. – “А къде са за западните държави?” – “Е, вика, те вече са на съвсем друго място”. Но не им казва къде, защото става въпрос за досиета. Представяте ли си, аз например съм Гяуров и съм пял за 3 млн. Внесъл съм в импресарска дирекция 200 000. И някой идва и казва: “А, значи ти си получавал толкова и толкова милиона, значи имаш толкова и толкова, я дай сега...” Това е секретна информация. Но онези продължават да напират и казват: “Всички архиви, които са над 6 месеца, трябва да се унищожат” “Така ли? Защо?” – “Няма къде да се съхраняват, много място се губи.” Тогава той вече ги притиснал, казал им: “Я се легитимирайте!”, след което те избягали по стълбите. И в крайна сметка архивът на импресарска дирекция изгоря. Както и архивът на ДО “Музика”. Голямо пламтене на архиви е паднало. Ще ви разкажа една потресна случка. През 1981 г. Операта гостува в Амстердам. И между краката на главния счетоводител някой открадва куфарче със 100 000 долара Как в чантата на един държавен служител е имало такава голяма сума? Никой тогава не е давал обяснение на командированите колко пари са плащани за тях. Дават им по 10 долара и това е. Е, ако си примерно Гюзелев, ще ти дадат 20 долара. Затова много от величията не искаха да пеят с Операта – това подбиваше техния имидж. Не може днес да пееш за 10 000 долара, а утре – за 100 000. Имаш ниво и не слизаш от него. Това е закон на Запад. Никой от тези изпълнители не смееше да пита за пари, защото утре може и да не пътува. И това е най-малкото. Ако много питаш, може да отидеш на място, където на теб ще ти зададат въпроса: ”Защо питаш? Как така питаш?”, и ще се озовеш на едно от тихите кътчета, където слънцето не ти досажда твърде много. Кой е плащал на нашите изпълнители? Българската държава ли? - През Импресарска дирекция! Тогава нашите изпълнители и музиканти нямаха правата да подписват персонални договори на Запад. Даже самият Николай Гяуров, чийто брат Кочо Гяуров беше в ЦК, 99 на сто от договорите му минаваха през Импресарска дирекция. Или ако има някакъв договор, той го сключва под масата. Плаща на държавата, където пее, някакви осигуровки, но тук не го обявява, защото ще му отрежат главата, че парите не идват в България. Има и нещо друго. Аз прерових може би хиляди страници и не открих нищо за никакви турнета на нашата Опера. Отсъстваха записите с Борис Христов в Париж през 1962 и 1966 г. с най-голямата фирма “Еми рекърдс”. Все едно са ходили в Мало Бучино и са пели на селския площад. Няма ги документите, че през 1970 г. е имало световна премиера на “Борис Годунов” с Борис Христов, Софийския оперен хор и наши солисти във филхармонията на Сан Карло. Нямаше го честването на 1300-годишнината на България в Болшой театър под патронажа на Людмила Живкова начело с Гяуров, Софийския оперен хор и прочее. Един солист от ранга на Гяуров и Гена Димитрова взимаше 200 лв. заплата. Накрая ги уволниха, защото, видите ли, не пеели в България, тежели на бюджета и ги изгониха. Разбрах, че архива на Операта за турнетата го няма. А всяко учреждение след определен период от време е длъжно да предаде архива си в Държавния архив. Преди година, година и половина отивам служебно в Операта, за да разговарям с един от зам.-директорите. Докато го чакам, се отбивам в тоалетната. И изведнъж виждам един куп папки. Отварям и гледам - заповеди на Светозар Донев, който доскоро ми беше директор, в които го питат примерно: ”Мога ли да отида да пея в Югославия?”. И един получава отговор: “Може”, докато на друг му се казва: “Не може”, защото първо трябвало да си осигури заместник. Или пък режисьорът “Игрек” от Западна Германия ще постави това и това. Става въпрос за пари. Някой ги дава. Купища заповеди, които се търкалят до тоалетните, защото Операта се ремонтира непрекъснато вече години наред. Питах един от майсторите: “Какви са тези хартии тук?” – “А, вика, дадоха ни да ги използваме при строителството...” Което ме учуди. И ми подсказа, че нещо не е така, както трябва. Даниела КРЪСТЕВА